Решение № 1312 от 16.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Р. Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000501706 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 1721 от 22.03.2024 г. по гр.д. 7892/2023 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ частично е уважен иск за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Р. И. Д. с ЕГН: ********** против “Далл Богг ЖИ.т и Здраве” АД с ЕИК: 200299615 за сумата от 8 000 (осем хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на 28.02.2022г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач, чиято гражданска отговорност е предмет на задължителна застраховка, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2022г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди за сумата над 8 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв. С решението си СГС се е разпоредил и с отговорността за такси и разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

От решението на градския съд е останала недоволна застрахователната компания “Далл Богг ЖИ.т и Здраве” АД, която го обжалва изцяло в уважената част от исковете, а в условията на евентуалност твърди, че обезщетението за претърпени болки и страдания следва да е не повече от 3 000 лв. Претендира разноски, а други оплаквания - извън приложението на чл. 52 ЗЗД не се релевират.

Подаден е отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло и се 1 търси присъждане на съответните разноски ведно с потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пред въззивния съд не са искани и събирани нови доказателства, но по искане на въззивника е обявено като безспорно обстоятелството, че след постановяване на решението на СГС, са платени доброволно от застрахователя по банков път сумата от 4 811.87 лв., представляваща 4000 лв. главница по застрахователното обезщетение и 811.87 лв. законна лихва върху същото.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

САС в настоящия си състав, намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, позицията на въззиваемия, изразена по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, както и поради това, че от страна на застрахователната компания е платено частично застрахователно обезщетение по процесната щета по доброволен ред, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „ГО на автомобилистите” при дружеството-въззивник, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) ищцата Д. е претърпяла неимуществени вреди от описаното ПТП; в) не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като поради това, че е платено доброволно - по извънсъдебен ред частично застрахователно обезщетение от въззивника /което косвено представлява признание за основателността на исковите претенции/, то не е спорно, че фактическият състав на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е налице /дори и във въззивната жалба решението на СГС да се оспорва изцяло/, а е налице единствено спор по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В обжалваната част, съдът прецени, че жалбата е частично основателна /за сумата от 4000 лв. главница по застарахователното обезщетение/ по следните съображения:

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция трябва да съобрази обективни и доказани по делото факти - интензитет и продължителност на болките, период на възстановяване, как настъпилото застрахователно събитие се е отразило върху пострадалата 2

- с оглед на нейната личност, възраст, начина на живот настъпилите вреди и отразяването им върху ежедневието на ищцата /понастоящем - въззиваема/ и т. н.

По делото не се спори по следните факти:

При процесното ПТП, настъпило по вина на застрахован при въззивника водач на ПТП, при въззиваемата Р. Д. са налице следните увреждания - причинени мозъчно сътресение, контузия на главата теменно. травма на нервни коренчета в шиен отдел, като периодът на възстановяване на получените увреди е бил в рамките на 20-25 дни, т.е. под 1 месец. Вследствие на увредите, през оздравителния период, са изпитвани болки, поинтензивни в период от 7 дни след инцидента. Не се установява наличие на остатъчен дефицит, но ищцата изпитва болки в областта на шията, като не е установен техния интензитет и честота. Проведено е консервативно лечение и съгласно свидетелските показания ищцата е провела рехабилитация.

Видно от исковата молба освен увредите, настъпили при самото ПТП, посочени по-горе, се твърди, че ищцата и до настоящия не се е възстановила напълно. Сочи се, че по настояще ищцата чувства болки в шийния отдел, съпроводени с изтръпване в горните крайници. Сочи се и наличие на психологически вреди - страх да се качва в автомобил и да шофира, отшумели за период от един месец и безсъние и кошмари.

От показанията на свидетелите М. и Д. /разпитани пред първата инстанция/ се установяват претендираните вреди. И двамата са категорични, че Р. Д. изпитва болки в областта на шията, като свид. Д. посочва, че сестра му му е съобщила за изтръпването. От показанията им обаче не е видно колко често ищцата изпитва болки и какъв е техния интензитет. От показанията се установява твърдяното нарушаване на съня и изпитван страх, като следва да се приеме, че са отшумели за период от около месец, както се твърди в исковата молба.

Същевременно, от свидетелските показания /събрани пред първата инстанция/ е видно, че ищцата е търпяла засягане на всекидневния й бит и начин на живот но същото не е било в значителна степен, доколкото ищцата е имала нужда от чужда помощ само, за да стане, а изпитвания страх и смущения на съня са отшумели в сравнително кратки срокове.

Единственото завишаващо отговорността обстоятелство е установените със свидетелски показания болки в областта на шията, които са продължили след приключване на оздравителния процес и които ищцата не е изпитвала преди инцидента. Освен това, съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка на понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съдът дължи съобразяване на редица конкретни обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити. Видно от доказателствата по делото, на ищцата е причинена еднотипна увреда в една област на тялото, без увредите да са застрашаващи живота, а единствено причиняват временно разстройство на здравето, имат кратък оздравителен период - под един месец. Проведено е консервативно лечение, не 3 се е наложила никаква интервенция. Не се установява трайна увреда на здравето, поради което и като се има предвид датата на произшествието – 28.02.2022 г. и общественоикономическата ситуация в страната към 2022 г., като друга отправна точка за справедливостта на присъжданите обезщетения /равнище на доходи, покупателна стойност на валутата, инфлация, безработица и т.н./, то се налага извод, че сумата от 8000 /осем хиляди/ лева главница по обезщетението НЕ отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД с оглед конкретно установените вреди, претърпени болки и страдания и възстановителен период за въззиваемата. Не се констатират някакви трайни увреди на здравето на пострадалата, а пораженията върху здравето вследствие пътният инцидент са били минимални. Ето защо, справедливото обезщетение възлиза на 4000 /четири хиляди/ лева.

Поради всичко изложеното, въззивната жалба е основателна за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща разликата между 4000 лв. и присъдените от първата инстанция 8000 лв. Решението на първата инстанция следва да се отмени за тази разлика, т.е. за сумата от 4000 лв. исковата претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна. В останалата атакувана част, решението на СГС ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Разноски:

Същите възлизат /при възприетия от САС размер на обезщетението за болки и страдания/ на - а/ за първата инстанция - 600.77 лв. /шестстотин лева и седемдесет и седем стотинки/ за застрахователя и 652.30 лв. /шестстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки/ за ищцата, при възприемане на намаления от СГС в обжалваното решение адвокатски хонорар до сумата от 2700 лв.; б/ за втората инстанция – 80 /осемдесет/ лв. за “Далл Богг ЖИ.т и Здраве” АД и 750 /седемстотин и петдесет/ лева за въззиваемата – съгласно приложените платежни документи и списъци по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 1721 от 22.03.2024 г. по гр.д. 7892/2023 г. по описа на Софийски градски съд в частта, в която „Далл Богг ЖИ.т и Здраве” АД с ЕИК: 200299615, гр. София, бул. „Г.М.

Димитров“ № 1 е осъден да заплати на Р. И. Д., съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ 85, ет. 2, ап. 6 - по иск по чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща разликата между 4000 лв. и присъдените от първата инстанция 8000 лв. ведно с мораторната лихва за забава, считано от 30.08.2022 г. до окончателното изплащан; за сумата от 650.32 лв. съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на ищцата Д. /представляваща разликата между присъдените от СГС 1304.52 лв. и действително дължимите 652.30 лв./, както и за сумата от 352.31 лв. държавна такса в полза на СГС, представляваща разликата между 512.31 лв. и действително дължимите от застрахователя 160 лв., а вместо това постановява:

4

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявена от Р. И. Д. с ЕГН: ********** против “Далл Богг ЖИ.т и Здраве” АД с ЕИК:

200299615 за заплащане на сумата от 4 000 (четири хиляди) лв. /разликата между 8000 лв. и действително дължимите 4000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на 28.02.2022г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач, чиято гражданска отговорност е предмет на задължителна застраховка, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2022г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение 1721 от 22.03.2024 г. по гр.д. 7892/2023 г. по описа на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Далл Богг ЖИ.т и Здраве” АД с ЕИК: 200299615, гр. София, бул.

„Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на Р. И. Д., съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ 85, ет. 2, ап. 6 сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева съдебно-деловодни разноски за втората инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Р. И. Д., съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ 85, ет.

2, ап. 6 да заплати на „Далл Богг ЖИ.т и Здраве” АД с ЕИК: 200299615, гр. София, бул. „Г.М.

Димитров“ № сумата от 80 /осемдесет/ лева съдебно-деловодни разноски за втората инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.