Решение № 2275 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2275 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Ваня Н. И.а

Калина В. С.а при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. С.а Въззивно гражданско дело № 20211100508106 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 90651 от 09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 28574/2019 г., по описа на СРС, 144 състав, са отхвърлени предявените от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД срещу Т. С. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 6882,59 лева – главница за ползване на електрическа енергия за периода от 07.08.2014 г. до 06.07.2017 г. за електроснабден имот с адрес: гр. София, ул.

****, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2017 г. до окончателното плащане и за сумата от 1104,15 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 14.10.2014 г. до 27.09.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70885/2017 г. на СРС, 144 състав.

Недоволен от така постановеното съдебно решение останал ищецът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, поради което и депозирал, чрез своя процесуален представител – юрк. Ц., иницииращата настоящото въззивно производство въззивна жалба в срока по чл. 259 ГПК. С жалбата се оспорва съдебният акт на първата инстанция при доводи, че е постановен в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят обръща внимание, че първоинстанционният съд не е събрал и анализирал всички доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Обяснява, че твърденият отрицателен факт не подлежи на доказване от него, а на оборване от ответната страна с надлежни 1 доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. С оглед заявените претенции, моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се признае за установено, че ответникът дължи всички описани в издадена процесна заповед за изпълнение парични суми. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ответник Т. С. Д. в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. С., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи, че ищецът следвало да докаже пълно и главно наличието на договорно или извъндоговорно правоотношение, което не се случило пред СРС. Поддържа, че в открито съдебно заседание на 09.02.2021 г. пред районния съд направил изрично възражение, че неподписана справка от Агенцията по вписванията е негодна да установи правото на собственост върху недвижим имот и/или вещно право на ползване, а оттам и остава неустановена облигационната връзка между страните по делото. С оглед изложеното, отправя молба до въззивния съд да остави без уважение така подадената жалба и да потвърди оспореното съдебно решение.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, обжалваното решение на районната съдебна инстанция е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното.

Пред първоинстанционния съд е представена справка – извлечение за възникнали задължения с дата на падеж от 22.07.2014 г. до 10.05.2019 г. и постъпили плащания, както и счетоводни документи – фактури, изброени под опис в исковата молба на ищеца.

По делото е приложена счетоводна справка за консумация на клиент Т. С. Д. с дата на отчет от 09.05.2016 г. до 05.04.2019 г. с показания за ползвана електроенергия и обективирането на разхода в съответна фактура, издадена по реда на чл. 107 от Закона 2 за енергетиката /ЗЕ/.

От приложена по делото справка № 96225/20.08.2020 г. от Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби по вписвания се установява, че за периода от 01.01.1991 г. до 20.08.2020 г. данните за лицето Т. С. Д. с ЕГН ********** сочат, че от 04.03.2013 г. последната се легитимира като собственик /заветник/ на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, пл.

№ 69, предназначение – жилище, апартамент, парцел – 2, площ по документи – 123 кв. м., местност „Изток“, апартамент с две мазета, находящ се в гр. София, ул. „****“ № ****.

Във връзка с изясняване на обстоятелствата относно воденето на счетоводните книги у ответното дружество и за установяване дали в рамките на исковия период /07.08.2014 г. - 06.07.2017 г./ е открита партида на името на лицето Т.

Д., в хода на съдебното дирене, проведено в производството пред СРС, е прието заключението на ССчЕ, което настоящият състав на съда кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист – Мимоза Вутова Влъчкова – вещо лице икономист/счетоводител, притежаващ необходимите специални знания от областта на счетоводните науки и отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи. От същото се установява, че счетоводството у дружеството – ответник е водено редовно, доколкото съответните счетоводни разчети, включително като задължение на клиент ИТН 310212416946 са намерили отражение в дневник за продажбите и участват в резултата на справка декларация за ДДС, данните са изпратени в НАП със съответните месечни данъчни периоди и разчитането с бюджета е реализирано по месечни данъчни периоди на основание ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС. Към 10.11.2020 г. по фактурите, отразяващи задължения за плащане за клиентски № 310212416946, не е постъпило плащане. В счетоводството на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД има сключен договор за продажба на електрическа енергия с клиентски № 310212416946, по който се извършва снабдяване с електрическа енергия, както и се отразяват задълженията и плащанията за обект, находящ се в гр. София, ул. „****“ № ****, за което са издадени отделни фактури. Експертът изрично е отбелязал, че има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури. Отбелязано е, че главницата по процесните фактури е в общ размер от 6 882,59 лева, а лихвата за забава за периода от 14.10.2014 г. настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали задължения 27.09.2017 г. възлиза в общ размер на 1104,15 лева.

Пред въззивния съд е допусната съдебно-техническа експертиза за изясняване в пълнота релевантните за спора обстоятелства, вещото лице /К. Б./ по която сочи, че по данни в клиентската информационна система за лицето Т. С. Д. има валиден договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия за обект, находящ се в гр. София, ул. „****“ №

9, с абонатен №

9112037084, уникален идентификационен № 32Z103000022113H и средство за търговско измерване /СТИ/ с 3 фабричен № 1450883511. Посочено е, че за периода от 07.08.2014 г. до 06.07.2017 г. консумираната електрическа енергия на адреса е измервана от електромер с фабричен № 50529670, който е годен за монтаж и отговаря на техническите изисквания като СТИ и от 15.01.2019 г. до момента СТИ с фабричен № 1450883511, за което от извършената проверка е приложен констативен протокол. Вещото лице е установило, че задълженията за клиентски № 310212416946 по процесните фактури са в размер на 6882,59 лева, а размерът на мораторната лихва съответно 1104,15 лева.

Други относими доказателства в хода на производството не са събрани.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване стойност на потребена електрическа енергия за периода 07.08.2014 г. - 06.07.2017 г. за недвижим електроснабден имот в гр. София, ул. „****“ № ****, с ИТН: 310212416946.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и както приема СРС, съобразно действащата към този момент редакция на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, като ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си в предвидения в закона срок и производството е допустимо.

Основният спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, касае наличието на вещни права /право на собственост, право на ползване/ от страна на ответника Т. С. Д. върху процесния електроснабден имот, респективно наличието на валидна облигационна връзка между страните, основаваща се на тези вещни права.

Въззивната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между ответника Т. С. Д. и ищцовото дружество за доставка на електрическа енергия през процесния период.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието, битов клиент е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

От представените доказателства по делото и по-специално от приложената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания на Агенцията по вписванията по данни за лицето Т. С. Д. се установява, че ответникът Д. е станала собственик на процесния недвижим имот, находящ се гр. София, ул. „****“ № ****, на 04.03.2013 г. по силата на завещание от Н.А.Г.. В справката са констатирани още вписване на искова молба от 22.03.2013 г., по производство, в което Д. участва като ответник, както и вписване на наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.

„****“ № **** от 29.09.2014 г. с длъжник Т. С. Д.. Последното отбелязано обстоятелство, изводимо от справката, е вписване на възбрана върху недвижим имот, находящ се гр. София, ул. „****“ № **** от 17.12.2018 г. с длъжник Т. С. Д.. Видно от 4 коментираните вписвания, след придобиването на процесния недвижим имот на 04.03.2013 г. като завет от Н.А.Г., Т. С. Д. се легитимира като единствен собственик на коментирания енергоснабден недижим имот.

Съгласно нормата н а чл. 47, ал. 1 ПВп в удостоверението, което се издава за определен имот от Агенцията по вписванията, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма. Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569 т. 5 ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. На такова подлежат и нотариалните актове, с които се прехвърлят или които констатират вещни права, а при тяхното съставяне правилата за извършване на нотариални удостоверявания са адресирани към друго длъжностно лице – нотариуса, който е съставил акта. Именно той е бил длъжен да провери противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави. Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса. /в този смисъл и ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.