Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
57972/2023
Подписан
09.07.2024

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 13532 гр. С., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:ИВЕЛИНА М. С.А при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело № 20231110157972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Ищецът Е. В. С. е предявил срещу „А.Т.Е.Г.” АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., сключен между страните, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6., раздел V от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при липса на обезпечение, поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като неравноправна, а под условие на евентуалност - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1000 лв., със задължение да я върне на 12 месечни вноски, при размер на възнаградителната лихва по договора от 40,55 %, годишен процент на разходите от 49,00 % и обща сума на плащанията по договора - 1233 лв. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 5, раздел V от същия, ищецът се задължил да заплати неустойка в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5 от договора - две физически лица, които да отговарят на посочени условия или банкова гаранция. В погасителния план, неразделна част от договора, е посочено, че неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е в размер на 1080 лв. - съгласно чл. 10 от Приложение № 1, като същата се заплаща разсрочено с месечните погасителни вноски. Твърди, че поради неизпълнение на посоченото задължение да предостави обезпечение му е начислена неустойка в размер на 1080 лв., с което общото задължение възлиза на сумата от 2313,36 лв.

Сочи, че е извършил плащания по договора в периода от 04.07.2021 г. до 31.07.2022 г. в общ 1 размер на 748,78 лв. Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отразява действителния такъв, в който следва да се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да се запознае с икономическите последици от сключването на договора и да вземе информирано решение за сключването му, поради което договорът е недействителен - чл. 22 ЗПК. Излага и доводи, че клаузата на чл. 5.6., раздел V от договора е нищожна поради накърняване на присъщите за неустойката функции, тъй като поставените изисквания към поръчителите създават условия ищецът да не може да изпълни задължението си, а и предвиденият срок за предоставяне на обезпечение е кратък. Счита, че клаузата на чл. 5 е и неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Освен това поддържа, че с неустойката се нарушава изискването кредиторът предварително да оцени платежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 16 ЗПК. В случая включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита на практика прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Излага доводи, че така уговорената неустойка накърнява добрите нрави, че се достига до значителна нееквивалентност на престациите, както и че цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване за кредитора. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна и поради това, че преследва забранена от закона цел - да се присъди още една възнаградителна лихва, съответно да бъде заобиколен чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка твърди, че целта на неустоечната клауза е да създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява разход, пряко свързан с договора за кредит - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по заема, което вземане следва да се включи при изчисляване на ГПР.

Искането към съда е да се признае за установено, че договорът за кредит е недействителен, евентуално че оспорената клауза от договора е нищожна на наведените основания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Признава наличието на облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г. с посочените в исковата молба параметри. По същество заявява, че договорът не е недействителен на сочените в исковата молба основания. Счита, че вземането за неустойка обезпечава неизпълнение на задължение на потребителя и не следва да се включва в ГПР.

Освен това, неустойката се начислява само за времето на неизпълнение на задължението, което обезпечава - предоставяне на обезпечение, като размерът й е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, предвид, че се касае за високо рисков паричен заем. Оспорва клаузите от договора да не са уговорени индивидуално, съответно да са неравноправни. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поддържа, че обстоятелството дали неустойката следва да бъде включена в ГПР е въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

2

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. С. да заплати на дружеството сумата от 484,22 лв. - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на задължението и сумата от 86,17 лв. - лихва за забава за периода от 08.06.2022 г. до 20.12.2023 г., както и евентуален иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на Е. В. С. да заплати на дружеството сумата от 251,22 лв., представляваща остатъка от чистата стойност на кредита. В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., по силата на който ищецът е предоставил заем на ответника в размер на 1000 лв., със срок да издължаване от 12 месеца, като договорът е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР. Твърди, че на 07.06.2021 г. заемната сума е преведена на кредитополучателя. Поддържа, че ответникът по насрещните искове е извършил плащания, но е останала незаплатена сумата от 484,22 лв., като задължението е изцяло изискуемо от 07.06.2022 г., като от деня, следващ тази дата ответникът е и в забава. Моли за уважаване на насрещните искове, евентуално моли в случай, че договорът за кредит бъде обявен за недействителен, на кредитора да бъде присъдена неплатената главница по договора.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът по насрещните искове поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от изискуемото договорно съдържание - липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - относно включените в същия компоненти и как се формира посоченият в договора ГПР, така и в ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде нарушено императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На това основание счита, че дължи връщане единствено на предоставената в заем сума (1000 лв.), при съобразяване на извършените по договора плащания (748,78 лв.), или сумата от 251,22 лв., в която връзка не оспорва предявения евентуален насрещен иск. Моли за отхвърляне на насрещните искове и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., сключен между страните, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6., раздел V от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при липса на обезпечение поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като неравноправна - чл. 146 ЗЗП, а под условие на евентуалност - на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави; както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален 3 насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение, както и че договорът, евентуално клаузата за неустойка, са недействителни на посочените основания - поради противоречие с императивна законова разпоредба или поради накърняване на добрите нрави.

В тежест на ответника е да установи, че договорът за потребителски кредит съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК, както и че клаузите на договора са уговорени индивидуално.

По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца по тях е да докаже: наличие на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума и че същата е предадена на кредитополучателя, уговорения падеж на връщане на главницата, наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на вземанията.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г. със соченото от страните съдържание, по силата на който „А.Т.Е.Г.“ АД е отпуснало заем в размер на 1000 лв. на Е. В. С., сключен за срок от 12 месеца (до 07.06.2022 г.), с падеж на първа вноска - 07.07.2021 г. и падеж на последна вноска - 07.06.2022 г., с договорна лихва в размер на 233 лв., че сумата е усвоена от кредитополучателя (видно и от разписка за извършено плащане от 07.06.2021 г. за сумата от 1000 лв.), както и че част от съдържанието на договора е клауза по чл. 5.6., раздел V, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 1080,36 лв.

Съгласно раздел V „Обезпечение по кредита“ от договора, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (т. е. деня, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно договора и общите условия както следва (чл. 5.1. и чл. 5.2.): 1) банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора или 2) две физически лица - поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя, всеки от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания (чл. 5.3.): да има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъде лице над 20 - годишна възраст; да работи 4 на безсрочен трудов договор; да има не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Дни просрочие 0- 30“. Уговорено е, че кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители, като в чл. 5.4. са изборени и документите, които следва да представят поръчителите за доказване, че отговарят на посочените по-горе изисквания (трудов договор, служебна бележка за размера на трудовото възнаграждение и др.), като е предвидено, че при одобрение от кредитодателя, поръчителите подписват договор за поръчителство.