Решение № 202 от 05.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Ихтиман, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова АрА.ова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200357 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

А. А. М. от с. К., общ. М. е обжалвал наказателно постановление № */18.05.2026 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-София, с което на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 15,34 евро.

В жалбата се твърди, че не наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. В допълнително писмено становище се излагат съображения за това, че констатираното движение в лентата за принудително спиране е осъществено поради наличието на повреда на превозното средство.

Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Полицейски инспектор при РУ-Ихтиман на 30.03.2026 г. съставил против жалбоподателя А. А. М. Акт за установяване на административно нарушение № *, в който е констатирал извършване на нарушение по чл. 58т. т. 4 ЗДвП – за това, че на 12.12.2025 г. в 10,15 часа по автомагистрала "Тракия", 43+448 км., с посока на движение към гр. Пловдив управлявал товарен автомобил „*“, рег. № * в лентата за принудително спиране, което е установено от техническо средство (стационарна тол камера) на Национално тол управление при Агенция "Пътна инфраструктура", както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че при съставяне на АУАН не представя на актосъставителя свидетелство за управление на МПС.

Въз основа на АУАН е издадено */18.05.2026 г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-София, с което за нарушението нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а за 1 нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 15,34 евро.

В хода на съдебното производство е разпитан по искане на жалбоподателя свидетелят С.М., която е пътувала в автомобила към момента на извършване на нарушението, като от нейните показания се установява, че по време на движение светнала лампата на акумулатора, което наложило М. да отбие в аварийната лента и да отстрани повредата.

При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица (съобразно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи), в сроковете по чл. 34 ЗАНН и отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН, и НП съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде наказателното постановление или не, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство, обаче, тези констатации нямат никаква обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно извършването на вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства.

По нарушението на чл. 58, т. 4 ЗДвП:

С изменението на чл. 58, т. 3 и 4 ЗДвП (в сила от 07.09.2025 г.), бе предвидено, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство и бе въведена пълна забрана за движение в лентата за принудително спиране.

Съгласно чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП при нарушение на тези забрани е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.

При систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 58, т. 3 и т. 4 от ЗДвП може да се направи извод, че лентата за принудително спиране на автомагистралата не е предназначена за движение на моторни превозни средства. Законът допуска използването единствено при изрично посочените в чл. 58, т. 3 ЗДвП хипотези – при повреда на превозното средство или при здравословни проблеми на водача или на пътник.

Забраната за движение в тази лента обаче следва да се разбира с оглед на нейното предназначение и на обективно необходимите действия за нейното използване при настъпване на посочените в закона обстоятелства. Самото спиране при техническа повреда или здравословни проблеми не може да се осъществи мигновено. При движение по автомагистрала водачът следва да намали скоростта и да се отклони от съседната пътна лента в лентата за принудително спиране, поради което неизбежно изминава определено, макар и кратко, разстояние в нея до момента на спирането. Аналогично, след отпадане на причината за принудителното спиране превозното средство следва да потегли и да се включи обратно в предназначената за движение лента, което също предполага движение в лентата за принудително спиране с цел ускоряване на скоростта и включване в трафика.

Тези действия, които са непосредствено обусловени от необходимостта да бъде извършено или преустановено принудително спиране, не могат да бъдат приравнени на 2 забраненото от чл. 58, т. 4 ЗДвП движение в тази лента. Същественото е дали лентата се използва единствено доколкото това е необходимо за достигане до мястото на принудителното спиране или за напускането му, или се използва като самостоятелна лента за продължаване на движението.

При втората хипотеза водачът фактически използва лентата за принудително спиране като част от пътното платно, предназначена за движение, а не за изпълнение на функцията да осигурява място за спиране при възникнала необходимост. Такова поведение е налице, когато водачът продължително се движи в лентата, например с цел да избегне задръстване, да премине пред изчакващите в съседните ленти превозни средства или да преодолее побързо участък с интензивно и забавено движение.

В този смисъл, за да бъде прието, че е осъществено забраненото по чл. 58, т. 4 ЗДвП поведение, не е достатъчно да се установи единствено фактът, че превозното средство се е намирало и се е движело в лентата за принудително спиране. Необходимо е да се установи, че това движение не е било част от непосредствените действия по извършване или преустановяване на принудително спиране, а представлява самостоятелно използване на лентата за продължаване на движението.

Това разграничение произтича от предназначението на лентата за принудително спиране – тя следва да бъде свободна от обичайния пътен трафик, за да може при необходимост да бъде използвана от повредени превозни средства или при възникнал по време на движение здравословен проблем на водача или на пътник.

В случая от показанията на св. М. се установява, че е светнала предупредителен сигнал на таблото на микробуса, управляван от жалбоподателя, което е наложило спирането му в аварийната лента на автомагистралата.

Освен това, видно от снимковия материал, който е станал основание за образуването на административнонаказателното производство, съдържащ моментно изображение на автомобила, той не се е намирал изцяло в лентата за принудително спиран, като левите му гуми са застъпили разделителната маркировка с активната лента за движение. Този факт кореспондира с твърдението на свидетелката, че движението е осъществено във връзка със спиране за отстраняване на повреда на превозното средство, още повече, че по делото липсват данни, които да позволяват да се установи продължителността на неговото движение в лентата за принудително спиране.

Посочените обстоятелства водят съда до извода, че поведението на жалбоподателя не представлява самостоятелно използване на лентата за принудително спиране по смисъла на чл. 58, т. 4 ЗДвП, и оттам – деянието му не е съставомерно от обективна и субективна страна.

В този смисъл съдът приема, че в тази си част атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

От обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е санкциониран за това, че не е представил СУМПС при явяването си в РУ-Ихтиман за съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Съдът приема, че и това деяние не съставомерно от обективна страна.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно чл. 1 ЗДвП урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства.

От своя страна § 6, т. 25 на ЗДвП предвижда, че „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара 3 впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Логическото тълкуване на двете разпоредби сочат, че ЗДвП се прилага само при движение на пътища за обществено ползване, както и че за да извърши физическо лице нарушение на ЗДвП в качеството на водач в основната хипотеза на закона, то трябва да управлява превозното средство.

В случая в наказателното постановление не се твърди и не се прави извод в момента на движение по автомагистралата, когато е станало заснемането на превозното средство, неговият водач са не е носил свидетелство за управление на МПС, а жалбоподателят е наказан за това, че при съставяне на АУАН не е представил СУМПС. Към момента на съставяне на АУАН обаче, той не е управлявал МПС, следователно не е имал качеството водач. След като не е имал качеството водач, не са били налице предпоставки за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, вр. чл.

183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като задължение за носене на СУМПС има само водача, т. е. лице което управлява моторно превозно средство по път отворен за обществено ползване към момента, когато свидетелството е поискано за проверка, а не всяко физическо лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС.

В този смисъл съдът приема, че и в тази си част атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на делото в съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК право на разноски има жалбоподателят, чиято жалба е основателна. Представен е договор за правна защита за уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 600 евро.

Направеното от наказващия орган възражение за прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е значително над минималния предвиден в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, проведено е едва едно съдебно заседание и процесуалният представител на жалбоподателя не е навел допълнителни обстоятелства, включително и такива, по смисъла на §1а от Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, поради което и съответно на извършените процесуални действия във връзка с осъществената защита и справедливо по размер би било възнаграждение от 260 евро.

Поради изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № */18.05.2026 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-София .