Решение № 1435 от 08.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Варна, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203511 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. С. М. чрез адв. Р. Р. при АК – Варна против НП № 25-0439000791/22.07.2025 г. на Началника на сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 174 ал.1 т. 2 от ЗДП са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 1000 /хиляда лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванаеасет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения, че оспорваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП Да бъде отменено, доколкото в АУАН и НП са описани различни нарушения, което е недопустимо и влече незаконосъобразност на обжалвания акт. Поддържа се искането за присъждане в полза на въззивника на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се довод, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съотв. присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален

1 размер, в случая че се претендира такова.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя по акта – свид. Д. К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и списък с разноски и договор за правна защита и съдействие с адв. Р..

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.06.2025 г. , около 00.33 часа въззивникът управлявал л.а. Мерцедес ЦЛС 320 с рег. № ТХ5055АН в гр. Варна, в жк Младост, по бул. Цар Освободител в посока бул. Република. До бл. 108 бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип при Трето РУ към ОД на МВР-Варна в състав – свид. Д. К. и В. Д.. В хода на проверката полицейските служители поканили водача да се тества за установяване употреба на алкохол с техническо средство - DRAGER ALCOTEST -7510 с фабричен номер ARDM -0229. Същият отказал, след което му бил издаден и връчен талон № 0176189/01.06.2025 г.за вземане на кръвна проба.

На М. бил съставен АУАН серия GA № 3571110/0106.2025 г. за нарушение на чл.

174 ал. 3 от ЗДвП за това, че на процесната дата и място управлява описания по-горе автомобил, като отказва проверка с техническо средство DRAGER ALCOTEST -7510 с фабричен номер ARDM -0229.

Впоследствие М. изпълнил предписанието за медицинското изследване като спазил и часа за явяване, посочен във връчения му талон за вземане на кръвна проба.

След представена от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол за ХЕ № 514/06.06.2025 г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Св.Анна – Варна, е установено наличие на алкохол в кръвта на лицето от 1,18 промила.

При така установените резултати от извършеното кръвно изследване, Началникът на сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна издал срещу въззивника обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП за това, че на 01.06.2025 г. в 00.33 ч.,, в гр. Варна, по бул. Цар Освободител до бл. 108 в жк Младост в посока бул. Република управлява л.а.

Мерцедес ЦЛС 320 с рег. № ТХ 5055 АН, собственост на Н.С.Г. с ЕГН: ********** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда, а именно – 1,18 промила.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление НП № № 25-0439-000791/22.07.2025 г. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.02.2021 г. на Министъра на вътрешните 2 работи.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Налице е противоречие между словесното и цифрово описание на нарушението в АУАН и НП. Липсата на единство между описаните в двата акта факти е довело до ангажиране с НП на отговорността на въззивника, за деяние което не му е вменено в първата фаза на административнонаказателното производство, съответно жалбоподателят не е упражнявал правото си на защита срещу това деяние в тази фаза.

Съгласно трайната съдебна посоченото несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП съставлява съществено процесуално нарушение, същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и обуславя отмяната на НП.

Независимо от горните констатации, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство безспорно е установено, че на посочената в НП дата и на указаното място, жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимото от ЗДвП количество. Установяването на съответното количество алкохол в кръвта на водача от 1,18 промила е извършено по реда, предвиден в Наредба № 30/2001 г.

Предвид изложеното, съдът счита, че АНО правилно е приложил материалния закон като е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 174, ал.1 т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 като е съобразил, че водачът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда.

Като взе предвид, че наказанието е предвидено в минимален размер в разпоредбата на чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

С оглед на установения обаче процесуален порок допуснат в хода на административнонаказателното производство, издаденото НП следва да бъде отменено.

Предвид направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Претендираните от въззивника разноски, съгласно приложения делото списък 3 по чл. 80 от ГПК, са в размер на 500 /петстотин/ лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие,.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа/Наредбата/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева адвокатското възнаграждение е 400 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото не надвишава значително посоченият размер в чл. 7 ал. 2 от Наредбата

Същевременно следва да се съобрази оглед правното действие на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., националният съд не може да разглежда Наредба № 1/2004 г. като приложим ред при уреждане на отношенията относно дължимите в съдебните производства разноски, тъй като този наредбата е определена от СЕС като национална правна уредба, която е приета в противоречие с чл. 101, § 1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС, тъй като ограничава конкуренцията "с оглед на целта" си. Наредбата е неприложим нормативен акт, респ. с оглед посоченото решение на СЕС всяко позоваване от страна на националния съд на Наредбата, включително при преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, би било достатъчно съществено нарушение на ПЕС по см. на чл. 2в от ЗОДОВ, както и всяка претенция за нормативно дължим размер, обоснован с тази наредба, без основание и "с оглед на целта" си в противоречие с чл. 101, § 1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС. В този смисъл, нито чл. 7, ал. 2, т. 2, нито чл. 7, ал. 9, нито чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. могат да бъда легитимно обвързващи, спрямо преценката за наличието на недобросъвестно договаряне между жалбоподателя и процесното адвокатско дружество по повод размера на възнаграждението за организиране на съдебна защита против НП.

С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0439-000791/22.07.2025 г. на Началника на сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на К. С. М. на основание чл. 174 ал.1 т. 2 от ЗДП са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 1000 /хиляда лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати в полза на възз. К. С. М. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за 4 присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5