Решение № 1116 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20251110215392 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ№ гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Г. при участието на секретаря Елизабет Недялкова, като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №15392 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №25-4332-023395/17.09.2025 г. на началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на Я. И. Ч. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 3000 лв./1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба Я. И. Ч. иска отмяна на постановлението като неправилно - незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят Я. И. Ч., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.П., който поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Излага аргументи за това, че нарушението не е извършено умишлено.

Административно-наказващият орган, редовно призован в съдебно заседание, не изпраща представител, но юрк. М. е представила писмени бележки (възражение), в които пледира да се потвърди обжалваното наказателно постановление и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Л.а.„***“ с рег.№********** е собственост на Я. И. Г., която го предоставила за ползване на Я. И. Ч..

На 16.08.2025 г., около 00:15 часа в гр.София по бул.„Васил Левски“ с посока на движението от ул.„Ген.Гурко“ към ул.„Аксаков“, Я. И. Ч. управлявал л.а.„***“ с рег.№**********, като водачът форсирал двигателя, превърта задните моторни колела и причинил поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението си – наляво и след това надясно, като с тези си движения застрашил останалите участници в движението.

Съставен е акт на жалбоподателя, в акта не са направени възражения.

Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Н. Г. Б., А. Р. Т., А. Г. С., Щ. Д. Б., П. Д. М., както и от 2 писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал служебно наличието на такива.

Съдът констатира противоречие между показанията на свидетелите П.

Д. М., Н. Г. Б., Щ. Д. Б. и А. Р. Т., от една страна и показанията на свидетеля А.

Г. С., от друга страна.

Противоречието се изразява в твърдението, че жалбоподателят извършил рязка маневра, за да избегне счупени стъкла.

Съдът не дава вяра на показанията на св.С. в тази им част, защото никой от останалите свидетели не посочва такова обстоятелство.

Ако е имало поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението си – наляво и след това надясно, то очевидно е настъпило, защото гумите са износени, както сочи в показанията си св.Б. и поради мократа настилка.

Отговорността за състоянието на гумите е на водача на МПС.

Ето защо поради липса на други доказателства, съдът счете делото за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Жалбоподателят е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП, защото на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

3

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.

Размерът на глобата и лишаването от право да управлява моторно превозно средство са съобразени с характера на нарушението и вината на жалбоподателя и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за това, че деянието не е извършено умишлено, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Това е така, тъй като съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В настоящия случай не е предвидена хипотеза, която да предвижда, че нарушенията по чл.104б, т.2 от ЗДвП, извършени при форма на вината непредпазливост, да не се наказват по административен ред.

Следователно дори съдът да приеме, че Я. И. Ч. е извършил процесното нарушение по непредпазливост, същият следва да понесе административнонаказателна отговорност.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушени eто е доказано и постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът следва да осъди Я. И. Ч. да заплати 66,47 евро/130 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА 4 наказателно постановление №25-4332-023395/17.09.2025 г. на началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.

ОСЪЖДА Я. И. Ч., ЕГН ********** да заплати 66,47 евро юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5