Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 253 от 07.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 4208/2019
Вид
Решение № 253
Подписан
07.04.2020
В сила
07.04.2020
Състав
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА, СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА, АЛЕКСАНДРА ДРАГОМИРОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ гр. София …….. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

СИМОНА УГЛЯРОВА с участието на секретаря Албена Арсова, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНЧХД № 4208/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI НПК.

С присъда от 22.03.2019г. по НЧХД № 18696/2016г.

Софийски районен съд - Наказателна колегия, 111 състав е признал подсъдимата К.Н.Б. за невиновна и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.3, пр.1 и т.4, пр.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК – за това, че в писмо – предложение с изх.№ 137 от 05.04.2016г., внесено за разглеждане във Висш съдебен съвет под вх. № 11-06-563 от 08.04.2016г., разглеждано и обсъдено на заседание на Съдийска колегия на ВСС на 27.04.2016г. в град София, разгласила за В.А.П. позорно обстоятелство като клеветата е нанесена публично, разгласена е по друг начин, от длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.

Срещу съдебния акт е депозирана жалба от повереника на частния тъжител, в която изразява несъгласието си с него, заявявайки, че той е незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в пълен разрез със събраните гласни и писмени доказателства по делото. Моли въззивната инстанция да постанови присъда, с която признае подсъдимата за виновна, налагайки й и съответното наказание, а в случай, че се установят допуснати отстраними процесуални нарушения, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Към въззивната жалба е депозирано и допълнение от частния тъжител В.П., в което акцентира на следното:

Твърди се, че в мотивите липсва установена фактическа обстановка с излагане и анализ на доказателствата, от които да са изведени релевантни факти като съдът е изброил формално и механично няколко писмени документи, подбрани от самия съдия-докладчик, след което декларативно е посочил, че ги кредитира поради тяхната последователност и безпротиворечивост. Посочва се, че в мотивите напълно липсват конкретните изявления на св. Г.Т., което води до неяснота в мотивите на съда относно това какви факти според него са изведени от тези доказателствени източници и коя от тезите на страните те оборват или потвърждават. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви и по част от тъжбата на П. за твърдения от страна на подсъдимата, че той е „неподходящ“ за съдия и административен ръководител, че „няма нравствени и етични качества“ и че е налице „жалба и етична преписка“ срещу него от съдия. Според въззивният жалбоподател първостепенният съд не е посочил в мотивите към съдебния акт причините, поради които е игнорирал част от „преките доказателства“, съдържими в приложените по делото медийни публикации, протоколи от общи събрания, писмено запитване до комисията по правни въпроси към ВСС, акт на ИВСС в НО на БлРС, протокол от общо събрание за изпълнение препоръките на ИВСС в ГО на БлРС, респ. резолюция от председателя на съда, изисквани обяснения от служители и от съдия Т., заповеди, доклади, справки, кореспонденция между Дисциплинарна комисия и БлОС и множество други документи, съдържими в представен от страна на частния тъжител и неговия повереник в червен класьор, приобщен към материалите по делото. Според жалбоподателя пълното игнориране от съда на този обем от писмени доказателства без посочване на мотиви за това, както и изложените по – горе нарушения, води до липса на мотиви към постановената присъда, което е основание и за нейната отмяна поради налично съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място възраженията на частния тъжител са за необоснованост на присъдата и нейното противоречие с практиката на Конституционния съд на Република България и съдебната практика.

Излага тезата си, че с инкриминираните изрази подсъдимата не упражнява правото си на изразяване на мнение в лично качество, а в качеството си на административен ръководител на БлОС, още повече, че твърденията й съдържат конкретни неверни и съзнавано неверни и позорящи твърдения. Според В.П. тези твърдения не представляват защита на по -значим обществен или социален интерес, а целенасочена клевета на лична основа. В потвърждение на своята позиция посочва и няколко решения на ВКС. Освен противоречащ на съдебната практика, жалбоподателят заявява, че първостепенният акт противоречи и на събраните по делото доказателства като пунктуално посочва кои от изводите на съда се опровергават от тях.

На последно място частният тъжител изразява несъгласието си с позицията на първостепенния съд, обективирана в мотивите към съдебния акт, че се касаело за „правомерно изпълнение на законово правомощие на ръководител на орган на съдебната власт от окръжно ниво по номиниране на конкретен съдия за и.ф. председател на РС – Благоевград след изтекъл мандат на председателя“. Жалбоподателят развива тезата, че това правомощие вече е било упражнено от страна на подсъдимата преди инкриминираната дата, но ВСС не е приел предложението й за съдия В.К.с решение по т.60 от Протокол № 57 на заседание на СК от 19.11.2015г. Поради това и жалбоподателят твърди, че с последващото поведение на подсъдимата Б. на инкринимираната дата реално са му причинени значими и непоправими вреди чрез уронване на доброто му професионално име и професионално достойнство и дискредитирането му в неговата работа.

Моли след запознаване с материалите по делото да бъде отменена обжалваната присъда и ако бъде преценено, че са налице посочените от него процесуални нарушения, да бъде постановено връщане на делото в Софийски районен съд за ново разглеждане и отстраняване на този процесуален порок. В противен случай апелира въззивният съд да постанови нова присъда, с която признае подсъдимата К.Б. за виновна в извършване на вменените й с тъжбата клевети по всички пунктове на обвинението като й бъде наложено адекватно наказание, както и да бъдат присъдени на частния тъжител всички направени по делото пред първа и втора инстанция разноски.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимата и/или свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Същевременно в хода на въззивното производство е оставил без уважение и доказателствените искания от страна на частния тъжител, считайки, че за нуждите на наказателното производство не е необходимо попълване на доказателствената съвкупност с посочените в допълнителна молба на частния тъжител писмени доказателства, както и разпит в качеството на свидетел на Е.П.Н..

В хода на съделбните прения пред въззивния съд повереникът на частния тъжител моли да бъде постановена нова присъда, с която да бъде отменена атакуваната или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Изцяло поддържа доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея.

Защитата на подсъдимата пледира към съда да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Частният тъжител В.П. не се явява, но той е изразил детайлно позицията си по спора в допълнението към въззивна жалба и в депозирана молба до въззивната инстанция.

Подсъдимата К.Б. не се явява, за да заяви личното си отношение по казуса.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства счита, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея – отклонена.

Въззивният съд, запознавайки се с материалите по делото, установи следната фактическа обстановка:

Частният тъжител В.П. бил назначен на длъжност „заместник на административния ръководител – заместник – председател на Районен съд – Благоевград“ с решение на ВСС от 30.05.2011г. и той започнал да осъществява функциите, носими от длъжността, на 01.06.2011г.

Със заповед № 257/07.06.2011г. на Административния ръководител на Районен съд – Благоевград му било възложено в случай на отсъствие на административния ръководител на съда той да изпълнява неговите функции. В този момент длъжността „административен ръководител - председател на Районен съд – Благоевград“ заемала Е.Н., която изпълнявала съответстващите на длъжността функции до 22.11.2015г. С писмо № 506/25.11.2015г., адресирано до ВСС, до Комисия по предложения и атестирането на съдии, прокурори и следователи при ВСС и до Председателя на Окръжен съд – Благоевград, частният тъжител П., позовавайки се на заповед № 257/07.06.2011г. на административен ръководител и председател на Районен съд – Благоевград и тълкувайки разпоредбата на чл.168, ал.6 ЗСВ, уведомил, че, считано от 23.11.2015г., функциите на длъжността „административен ръководител – председател на Районен съд – Благоевград“ временно са поети и се изпълняват от него поради липсата на решение на ВСС за определяне на временно изпълняващ тези функции. Впоследствие с решение на ВСС от 10.01.2017г. частният тъжител П. бил освободен от заемане на длъжността „заместник на административния ръководител – заместник – председател на Районен съд – Благоевград“.

Подсъдимата К.Б. заемала длъжността „административен ръководител – председател на Окръжен съд – Благоевград“ с решение на ВСС от 07.06.2016г. , встъпвайки в длъжност на 22.06.2016г. като дотогава на основание чл.175, ал.4, изр.2 ЗСВ с решение на ВСС от 29.10.2015г. по протокол № 54 тя била определена за изпълняващ функциите на административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Благоевград.

На 08.04.2016г. от подс. К.Б. в качеството й на изпълняващ функциите на административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Благоевград било входирано писмо във Висшия съдебен съвет с № 11-06-563, представляващо предложение с изх. № 137/05.04.2016г., което било адресирано до Висш съдебен съвет и Комисия по предложенията и атестирането, част от което имало следното съдържание:

„Към настоящия момент няма взето валидно решение на

ВСС за избор на И.Ф. Председател на РС Благоевград. Заместник председателят на РС – Благоевград съдия В.П. е изпратил уведомление на 25.11.2015г. до ВСС с копие до Председателя на ОС-Благоевград, в което е посочил, че той е поел временно функциите на Председател на РС – Благоевград. Съдия П. се позовава на настъпил фактически състав на „отсъстващ председател на съда“ по смисъла на чл.168, ал.6 ЗСВ.

В случая считам, че не е налице фактическия състав на чл.168, ал.6 ЗСВ, тъй като цитираната норма урежда хипотеза на „отсъствие“ на административния ръководител, а не такъв с изтекъл мандат. По силата на закона Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство. От друга страна, разпоредбата на чл.170, ал.1 ЗСВ сочи, че за административен ръководител на районен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията на чл. 169, ал.1, а разпоредбата на чл.175, ал.4 ЗСВ, урежда фактическия състав при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител, като на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник. От цитираните разпоредби, тълкувани систематически следва извода, че административен ръководител на районен съд може да бъде лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл.169, ал.1 ЗСВ и е назначено от ВСС. Назначаването се извършва с решение на ВСС, като при отсъствие на назначения административен ръководител, същият възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.