Решение № 41 от 29.05.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Враца, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Х. Н. Х.в при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Х. Н. Х.в Търговско дело № 20221400900118 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ.

Постъпила е искова молба от "А. Д. А.Д." ЕООД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя А. Д. Д. против «ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА» АД, с ЕИК *** (като универсален правоприемник на първоначалния кредитор "СИБАНК" ЕАД, ЕИК ***), с адрес: ***, представлявана заедно от всеки двама от изпълнителните директори: С. Г., Т. М., И. М., Д. С., Т. И. и Л. Р..

В исковата молба се твърди, че вземането включено в списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ изменен от съда с определение №260204/08.07.2022 г., както следва: По т.1 (и единствена) от списъка на приетите вземания - предявено и прието вземане на Обединена Българска Банка АД, с ЕИК *** (по-долу ОББ) в размер на „мораторни лихви върху главницата от 64 586,92 лв. за периода от 05.02.2019 г. до 03.12.2021 г.“ не съществува. Ответникът ОББ АД е предявил вземането си предмет на иска за мораторна лихва върху главницата на вече предявено и включено в списъка по чл. 686, ал. 1 ТЗ вземане едва на 02.12.2021 г., т.е. повече от 3 години след възникване на вземането за лихва и то едва след като ОС Враца е изменил изготвената от синдика сметка за разпределение със свое Определение от 24.11.2021 г. по т.д. № 142/2018 г. Ищецът „А. Д. А.Д." ЕООД предявил в срок възражение на основание чл. 690 ТЗ срещу включването в допълнителния списък на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на вземането за мораторна лихва върху главницата, предявено от ОББ АД. След провеждане на открито съдебно заседание ОС Враца постановил Определение по чл. 692 от ТЗ, с което приел, че възражението на длъжника е само частично основателно (по отношение на периода за изчисляване на лихвата), като е изменил списъка по чл. 688 само в тази му част. ОС Враца изобщо не се произнесъл по останалите аргументи на възразилия длъжник относно недопустимост на 1 предявяването и погасяването на предявеното вземане. Доколкото определението по чл. 692 от ТЗ на ОС Враца не подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност и правилност налице бил правен интерес от предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, за установяване на несъществуването на вземането, включено в изменения списък по чл. 688 ТЗ на приетите вземания на кредиторите на „А. Д. А.Д." ЕООД. Направеното от ОББ АД предявяване на вземане за мораторна лихва „считано от 05.02.2019 г." било несвоевременно и недопустимо.

Съгласно разпоредбите на ТЗ вземанията на кредиторите следвало да бъдат предявени в сроковете по чл. 685 ТЗ едномесечен от вписването в ТР на решението за откриването на производството или по чл. 688, ал. 1 ТЗ - не по-късно от два месеца от изтичането на срока по чл. 685 ТЗ. Разпоредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ касаела предявяването единствено на вземания „неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност“. Според ищеца повече от очевидно било, че вземането за мораторна лихва върху главницата по договора за банков кредит възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Вземането за мораторна лихва върху главницата възниквало в момента на падежа и респективно - в момента, в който настъпило просрочието върху главницата. Това фактическо обстоятелство, както било посочено от ОББ в предявяването на вземането по главницата с молба от 04.02.2019 г. настъпило още преди откриване на самото производство по несъстоятелност, доколкото се сочи, че длъжникът (ищецът по това производство) изпаднал в забава преди датата на откриването на производството. Това било видно и от предявеното вземане от същия кредитор (ОББ) включено в списъка по чл. 685 ТЗ - пета позиция на стр. 2 от списъка, обявен в ТР на 29.03.2019 г. Там ОББ предявила вземането по главницата, както и вземане за договорни и наказателни лихви за определен в предявяването период. По същество с новото „предявяване" на мораторни лихви след 05.02.2019 г., за което се твърди, че е по чл. 688, ал.

3 ТЗ, ответникът ОББ АД се опитал да коригира един свой процесуален пропуск - да предяви вземането си за мораторна лихва върху главницата в сроковете предвидени от ТЗ. Този пропуск обаче имал материално правен (погасителен) ефект. Счита, че е недопустимо на кредитора ОББ АД да се предоставя възможност да предявява някакви вземания след изтичане на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ал. 1 ТЗ. Очевидно, че това несвоевременно и недопустимо предявяване имало връзка и с последното определение на съда по несъстоятелността от 24.11.2021 г., с което била изменена частичната сметка за разпределение, изготвена от Синдика именно в частта, която касае законната (мораторната) лихва върху вземането на ОББ по главницата по договор за банков кредит. В самото определение на ОС Враца било посочено, че списъците са „окончателни" и не могат да бъдат коригирани. В този случай, кредиторът ОББ се опитвал да заобиколи закона и да предяви отново едно вземане, което могъл да предяви още в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ, но пропуснал. На следващо място, както независимо, така и във връзка с горните аргументи вземането за мораторна лихва върху главницата по кредита, което незаконосъобразно и неправилно било включено от ОС Враца в изменения списък по чл. 688 ТЗ било погасено и респективно не съществувало. На първо място то било погасено с оглед на погасяването на самата главница. След изготвянето на сметката за разпределение и 2 определението на ОС - Враца от 24.11.2021 г. за одобряването му настъпило и погасяването на тези вземания, като синдикът А. К. направил съответните плащания към кредиторите, посочени в сметката за разпределение - УниКредит Булбанк АД и ОББ. С одобряването на сметката за разпределение се погасява главницата по договора за банков кредит, както е предявена и приета в списъка по чл. 686 ал. 1 ТЗ (доколкото самото плащане в производството по несъстоятелност не е във властта на несъстоятелния длъжник, а на синдика, и длъжникът не може да носи отговорност за подобно забавяне). Предявяването на вземането за мораторна лихва от ОББ е извършено едва след одобрението на сметката за разпределение, т.е. след погасяването на главното вземане (по главницата) и другите предявени акцесорни вземания. Съгласно нормата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Правната доктрина и съдебната практика била категорична, че с погасяването на вземането по главницата се погасява и вземането за лихва. В случая приложение намирал и чл. 739 ал. 1 ТЗ, който разпорежда, че „непредявените вземания" се погасяват. Т.е. доколкото такова вземане за мораторна лихва не било своевременно предявено от ОББ АД и доколкото вземането за главницата по кредита, както и за лихви до 04.02.2019 г. било погасено, то и вземането за мораторна лихва след 05.02.2019 г. било погасено. Доколкото вземането за лихва не било предявено до момента надлежно, по отношение на същото течала и кратката погасителна давност, която изтекла. Налице било и погасяване с оглед разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ.

Съгласно тази разпоредба, непредявените по реда на ТЗ и в посочените в ТЗ срокове вземания на кредитори се погасяват. В случая вземането за мораторна лихва върху главницата по банковия кредит, отпуснат от ОББ за периода след 05.02.2019 г., не било предявено в сроковете по чл. 685 ТЗ или чл. 688 ал. 1 ТЗ. С оглед на това, при прилагане на нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ това вземане се считало за погасено. Доколкото в договора за кредит между длъжника и ОББ били предвидени клаузи за наказателна лихва за забава, длъжникът не дължал на ответника ОББ мораторна лихва за забава, а само уговорената в договора за кредит такава, която била в по-висок размер. Предмет на предявеното и включено в списъка вземане било за мораторна (законоустановена), а не договорна лихва и същото не съществувало по силата на сключения договор за кредит и приложимото материално право. С оглед на изложеното по-горе, доколкото: предявяването не било направено в сроковете, предвидени за това в ТЗ (пропуск на кредитора ОББ); вземането за главница по договора за кредит с ОББ приети в списъка с приетите вземания по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР на 29.03.2019 г. било погасено и респективно - били погасени и всички акцесорни към него вземания и същото е погасено по давност или при прилагане на чл. 739, ал.1 ТЗ, то вземането на ОББ включено в Списъка на приети вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, за мораторни лихви не съществувало и следвало да бъде изключено от списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Иска се постановяване на съдебно решение, с което съдът да признае за установено, че не съществува вземане на ОББ АД в размер на законната лихва върху главницата от 64586,92 лева, за периода от 05.02.2019 г. до 03.12.2021 г..

В законния срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника ОББ АД е подал писмен отговор. В отговора заявява, че е кредитор по вземания, 3 произтичащи от Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия /МСП/" № MS***/07.07.2008г., сключен между „Сибанк“ АД, с ЕИК *** /в качеството на кредитор/, и „А. Д. А. Д.“ ЕООД, с ЕИК *** /в качеството на кредитополучател/, обезпечен с вписан в ЦРОЗ особен залог на движими вещи и на парични вземания за наличностите по всички сметки, открити в „Сибанк" АД и с договорна ипотека върху недвижим имот. Вследствие на изпадането в неплатежоспособност на търговското дружество - кредитополучател по гореспоменатия договор за кредит, на 10.01.2019 г. било открито производството по несъстоятелност, а решението за откриване на производството било вписано на 11.01.2019 г.. С входирана в съда на 04.02.2019 г. молба от „Обединена Българска Банка“ АД, с която били представени договора за банков кредит и доказателства за надлежното учредяване на обезпеченията по него, били предявени следните вземания на банката: главница в размер на 33 022,77 евро, договорни и наказателни лихви за периода от 28.08.2014г. до 04.02.2019 г. в размер на 18 468,33 евро и разноски за подновяване на вписванията на особените залози в размер на 332 лева. Посочените вземания били включени в изготвения от синдика и обявен в търговския регистър на 29.03.2019 г. списък на приети вземания по чл. 685 ТЗ, който бил одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 578/02.07.2019 г.. Предмет на предявения установителен иск било единствено вземането на „Обединена Българска Банка“ АД за мораторна лихва върху главницата от 64 586,92 лв. по посочения договор за банков кредит за периода от 05.02.2019 г. до 03.12.2021 г.. Вземането за мораторна лихва било предявено от банката с молба с вх. № 266082/02.12.2021 г. и включено в съставен от синдика на несъстоятелното дружество допълнителен списък по чл. 688, ал. 3 ТЗ, срещу който длъжникът „А. Д. А. Д.“ ЕООД е депозирал пред съда писмено възражение. С Определение № 260204/08.07.2022г. по т. д. № 142/2018г. по описа на Окръжен съд - Враца съставеният от синдика списък по чл. 688, ал. 3 ТЗ бил изменен като вземането на банката за мораторна лихва върху главницата от 64 586,92 лв. било прието за периода от 05.02.2019 г. до 03.12.2021 г.. Съдът подробно разгледал депозираното от длъжника възражение и изложил обстойни мотиви във връзка със срока, в който е предявено вземането, както и с направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно законовата разпоредба на чл. 688, ал. 3 ТЗ, вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава като за тях синдикът съставя допълнителен списък. Предявеното с молба с вх. № 266082/02.12.2021 г. вземане на „Обединена Българска Банка“ АД било именно с такъв характер и обстоятелството, че същото е акцесорно такова не било аргумент да се приеме противното. Безспорно за кредитора съществувала правна възможност да го предяви, макар и неконкретизирано по размер, ведно с главницата, в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, но след като това искане не било направено, респективно по приемането му като основание не било налице произнасяне, вземането за законна лихва, изтекла след откриване на производството по несъстоятелност подлежало на предявяване по останалия за другите вземания ред. В този смисъл било определение № 1837 от 22.05.2015 г. на ОС - Варна по ч. т. д. № 500/2015г.. От изложеното следвало, че предявяването на вземането за мораторна лихва било допустимо и направено от „Обединена Българска Банка“ АД в указания от 4 закона срок по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Необосновано в този смисъл се явявало изложеното от ищеца сравнение между датите, на които „Обединена Българска Банка“ АД и „Уникредит Булбанк" АД са предявили вземанията си за законна лихва върху дължащите им се главници, доколкото всички вземания били предявени в указаните в закона срокове по чл. 685 и чл.