Решение № 264 от 22.04.2019, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 22.04.2019 г. гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд,

І-ви граждански състав

На 27.03 2019 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието на секретаря Елена

Стоилова като разгледа докладваното от съдия

Валентина Тодорова гражданско дело № 2546 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против А.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 10183/16.08.2018 г. и образувано частно гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд-К., поискал издаването на заповед за изпълнение срещу А.А.П.. Срещу издадената Заповед № 1257/17.08.2018 г. в срок постъпило възражение, поради което предявявал настоящия установителен иск. Сочи, че на 20.07.2017 г. около 21:10 ч., по време на движение по път IV-60066, км. 2+500 - землището на село А., община П.Б., в качеството си на неправоспособен водач на МПС „Ф.П.“ с рег. № ***, А.А.П. виновно допуснал ПТП, при което причинил телесни увреждания на пътника М.Ю.Ш..

За горепосоченото събитие бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който било констатирано, че към момента на събитието ответникът не притежавал СУМПС. В графа „пострадали“ било посочено, че освен водачът П. бил пострадал и пътникът Ш. с контузия на главата, прорезни рани и фрактура на дясно рамо, настанен за лечение. Било образувано досъдебно производство и НОХД № *** г. по описа на Районен съд-К., последното приключило със споразумение, с което ответникът се признавал за виновен. Твърди, че по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Ф.П.“ с рег. № ***, управляваното от ответника по време на инцидента, обективиран в полица № ***, при „Д.З.“ АД била образувана ликвидационна преписка по щета № *** година. След преглед на документацията от Застрахователно-експертна комисия към „Д.З.“ АД и становище на доверен лекар, между пострадалия и „Д.З.“ АД било сключено Споразумение, въз основа на което било изплатено обезщетение в общ размер на 20 000,00 лв. Сочи, че плащането било извършено на 22.03.2018 г. по сметка на М.Ш.. С покана за възстановяване на регресна претенция, получена от ответника на 02.05.2018 г., П. бил приканен доброволно да изплати сумата от 20 015,00 лв., включваща и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ответникът изявил желание да погасява задължението си разсрочено. Ищцовото дружество му предложило план за погасяване на задължението, на което предложение П. не отговорил. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, за ответника възниквало правото да получи и обезщетение във вид на законна мораторна лихва за забава от изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение, която била в размер на 539, 29 лв. мораторна лихва върху главницата от 20 015,00 лв. за периода 09.05.2018 г. - 13.08.2018 г. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на А.А.П., ЕГН **********, че същият дължи на „Д.З.“ АД сумата от 20 015,00 лв. главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, сумата от 539,29 лв. мораторна лихва върху изплатеното обезщетение за периода 09.05.2018 г.-13.08.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от 20 015,00 лв. считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените деловодни разноски в двете производства - заповедно и настоящо, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва исковата молба по основание. Счита, че получаването на обезщетение не била действителната воля на Ш. и адвокатът му П.Д. действал без представителна власт.

Възразява срещу размера на претенцията, тъй като не било отчетено съпричиняване от страна на пострадалия М., тъй като същият се возил без поставен предпазен колан и допринесъл за интензитета и характера на нараняванията си, които не биха настъпили, ако имал поставен предпазен колан. Освен това, не била направена правилна оценка на вида, характера и интензитета на уврежданията на Ш., същият не бил претърпял вреди в толкова голям, колкото били определени, след инцидента М. не променил начина си на живот, нито навиците, нито здравословно имало толкова голямо отражение претърпяното. На следващо място твърди, че на М. му бил известен факта, че ответникът бил неправоспособен водач, поради което било налице съпричиняване на вредата в хипотеза, когато пострадалото лице с ясно съзнание се качило и пътувало в автомобил, управляван от водач без правоспособност и следвало и на това основание обезщетението, определено от застрахователя за бъде намалено. Изцяло оспорвал методиката на изчисляване на причинените неимуществени вреди на М.Ш.. Ответникът не бил страна в създаденото между застрахователя и адвокатът на пострадалото лице правоотношение, приключило с подписване на споразумение между тях. Прави възражение, че същото не го обвързвало като резултат. Следвало да се има предвид, че така определеното обезщетение, изплатено по предявена претенция за причинени вреди в резултат на ПТП не отговаряло на съдебната практика и икономическите условия в страната за подобен вид травми. Поради гореизложеното, ако съдът прецени, че за платеното обезщетение бил регресно отговорен, то моли същият размер да бъде справедливо намален. Заявява, че по отношение на подписаната от него молба, в която било обективирано желание да изплаща сумата на регреса чрез равни месечни вноски от 200 лева, то същата я депозирал след като разговарял с М.Ш. и същият го уверил, че щял да върне парите на застрахователя, ако му били преведени по банкова сметка, ***. Твърди, че не се бил съгласявал по никакъв начин, че дължи пълния размер на така изплатеното обезщетение от застрахователно дружество. В тази връзка, моли съда да отхвърли подадената искова молба като неоснователна и недоказана по основание и размер. При условията на евентуалност, ако съдът намери исковата молба за основателна, то моли размерът на регресния иск да бъде намален, поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

За съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален представител, но чрез депозирано становище поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа становището, изложено в писмения отговор.

Изслушан от съдебния състав ответникът заяви, че колата била на неговия баща. М. поискал да отидат с нея до гр. К., за да изтегли пари, защото баща му не му давал тяхната кола. Сочи, че се записал на курсове след инцидента, но още нямал шофьорска книжка. Не можел да изкара листовките. Според него умеел да шофира. Заяви, че М. и семейството му твърдели, че не били взели парите от застрахователното обезщетение. М.Ш. знаел, че А. нямал шофьорска книжка. От бащата на Ш., Ю., знаел, че застрахователят изплатил 20 000 лв., но 6000 лв. взел адвокатът, а останалите 14000 били изплатени на пострадалия Ш.. Дори се носела мълва, че тяхното семейство си купили кола с тези пари.

Третото лице помагач на страната на ищеца, М.Ю.Ш., редовно призован, се явява лично.

Изслушан в съдебно заседание М.Ш. заяви, че няма роднинска връзка с ответника.

Били приятели. Получил парите от застрахователната компания. Получил травма и с тези пари бил обезщетен. Имал пет пирона в ръката си, челото и главата му били шити. Не помнел дали бил с предпазен колан по време на ПТП-то. Заяви, че той не бил шофирал автомобила. Шофирал ответникът, който нямал шофьорска книжка.

Колата била на бащата на ответника. Сочи, че не знаел, че А. нямал книжка. Първоначално Ш. карал. Отбили се до бензиностанция, за да заредят автомобила и тогава ответникът се качил да шофира. Твърди, че не помни с каква скорост се движели, но било бързо. Имало ограничение на пътя. Ответникът не овладял автомобила и допуснал ПТП. След това отношенията им се влошили. Не се поздравявали. Заявява, че оттогава изпитвал болки в ръката, когато времето било студено и имал високо кръвно налягане. Изплашил се от инцидента. Ответникът А.П. също бил много зле.

Сочи, че не си говорели с А. заради инцидента, той допуснал ПТП и за това му бил обиден. Заявява, че след инцидента се събудил на земята и излязъл да вика помощ на главния път и спрял една кола.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

РС-К. е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 20015,00 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 539,29 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя от деликвента във връзка с изплатено обезщетение за виновно причинени вреди на трето лице. По образуваното ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-К. била издадена заповед № 1257 от 17.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 20 015,00 лева, представляваща регресна претенция по щета *** г.; 539,29 лева – мораторна лихва за периода от 09.05.2018 г. до 13.08.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от 15.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 561,10 лева – разноски по делото.

В законоустановения срок длъжникът А.А.П. е депозирал писмено възражение. С разпореждане от 30.02.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество е депозирало искова молба срещу длъжника А.А.П..

Видно от приложената към исковата молба застрахователна полица № *** от 17.07.2017 г. на „Д.З.“ АД, лек автомобил Фолксваген „Пасат“ с рег. № ***, собственост на А.А. П. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, със срок на действие на застраховката от 20.07.2017 г. до 19.07.2018 година. Същата информация се потвърждава и от представената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Видно от него ПТП е посетено от дежурен служител при РУ „Полиция“ – К.. Отбелязано е, че при настъпилото ПТП пострадали лица са А.А.П. и М.Ю.Ш..

Видно от Протокол от съдебно заседание по НОХД № *** г. по описа на РС-К., съдът е одобрил споразумение, с което подсъдимият А.А.П. се е признал за виновен в това, че на 20.07.2017г.на път IV-60066, км.2+500, землището на с.А., общ.П.Б., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ф.П." с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата, а именно: чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно превозно средство от категория “В“ извън населено място е забранено да превишава скорост на движение от 90 км/ч“, движейки се със скорост 130 км/ч;чл.21 ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 (на водача на пътно превозно средство от категория “В“ извън населено място е забранено да превишава скорост на движение от 90 км/ч), това се сигнализира с пътен знак“ - в участъка от пътя, на който е настъпило пътнотранспортното произшествие, има ограничение на скоростта на движение на автомобилите, въведено с пътен знак В26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 60 км/ч, движейки се със скорост от 130 км/ч;чл.150а ал.1 от ЗДвП – „3а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“, управлявайки без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС от категория „В" , като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Ю.Ш. с ЕГН-**********, изразяваща се в счупване на дясна мишнична кост, довело до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок от 3-4 мес. и е управлявал, без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл.343 ал.3 предл.предпоследно б.“а“, предл.2-ро, вр. с ал.1, вр. с чл.342 ал.1 от НК.