Определение № 1439 от 16.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1439 гр. Варна, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500566 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба И. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., кв.“В.“ №**, вх.*, ал.*, ет.**, чрез адвокат И. Р., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Шейново“ №6, ет.1, против Определение №1145 от 29.01.2024г. по гр.д.№20233110105993 по описа на PC Варна, с което e оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение в частта разноските, чрез възлагането им в тежест на ответника.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно приел, че ответникът не е дал повод за образуване на исково производството и затова не му е възложил разноските направени от ищеца. Сочи се, че във висящото изпълнително дело, чиито предмет са оспорените суми в исковото производство, ищецът-жалбоподател е направил искане за прекратяване на принудителното изпълнение, поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че взискателят не е взел становище по това искане и не е признал вземането като погасено по давност, а е извършил това признание едва в хода на исковият процес. Сочи се, че съдебният изпълнител е отказал да се произнесе по въпроса за изтеклата давност, както и че именно въпросното поведение на взискателя е провокирало длъжника да предяви претенция по реда на чл.439 от ГПК. На следващо място се поддържа, че макар изпълнителното дело да е прекратено, то все още е налице висящо обезпечение на вземането, чрез наложен запор върху дружествен дял. Сочи се, че със съобщение за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдебният изпълнител е поискал от длъжника да заплати държавна такса в размер на 30лв., по сметка на АВ- 1

Търговски регистър, за вдигане на наложено обезпечение. Поддържа се, че ако взискателя е бил признал изтеклата давност, то същият е следвало да прекрати изп.дело на друго правно основание и да поеме разноските по неговото прекратяване, както и тези по отмяната на наложените принудителни мерки. На последно място, се поддържа, че тъй като взискателят не е поискал връщане на изпълнителния лист по прекратеното изп.дело, то той би могъл да се ползва от него и да възобнови изпълнителните действия като образува ново дело. С оглед изложеното се поддържа, че тъй като взискателя с поведението си е дал повод за образуването на гражданско дело и признанието на иска е извършено едва в хода на съдебно производство, са налице предпоставките за възлагане на съдебните разноски в тежест на ответната страна.

Ответникът по частната жалба, не е подал отговор на същата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалваният съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№20233110105993 на РС Варна има за предмет отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК предявен от жалбоподателят, против ЗАД “Алианц България“ АД за приемане на установено, че не ищецът не дължи сумите предмет на изпълнителни листи, издадени по гр.д.№1507/2012г. на РС Варна.

В хода на производството ответникът е признал иска, поради което съдът е постановил решение по реда на чл.237, ал.3 от ГПК като изцяло е уважил предявените претенции. С въпросното решение съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника от деловодни разноски, а имено че същият да не е дал повод за предявяване на иска и го е признал, в резултат от което не е присъдил разноски в полза на ищеца.

Ищецът е инициирал производство по чл.248 от ГПК със съображения идентични с тези изложени в частната жалба, като с определението, чиято правилност и законосъобразност е предмет на проверка в настоящото производство, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на страната за присъждане на деловодни разноски.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е правилно и законосъобразно, като съображенията за това, са следните:

Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания-с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за 2 това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищецът, е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В конкретния случай първата предпоставка е налице, тъй като в срока за отговор ответникът е признал предявения иск, съответно е постановено решение по реда на чл.237 от ГПК.

Спорно е наличието на другата предпоставка, а именно даден ли е от ответника повод за завеждане на делото. По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на което се позовава ищецът или се отрича от него. Безспорно е, че изп.дело, което има за предмет процесните вземания, е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила на 27.02.2020г. перемпция, като съобщението за прекратяването на изпълнението, е получено от взискателя на 12.04.2021г. и от длъжника на 10.05.2022г. В периода до предявяване на иска по чл.439 от ГПК-15.05.2023г. ответникът не е предприемал никакви изпълнителни или други извън съдебни действия, които да сочат, че има намерение да събира дълга. Напротив пасивното му поведение, включително липсата на взето становище по възражението на длъжника за изтекла погасителна давност в изп.процес, сочи на пълно дезинтересиране на кредитора от събиране на вземането.

В този смисъл не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че поведението на взискателя, го е провокирало да предяви иск, още повече, че към момента на образуване на съдебното производството, изпълнителното такова е било прекратено в период от над една година.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено /погасен по давност/ вземане, включително поканата за неговото издължаване, не представлява повод за предявяване на иска за отричане на правото на принудително изпълнение по реда на чл.439, ал.1 от ГПК. Такива действия не са противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска, кредиторът би предоставил, само ако предприеме действия по принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право-така Определение №468/18.12.2018г. по ч.гр.д.№4586/2018г. по описа на ВКС, III-то г.о и цитираната в него съдебна практика.

Гореизложеното е относимо и по отношение на съображенията на жалбоподателят, че пасивността на взискателя за получаване на изпълнителният титул, който има за предмет процесните вземания, е основание да му се възложат разноските.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не са налице условията за освобождаване на ответника от съдебни разноски, предвид наличието вписано обезпечение на вземането му, чрез наложен запор върху дружествен дял, както и поради 3 непредприемането на действия от взискателя за отмяна на наложените принудителни мерки, включително чрез поемане разноските за това.

Съгласно чл.433, ал.3 ГПК при прекратяване на изп.дело, поради перемпция, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след стабилизиране на акт за приключване на делото. Задължението обаче да се заплатят нужните за това разносни лежи върху длъжника, доколкото взискателят дължи авансово заплащане такси, само за действия по изпълнението, които го ползват. След прекратяване на изпълнителното производство, поради премиране, интереса за вдигане на наложена обезпечителна мярка е на длъжникът, респективно той е задълженото лице за внасяне на таксата за това. Ето защо липсата на инициатива у взискателя за заличаване на обезпечението, не може да бъде приета като повод за предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

В заключение въззивният състав на съдът приема, че подадената частна жалба се явява неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на И. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., кв.“В.“ №**, вх.*, ал.*, ет.**, против Определение №1145 от 29.01.2024г. по гр.д.

№20233110105993 по описа на PC Варна, с което e оставено без уважение искането на жалбоподателят за изменение на постановеното по същото дело решение в частта разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4