Решение № 8787 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8787 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110100916 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л.И. против Б.И., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1109,46 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 455,26 евро, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.01.2023 г. до 14.01.2026 г. Ищецът твърди, че на 19.02.2021 г около 12.30 ч. при движение по Околовръстен път и ляв завой към бул. *** в посока център при зелен светофар лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, с рег. № *** ударил лек автомобил марка “Нисан”, модел “Мурано”, с рег. № ***. За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен Двустранен констативен протокол. Лек автомобил марка “Нисан”, модел “Мурано”, бил застрахован по застраховка Каско към ищеца, а лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира” бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника. По отношение на първия автомобил към ищеца била образувана щета. Бил извършен оглед и били констатирани щети, като в полза на собственика било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1109,46 евро. Ответникът отказал да заплати на ищеца претендираната сума по регресния иск с писмо изх.№ *** г.

С оглед изложеното, моли съда да осъди ответното дружество да му заплати процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, че е налице валидно застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за лек автомобил марка “Нисан”, модел “Мурано”, наличието на ПТП, 1 изплащането от страна на ищеца на сумата от 1109,46 евро. Оспорва механизма на ПТП, вида и размера на причинените вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП, вината и противоправното поведение на водача на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.

Ответникът не изпраща представител, подава писмено становище, чрез което също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се явяват фактите на наличието на валидно застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, наличието на застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за лек автомобил марка “Нисан”, модел “Мурано”, наличието на ПТП, изплащането от страна на ищеца на сумата от 1109,46 евро.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 19.02.2021 г. (л. 5 от делото), от който се установява, че на тази дата двата автомобила са се движили в една посока по ул. Околовръстен път и при кръстовището с бул. *** водачът на л. а. Опел Зафира е продължил направо, докато водачът на л. а. Нисан Мурано е предприел маневра за ляв завой, при което между двата автомобила е настъпил удар. От собственика на л. а. Нисан Мурано е подадено заявление към ищеца и е образувана щета (л. 6 – л. 19 от делото). Определено е застрахователно обезщетение в размер на 2169,88 лева, заплащането на което не се оспорва между страните. С писмо вх. за ответника № *** от 28.07.2021 г. (л. 23 от делото), ответникът е отказал поканата на ищеца за изплащане на тази сума.

Като свидетел по делото е разпитан Г. Г. А. – водач на л. а. Нисан Мурано. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Движел се по околовръстен път, посока *** към „Драгалевци“. Искал да завие към ***, на кръстовището с бул. „***“. Там имало две ленти. Лявата лента била само за завиване на ляво, а дясната лента била за завиване на ляво, надясно и направо. Там е моста, който преминава над „***“. Там се завива за ***. Той бил в дясната лента, която била за наляво, за надясно и за направо, първа кола. До тях отляво бил л. а.

Зафира“. Свидетелят бил с пуснат мигач за завиване на ляво. Светнал зелен светофар и завил наляво, посока към ***. Докато правел маневрата, другият автомобил не завил, а продължил напред и ударил неговият автомобил от към шофьорската страна. Свидетелят се обадил на застрахователите. Те имали мобилна група, която дошла след това. Другият водач поел вината за удара.

Свидетелят твърди, че подписът, положен за участник „Б“ в констативния протокол, бил положен от съпругата му – собственик на автомобила.

Като свидетел по делото е разпитан и И. Г. Н. – водач на л. а. Опел Зафира. Заявява, че си спомня процесния инцидент. Движел се по ул.

Околовръстен път и при спиране на кръстовището с бул. ***, вдясно от него спрял друг лек автомобил. При светване на зелен светофар и двата автомобила тръгнали, като свидетелят продължил направо, а разположеният вдясно от него автомобил предприел ляв завой и така настъпил ударът. След удара, се обадил на застрахователя си.

2

По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина, описан в протокола и свидетелските показания. Описва нанесените на л. а.

Нисан Мурано щети и установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността на нанесените вреди възлизала на 3667,10 лева, изчислена на база средни пазарни цени. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че хоризонталната пътна маркировка на кръстовището съответства с описаната в показанията на свидетеля А..

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни правоотношения и заплащането на обезщетението са безспорни. От свидетелските показания, от протокола за ПТП и експертизата, съдът намира, че то се е осъществило, като при потегляне от спряло състояние и при двата автомобила, л. а. Опел Зафира предприема движение направо, докато застаналият вдясно спряма него л. а.

Нисан Мурано предприема завой наляво, при което между двата автомобила настъпва удар. Вредите, настъпили по л. а. Нисан Мурано, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези увреждания, които са описани в нея. Противоправността съдът намира за доказана от свидетелските показания на свидетеля А. и обясненията на вещото лице, от които се установява, че при потеглянето си, л. а. Опел Зафира е бил разположен на пътна лента, която е позволявала единствено маневра за завой наляво, а л. а. Нисан Мурано е бил разположен на пътна лента, която е позволявала завой наляво, продължаване напред или завой надясно. Като е предприел маневра за продължаване направо от пътна лента, която е предвиждала единствено маневра за завой наляво, водачът на л. а. Опел Зафира е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗДвП.

Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно приетото по делото експертно заключение стойността на причинените на автомобила вреди възлиза на сумата от 3667,10 лева. Тъй като главният иск се претендира за по-ниска сума, същият е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От представеното по делото писмо се установява, че ищцовата регресна претенция е приета от ответника не по-късно от 28.07.2021 г. Поради това, към 14.01.2023 г. същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за периода от 14.01.2023 г. до 14.01.2026 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и установи, че той е 845,48 лева. До този размер искът е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до 870,85 лева.

3

С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От ищеца са заплатени: 69,94 евро – държавна такса, 200 евро – депозит за експертиза, 30 евро – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 евро. Дължимата държавна такса възлиза на 62,59 евро, т. е. сумата от 7,35 евро следва да се възстанови на ищеца след влизане на решението в сила. Пълният размер на интереса му възлиза на сумата от 1564,72 евро, а пълният размер на уважената част от него – на сумата от 1541,73 евро. Съобразно с уважената част от исковете на ищеца се дължат 386,82 евро. От ответника се претендират 30 евро – депозит за свидетел и 200 евро – депозит за експертиза. Съобразно с отхвърлената част от исковете му се дължат 3,38 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б.И., ЕИК *** с адрес гр. *** да заплати на Л.И., ЕИК: *** с адрес на управление гр. София, бул. ***, *** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1109,46 евро – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 19.02.2021 г. около 12.30 ч. в гр. София, с участието на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, с рег. № *** и лек автомобил марка “Нисан”, модел “Мурано”, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б.И., ЕИК *** да заплати на Л.И., ЕИК: *** на основание чл.

86, ал. 2 ЗЗД сумата от 432,29 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2023 г. до 14.01.2026 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за горницата над сумата от 432,29 евро до пълния предявен размер от 455,26 евро като недоказан.

ОСЪЖДА Б.И., ЕИК *** да заплати на Л.И., ЕИК: *** на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 386,82 евро – разноски в производството, съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Л.И., ЕИК: *** да заплати на Б.И., ЕИК *** на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 3,38 евро – разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от исковете.

СУМАТА от 7,35 евро да се възстанови на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка след влизане на решението в сила.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4