Решение № 14162 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14162 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110153730 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от М. ***** против А. ***** Ищецът твърди, че е имал сключен договор № ******* с Приложение № **** г., при мобилен оператор - ответника А., за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).

Посочва, че ответникът е издал фактура с № ******, за периода 28.11.2022 - 27.12.2022 г. съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № *****.

Твърди, че съгласно Приложение № **** г. за същия номер мобилна услуга е договорен план А1 М клас XS e 3,20 лв. без ДДС. С оглед на това дължимите такси за този номер следвало да са 3,20 лв. без ДДС, а заплатените са в повече -74,52 лв. без ДДС. Твърди, че заплатил дължимото задължение, като след направена проверка установил, че е надплатил със сумата в размер на 4,13 лв. без ДДС, с която сума ответникът се е обогатил. С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата от 2,11 евро (4,13 лв.) без ДДС, или 2,53 евро (4,95 лв.) с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание такси, едностранно начислени от ответника по горепосочената фактура.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е било сключено представеното от ищеца Приложение № **** г., като в раздел 2, т. 2.1. от същото е било посочено, че параметрите относно „SIM КАРТА, ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР, ТАРИФЕН ПЛАН“ се описват в Приложение № 2. Сочи, че подписаното между страните Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е посочен тарифният план за мобилна услуга № ***** като имало и допълнителна екстра - пакет с мобилен интернет, условията на който са заявени на 20.07.2022 г. от ползвателя на мобилната услуга през онлайн 1 платформите на дружеството. Твърди, че в издадената процесна фактура № ******, за мобилна услуга № *****, всички суми са начислени правилно.

Оспорва ищецът да е заплатил сумата по процесната фактура. Твърди, че услугите са използвани от служители на ищеца, като същата сума не е заплатена именно от ищеца. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Правна квалификация:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че действително е заплатил (предал) процесната сума на ответника.

Ответникът следва да докаже, че е получил и задържа плащането на годно правно основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че са били налице договорни отношения между ******, в качеството му на Оператор и М. *****, в качеството му на Абонат относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № *******, ведно с приложения към него (Договор № *******), както и наличието фактура № ****** и начислени суми в нея за мобилна услуга № *****.

В хода на настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е налице основание за задържане на получената сума, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца. При наличието изрично оспорване от страна на ищеца, представените фактури и приложения към договора не са достатъчни да обосноват извод, че сумите по фактурата са били начислени съобразно договореното между страните. Ето защо и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.

154, ал. 1 ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение.

Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на ***** към ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая се касае за изпълнение на парично задължение, което по своя характер не представлява 2 престация с оглед личността и затова може да бъде изпълнено от всеки. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума.

Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, което твърдение остана недоказано по делото, обедняването е настъпило в тежест на *****, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец съобразно вътрешните им отношения (арг. чл. 74 ЗЗД).

По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 ЗЗД), т.е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца разноски. Ищцовото дружество претендира разноски 25,56 евро – държавна такса, 102,26 евро – адвокатско възнаграждение, и 1,30 евро – разходи за пощенски услуги.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните причини:

Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели. Отделно от това ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1 лев. Ето защо, за да не бъде допусната злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 100,00 лева - 51,13 евро. Разноски за пощенски услуги не следва да бъдат присъждани.

По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 150,00 лева, равняващи се на 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:

*****, да заплати на *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 2,53 евро (4,95 лв.) с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание месечни абонаментни такси, начислени от ответника с фактура с № ******, за периода 28.11.2022 - 27.12.2022 г., за мобилна услуга № *****.

ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, да заплати на *****, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от сумата от 150,00 лева, равняващи се на 76,69 евро, представляваща сторени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4