Решение № 4277 от 23.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16363/2022
- Вид
- Решение № 4277
- Подписан
- 23.09.2023
- В сила
- 05.03.2024
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.182,ал.1,т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4277 гр. София, 23.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20221110216363 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. С. Д., срещу електронен фиш за налагане на глоби серия К №5443880 – МВР-СДВР, в който е посочено, че на 18.11.2021 г. в 13.17 ч. в гр. С, бул.“Б ш“ №, с посока на движение от Околовръстен път към бул.“Владимир Вазов“, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, с МПС - лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № и собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател Ц. С. Д. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M №619 - 87 км/ч., при разрешена скорост 50 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 37 км/ч., което е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лв. /като е посочена Банка /БНБ/, банков код и банкова сметка за заплащане на глобата/.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 05.12.2022 г. – т.е. в 1 законовопосочения срок, съгласно отбелязаното от административнонаказващия орган в съпроводителното писмо, с което административно-наказателната преписка е изпратена на СРС – че електронният фиш е връчен на 30.11.2022 г., което е вписано и в списъка с намерени фишове за обжалвания такъв.
Според ал.8 на чл.189 от ЗДвП „ Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания .
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша”, които разпоредби не са отразени в електронния фиш /както не е отразена и нормата на ал.6 на чл.189 от ЗДвП – за правото на писмено възражение срещу фиша/.
В жалбата изцяло е оспорен електронният фиш и наложеното наказание, тъй като жалбоподателят смята, че техническото средство не е било изправно към датата на заснемане. С оглед на това е направено искане електронният фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените разноски..
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт /електронен фиш/ подлежащ на обжалван. Спазена е предвидената за обжалване процедура, предвид което жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима . Разгледана по същество, изложените в нея доводи са неоснователни, във връзка с направеното искане за отмяна на електронния фиш.
В съдебните заседания жалбоподателят Ц. С. Д. редовно призована, не се явява.
Въззиваемата страна СДВР – редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на делото. Преди съдебното заседание по делото са депозирани от процесуален представител на административно наказващия орган писмени бележки със съображения по същество на делото – да бъде оставена без уважение жалбата срещу електронния фиш, който да бъде потвърден като законосъобразен, както и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
2
По делото са приложени: електронен фиш за налагане на глоби серия К №5443880 – МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал на автомобила, извършил описаното нарушение и на автоматизираното техническо средство за измерване – 2 хартиени черно - бели снимки, формат А4; удостоверение за одобрен тип средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение; протокол от проверка №8-38-21 от 07.07.2021 г. - за извършена последваща периодична проверка на техническото средство - мобилна система за видеоконтрол TFR 1M с идентификационен №619 и писмо, в тази връзка, от 12.03.2020 г. от зам. директора на ГД „НП“ - МВР до директорите на СДВР и ОДМВР ; ежедневна форма на отчет за 18.11.2021 г.; протокол за използване на 18.11.2021 г. на автоматизирано техническо средство или система; справка за собственост на посочения лек автомобил; списък с намерени фишове – за електронен фиш за налагане на глоби серия К №5443880 – МВР-СДВР; справка картон на водача за Ц. С. Д. ЕГН ********** – за констатираните нарушения на ЗДвП и наложените за тях наказания; заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи от 30.08.2016 г. относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
МПС - лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № към 18.11.2021 г. бил собственост на Ц. С. Д. ЕГН **********.
Същата десетки пъти /и преди, и след издаване на електронния фиш, предмет на настоящето дело/ извършвала на различни места в България нарушения на чл.21,ал.1 / ал.2 от ЗДвП, за които била санкционирана, като голяма част от съставените й фишове били влезли в сила.
На 18.11.2021 г., за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч., от служител при
СДВР – И Л, с регистрирано и изправно автоматизирано техническо средство – мобилна /преносима/ система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, АТСС вид TFR1-M №619, поставено 3 в служебен полицейски автомобил с рег. № , позиционирани стационарно в гр.София, на бул.“Ботевградско шосе“ №, в който участък на пътя ограничението на скоростта било 50 км./ч. за населеното място, бил проведен контрол на скоростта на отдалечаващите се МПС, движещи се по бул.“Ботевградско шосе“, с посока от Околовръстен път към бул.“Владимир Вазов“, където в 13.17 ч. преминал и лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег.
№.
От МВР-СДВР на 19.11.2021 г. бил съставен/издаден електронен фиш за налагане на глоби серия К №5443880, в който е написано, че на „18.11.2021 г. в 13.17 ч. в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ №, с посока на движение от Околовръстен път към бул.“Владимир Вазов“, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, с МПС - лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № и собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател Ц. С. Д. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M №619 - 87 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача/, при разрешена скорост 50 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 37 км/ч., което е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лв..“. Екземпляр от този електронен фиш, както беше отразено погоре, бил получен от Ц. С. Д. на 30.11.2022 г., който тя обжалвала на 05.12.2022 г.
От Ц. С. Д. не е представена писмена декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, с посочване, че друго конкретно лице е извършило в случая това нарушение.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, които кредитира, от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл.
283 от НПК, на които дава вяра.
При така очертаните фактически обстоятелства, въз основа на наличните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:
4
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в електронния фиш фактическа обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съдът извежда извода, че отбелязаната в електронния фиш фактическата обстановка се установява с необходимата категоричност от наличните по делото писмени доказателства, кредитирани от този съдебен състав, показващи, че визираното като нарушител лице Ц. С. Д. е извършило в посочените в електронния фиш време и място и с посочения автомобил описаното нарушение – от обективна и субективна страна, като от субективна страна нарушението е извършено виновно.
Този съдебен състав е категоричен в преценката си, че в случая нарушението е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, предвид личността на нарушителя Ц. С. Д. като водач на МПС, показваща, че тя не се поправя и превъзпитава от налаганите й за такива предходни нарушения административни наказания /глоби/.
Написаните доводи в жалбата срещу електронния фиш, този съдебен състав преценява като формални и неоснователни, без опора в доказателствата по делото.
Въпреки това, обаче, обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, тъй като са допуснати в предсъдебната фаза съществени нарушения на 5 процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото електронният фиш е издаден от съответната териториална структура на МВР, в конкретния случай - от СДВР. Същият отговаря на утвърдения образец и формално съдържа реквизитите, посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП, но независимо от това:
- в него липсва отразяване на разпоредбата на чл.189,ал.6 от ЗДвП, регламентираща възможността за подаване в 7-дневен срок на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези може да анулира фиша, и който, по силата на ал.7, е длъжен да уведоми собственика на МПС за решението си, както липсва и отразяване и на разпоредбата на чл.189,ал.8 от ЗДвП, указваща реда и срока за обжалване на електронния фиш;
- в електронния фиш не се съдържа съставомерен елемент от субективна страна на нарушението – а именно липсва каквото и да е отразяване във връзка с въпроса за вината, т.е. за субективната съставомерност на нарушението – че наказаното лице е извършило нарушението виновно.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението, а да се извеждат по подразбиране или предположение. Тези обективни и/или субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на Закона.
Така посоченото представлява поотделно и в съвкупност съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и предвид характера на настоящето производство, поради което не може да бъде саниран електронният фиш, който е незаконосъобразен и като такъв не може да породи правно валидни последици, не може с него да се ангажира административно наказателната отговорност на наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.
6
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
С оглед изхода на делото и постановеното настоящо съдебно решение, направеното от процесуалния представител на административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно, каквото е и искането, направено от жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, тъй като липсват доказателства, отсъстват дори данни да са направени разноски, поради което и съдът не уважава тези искания на всяка от страните по делото.
Така мотивиран съдът