Решение № 781 от 15.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Пазарджик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100372 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. К. С. с ЕГН ********** от село Г., ул.“В.“№20 срещу „В. к.“АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Л. 7, бул.“Д. Н."№28 , бл.С. ц.,ет.2, ап.73Г, представлявано от К. К., в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са сключили на 31.05.2023 г. договор за паричен заем №5932706, съгласно който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 700 лева при следните параметри: 49,37% ГПР, 40,32% ГЛП с обща дължима сума в размер на 1060.64лв., включваща такса експресно разглеждане.Ответникът е предвидил клауза в чл. 1, ал.3 от Договора, с което се предвижда такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 276.50 лева, а според ал.4 се разсрочва с вноските по кредита. Така общата сума нараснала без да се посочва променено ГПР.Твърди се, че в чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено задължение за осигуряване на обезпечение в тридневен срок при непосилни за потребителя условия.

Уговорено било в чл. 5, ал. 2 да се начислява неустойка в размер на 184.38 лева, като отново се разсрочвала с вноските по кредита. Така общата сума нараснала до 1245.02 лева.Твърди се, че ищецът сключил на 31.08.2023 г. договор за паричен заем №5956898, с който рефинансирал своето задължение по процесния договор от 31.05.2023г. и получил сумата от 576,52 лева за задълженията по процесния договор от 31.05.2023 г., с което задължението се изплаща в цялост.Твърди се, че ищецът е платил на ответника сумата от 1200 лева, включващо и рефинансирането.Плащанията са извършени в периода от 31.05.2023 г. до 31.08.2023 г.Твърди се, че според решение С-714/22 на СЕС (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да 1 прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. Твърди се ,че уговорената неустойка е следвало да бъде включена в размера на ГПР, тъй като същата се начислявала към всяка погасителна вноска и по този начин се превърнала в скрито възнаграждение.Наред с това клаузата, която предвижда такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем също е следвало да бъде включена в ГПР, което не е сторено. Срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно е посочена общата дължима сума в договора. Поддържа се, че поради непосочване на действителния ГПР по договора за заем е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че договор за паричен заем № 5932706/31.05.2023 г. е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 212.28лв. получена без основание по недействителен договор .Претендират се разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.

Сочат се доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се прави възражение на недопустимост на осъдителния иск поради липса на правен интерес при условие, че ищецът е предявил осъдителен иск, който осигурява по-силна защита. Развиват се подробни съображения в тази насока. Оспорва се твърдението, процесния договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Дефиницията на понятието „годишен процент на разходите“ по договор за потребителски кредит, начинът на изчисляването му, включително компонентите, от които се определя, са нормативно установени н Глава пета на ЗПК.В §1, т. 1 от ДР ЗПК е регламентирано, че „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“След като ГПР се изчислява по законоустановена формула, то не следва в съдържанието на самия договор за кредит да бъде включена „ясно разписана методика“ по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържа изискване за включване на методиката за 2 изчисляване на ГПР. В случая ставало въпрос за законоустановена формула по определяне размера на ГПР, а не за посочена от заемодателя по негова преценка формула за изчисляване на ГПР. След съпоставка на предвиденото в договора и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се установява, че в ГПР са включени дължими разходи по кредита, изчислени към момента на сключване на същия.сочи се , че уговорената неустойка не е включена в ГПР , но и не е следвало да бъде включвана, тъй като не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие.Предвид правния характер на неустойката, същата се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора.

Такъв разход е и неустойката, предвидена в чл. 5 от Договора, предвид което същата правилно не е била включена при определяне размера на ГПР. Що се касае до таксата за експресно разглеждане и видно от съдържанието на чл. 1, ал. 2 от договора, и този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно е избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не е следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Моли се производството по установетелния иск да бъде прекратено, а осъдителния иск като неоснователен да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. От същия е постъпило писмено становище, с което се поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че между ищеца в качеството на заемател и ответното дружество в качеството на заемодател е сключен на 31.05.2023г договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 700лв., която сума е следвало да бъде върната за срок от 28 седмици, при 14 броя вноски с падеж на всяка от тях посочен в чл.2, ал.1 т.4 от договора с размер на всяка вноска 75.76лв., включваща главница, лихва и такса експресно разглеждане.Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1060.64лв. с включена такса експресно разглеждане. Размерът на ГПР е 49.37%, а на ГЛП40.32%. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено, че за извършената допълнителна услуга по експресно азглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 276.50лв.В чл.4 от договора е уговорено, в срок от 3 дни от сключване на договора заемателят да осигури едно от обезпеченията 1/ банкова гаранция или 2/ поръчителство на физическо лице. Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай на неизпълнение на задължението по ал.1 заемателят дължи неустойка в размер на 184.38лв. Страните се договорят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски като в този случай дължимата 3 вноска в размер на 88.93лв. и общото задължение по договора възлиза на 1245.02лв.

По делото е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице заключава, че по процесния договор за паричен заем ищецът е извършил плащания в общ размер от 1121.04лв. / 573.18евро/ , и с тях са погасени както следва : 699.99лв. главница, 58.09лв. договорна лихва, 86.41лв. неустойка и 276.55лв. такса за експресно разглеждане.

Размерът на ГПР при включени в погасителната вноска на такса за експресно разглеждане и неустойка би бил в размер на 802.20%.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са кумулативно и обективно съединени искове – установителен иск с правно основание чл.22, във вр.с чл.11, ал.1т.10 от ЗПК- за прогласяване недействителност на договор за паричен заем №5932706/31.05.2023г и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 212.18лв., получена без основание по недействителен договор за паричен заем №5932706/31.05.2023г .

По установителния иск съдът намира следното:

Предявеният установителни искове за прогласяване недействителност на договор за паричен заем е допустим . Ищецът е страна по сключен с ответника договор и за него е налице правен интерес от търсената защита, за да установи поражда ли задължения, които да изпълни.Обстоятелството, че ищецът е предявил и осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД за защита на засегнатото материално право не изключва наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за обявяване на недействителност на договора, на който се позовава ответника, за да задържи получените от ищеца суми. В пълна дискреция на ищеца е да наведе основанията за нищожност на договора или чрез предявяване на установителен иск или чрез възражение като процесуално средство за защита.Искът за прогласяване нищожност на договор и за връщане на даденото без основание по такъв договор имат различен предмет, така че прехвърленото право да се претендира връщане на дадени без основание суми не е идентично по основание с предявеното право- предмет на процесната установителна претенция.Въпросът за нищожността на договора е преюдициален по отношение на това дали даденото по него е без основание и може ли да се иска обратно , тоест дали за ищеца се е породило право, с което впоследствие се е разпоредил. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по дела C-321/22 срещу Provident Polska, според която потребителят винаги има интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция/ в случая осъдителна претенция/.Ето защо е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на установителния иск поради липса на правен интерес.

Безспорно се установи, че страните са били в твърдяната облигационна връзка по договор за паричен заем №5932706 от 31.05.2023г. Безспорно е между страните , че ответникът „В. к.“ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради 4 което може да отпуска заеми със средства , които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗКИ. Ищецът А. С. е физическо лице, което при сключване на процесните договори е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Сключените между ищеца и ответника договори за кредит по своята правна характеристика и съдържание са такива за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон Закона за потребителския кредит.