Решение № 536 от 10.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Велико Търново, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500354 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от „С. С.“ЕООД, със седалище и адрес на управление : с.К., ул.“Х. А.“ № 9, с ЕИК ..........., представлявано от управителя Д. З. Т. чрез пълномощника му адвокат А. Ч. от ВТАК, възвивна жалба е Решение № 71/17.02.2023 г. по гр.д. № 657/2022 г. на ГОРС, с което дружеството е осъдено да заплати на П. Й. Б., с ЕГН:

********** от с.О., Община А., област В. сумата от 1 143,09 лева, представляваща вземане за арендна цена за стопанските 2018/2019 г. , 2019/2020 г. и 2020/2021 г. , дължимо по договор за аренда на земеделска земя от 10.07.2013 г./ с нотариална заверка на подписите, рег.№ 10273/02.08.2013 г. на нотариус вписан в регистъра на НК под №...., с район на действие РС В./ , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане, договорът е развален и арендаторът е осъден да предаде земеделските земи, находящи се в землището на гр.З.: имот № 017019 по КВС, местност „М.“, с площ от 2,997 дка ; имот № 025016 по КВС, местност „ П.“, с площ от 6,118 дка и имот № 040005 по КВС, местност“ Х.“, с площ от 6,126 дка, с молба за отмяна на решението, отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.

Излага оплакване /довод/ за неправилност на обжалваното решение, поради установеното по делото обстоятелство, че за всяка от стопанските години дължимата арендна цена е платена.

В с.з. писмено поддържа жалбата.

Другата страна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощниците си адвокат Н. К. и адвокат Р. Т. от ВТАК оспорва жалбата със становище за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

1

Изложеното в жалбата налага повторно разглеждане на облигационния правен спор в неговата предметна цялост- чл. 269, изр.2-ро от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове, чиято законова правна квалификация покрива нормите на чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.28, ал.2, вр. с ал.1 от ЗАЗ и чл. 30, ал.1 от ЗАЗ.

Ищецът твърди, че по силата на договор за аренда на земеделска земя от 10.07.2013 г. с нотариална заверка на подписите, рег.№ 10273/02.08.2013 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № ..., с район на действие РС В. е предоставил на ответното дружество за срок от 12 стопански години, считано от 2013 до 2025 г. вкл. /чл.2, ал.1/ ползването на имот № 017019 по КВС, представляващ нива в местност „М.“, с площ от 2,997 дка ; имот № 025016 по КВС, представляващ нива в местност „П.“, с площ от 6,118 дка и имот № 040005 по КВС, представляващ нива в местност“ Х.“, с площ от 6,126 дка/ чл.1/, срещу задължението на арендатора да му заплаща възнаграждение в размер на 25 лева на всеки декар или общо 381, 03 лева на стопанска година /чл.3, ал.1/, платимо след изтичането й и след реализация на продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската година /чл.3, ал.2 /.

Въпреки проведените разговори вторият не е изпълнил това си задължение на падежа /01.01./за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2010 г. и 2020/2021 г., а забавата е основание за разваляне на договора/ чл.28, ал.2, ал.1 от ЗАЗ/.

Предвид изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 143,09 лева, представляваща сбор от дължимите арендни възнаграждения за стопанските 2018/2019 г. , 2019/2020 г. и 2020/2021 г., да развали договора за аренда и вследствие на това да го осъди да му предаде земеделските имоти, с присъждане на сторените по производството разноски.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат А. Ч. от ВТАК оспорва исковете с възражение, основано на твърдението, че е изпълнил задължението си да заплати арендните възнаграждения.

Сключеният между страните договор за аренда на земеделска земя с описаното в исковата молба предметно съдържание и срок на действие е юридически факт/ чл.2, ал.1, вр. с чл.1, ал.3 от ЗАЗ/, установен с представения по делото заверен препис на едноименен документ с нотариална заверка на подписите и вписан в Службата по вписвания – гр.Е..

В тежест на ищеца/ арендодател/ е задължението да предостави ползването на земеделските земи/ да осигури възможността да бъдат ползвани спокойно и безпрепятствано по предназначение /- чл.6, ал.1, ал.2 от договора, а на ответника/ арендатор/ - да заплаща уговореното арендно възнаграждение в размер на 25 лева на декар след изтичане на съответната стопанска година и след реализацията на продукцията, но не по късно от три месеца от нейния край- чл. 3, ал.1, ал.2 от договора.

Изпълнението на основното задължение на ищеца е безспорно, подразбираемо признато с твърдението на ответника, че му е заплатил арендното възнаграждение за трите стопански години, а относно последната от тях е установено и с факта на подадено за същите имоти заявление/ косвено писмено доказателство / по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Това твърдение обаче е голословно, тъй-като страната не го е установила по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК с представяне на каквото и да било писмено доказателство в негова подкрепа.

Неустановяването на обстоятелството на заплащане на дължимото арендно възнаграждение налага правен извод за неизпълнение на основното насрещно задължение 2 на арендатора ответник в уговорения краен срок: не по-късно от три месеца от края на всяка една от стопанските години, т.е. до 01.01.2020 г. , 01.01.2021 г. и 01.01.2022 г. Това неизпълнение е основание за възникване на преобразуващото право на ищеца да развали договора по съдебен ред, упражнено с предявения иск, тъй-като е налице предпоставката забавата да е продължила поне три месеца след изтичането на крайния срок, поради което съдът следва да постанови целения му резултат – чл. 28, ал.2, вр. с ал.1, изр.1-во от ЗАЗ.

Законоустановена и правно-логическа последица от развалянето е задължението на арендатора ответник да върне на ищеца обектите на арендуването – чл. 30, ал.1, вр. с чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ, чл. 55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД.

По изложените съображения обжалваното решение подлежи на потвърждаване – чл.271, ал.1 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал.1 от ГПК Решение № 71/17.02.2023 г. по гр.д. № 657/2022 г. на ГОРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3