Решение № 172 от 23.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр. Димитровград, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100332 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно с чл. 9, ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с разпореждане по ч.гр.д. № 1373/2025 г. по описа на РС-Тутракан е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. С. К. и е указано на заявителя да предяви в едномесечен срок осъдителен иск.

На 18.04.2022 г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД (заемодател), от една страна и М. С. К. (заемател) от друга, е подписан договор за паричен заем № 423658, с чиста стойност в размер на 357.90 € (триста петдесет и седем евро и деветдесет евроцента)/ 700.00 лв. (седемстотин лева). Договорът бил с уговорен брой 34 вноски, всяка от които в размер на 20.45 € (двадесет евро и четиридесет и пет евроцента)/ 40.00 лв. (четиридесет лева). Първата падежна дата е била на 25.04.2022 г. Последната вноска е била уговорена за 12.12.2022 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 408.08 € (четиристотин и осем евро и осем евроцента)/ 798.14 лв. (седемстотин деветдесет и осем лева и 1 четиринадесет стотинки).

В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение са постъпили плащания в общ размер на 65.87 € (шестдесет и пет евро и осемдесет и седем евроцента)/ 128.83 лв. (сто двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки).

Вследствие на възникналите между страните договорни отношения, "КРЕДИ ЙЕС" ООД е отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за паричен заем № 423658.

На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В предмета на сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по договор за паричен заем № 423658, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и М.

С. К..

Съгласно Приложение № 1, вземане възлиза на 323.72 евро (триста двадесет и три евро и седемдесет и два евроцента)/ 633.15 лв. (шестстотин тридесет и три лева и петнадесет стотинки), от които 169.47 € (сто шестдесет и девет евро и четиридесет и седем евроцента)/ 331.45 лв. (триста тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) непогасена главница, 10.61 € (десет евро и шестдесет и един евроцента)/ 20.76 лв. (двадесет лева и седемдесет и шест стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 143.64 € (сто четиридесет и три евро и шестдесет и четири евроцента)/ 280.94 лв. (двеста и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения договор за потребителски кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД 2 кредитополучателят е изпаднал/а в забава.

Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , които „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратило чрез препоръчана поща до длъжника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка, удостоверяваща изпращането/получаването на писмото, е приложено към настоящата молба.

Моли, в случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приемете с настоящата искова молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомява за сключен на 12.01.2024 г. договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) , по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.

Посочва, че длъжникът е направил плащания в общ размер на 760,00 лв., които са обслужили задължението му по пера както следва: погасена главница – 368,55 лева, погасена договорна лихва – 77,38 лева, погасени неустойки – 314,07 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди М. С. К. да заплати на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД) дължимото по договор за заем № 423658 - 323.72 € (триста двадесет и три евро и седемдесет и два евроцента)/ 633.15 лв.

(шестстотин тридесет и три лева и петнадесет стотинки), от които 169.47 € 3

(сто шестдесет и девет евро и четиридесет и седем евроцента)/ 331.45 лв.

(триста тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) непогасена главница, 10.61 € (десет евро и шестдесет и един евроцента)/ 20.76 лв.

(двадесет лева и седемдесет и шест стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.04.2022 г. до 12.12.2022 г. и неустойка в размер на 143.64 € (сто четиридесет и три евро и шестдесет и четири евроцента)/ 280.94 лв. (двеста и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) за периода от 08.04.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 10.86 € (десет евро и осемдесет и шест евроцента)/ 21.25 лв.

(двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки) заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство - заплатена по делото държавна такса.

Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 184.07 € (сто осемдесет и четири евро и седем евроцента)/ 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 40.90 € (четиридесет евро и деветдесет евроцента)/ 80.00 лв. /осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Сочи банкова сметка за заплащане на сумите.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М. С. К..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от представения по делото договор за паричен заем № 423658/18.04.2022 г. , между "Креди Йес" ООД и М. С. К. е сключен договор за паричен заем, по силата на който "Креди Йес" ООД е предоставило на М. С. К. сума в размерна 357.90 евро (триста петдесет и седем евро и деветдесет евроцента)/ 700.00 лв. (седемстотин лева). Договорът бил с уговорен брой 34 вноски, всяка от които в размер на 20.45 € (двадесет евро и четиридесет и пет евроцента)/ 40.00 лв. (четиридесет лева). Първата падежна дата е била на 25.04.2022 г. Последната вноска е била уговорена за 4

12.12.2022 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 408.08 € (четиристотин и осем евро и осем евроцента)/ 798.14 лв. (седемстотин деветдесет и осем лева и четиринадесет стотинки).

В чл. 6 от договора страните са уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.

10, ал. 2, т.3 от Общите условия; особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т.2 от Общите условия; банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т.4 от Общите условия; ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

Чл. 8 от договора за кредит предвижда, че при непредставяне от кредитополучателя на уговореното в т. 6 обезпечение, същият дължи неустойка в размер на 561,86 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

По делото е представен и погасителен план към договора за паричен заем, видно от който всяка една от погасителните вноски посочен в плана включва вноска без неустойка и вноска главница и неустойка.

На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В предмета на сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по договор за паричен заем № 423658, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и М.

С. К..

От известие за доставяне на "МИБМ ЕКСПРЕС" ООД за извършената цесия се установява, че пратката е непотърсена.

5

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

„КРЕДИ ЙЕС“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че процесния договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП.

Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал.

2 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително е налице противоречива съдебна практика относно въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат 6 включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на клаузата, с която е уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК.