Решение № 594 от 29.09.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Пазарджик, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201019 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КАИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. С., представлявано от управителя СП. Т. Ш., против Наказателно постановление № 13-002432 / 07.06.2021 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“ - София , с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез писмено становище на законовия си представител, поддържа жалбата и настоява за отмяна на НП.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и е на становище същата, като неоснователна да се остави без уважение.

1

Претендират се разноски и от двете страни.

Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2020г. инспектори в ДИТ Пазарджик свидетелките Г.М. и Т.Д. извършили проверка в лозов масив в землище на с. Лесичово, където с приближаването забелязали група лица, берящи грозде. Лицата , след като видели инспекторите, побягнали .

М. и Д. съгледали над масива навес, от където дочували гласови, поради което се приближили. Там имало двама мъже, единият от които се представил с фамилно име Ч. – организатор производство. Инспекторките обявили целта на посещението си и помолили за съдействие . Ч. провел телефонен разговор с неизвестно лице и избягалата група се завърнала.

Двете свидетелки раздали на всяко от лицата декларация относно конкретните параметри на полагания труд. Тъй като били неграмотни, декларациите се попълнили от М. и Д. въз основа на предоставени от всяко от лицата данни. М. попълнила тази на свидетеля Р. В. С. ( л.17) и отразила в нея предоставените от него данни: че работи в „К.М. ЕООД" от „16.09.2020г.", като "берач на грозде", с работно време „8:00 - 17:00", почивни дни „два", трудово възнаграждение „30 лева" и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП.

Изискани били от дружеството- жалбоподател документи относно уредените отношения при полагане на труда и последвала документална проверка.

Като взела предвид горните факти и тези справки от ИС на ИАГИТ регистър на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години и регистър на уведомления за трудови договори, св. Д. съставила процесния акт против дружеството на 07.10.20г. за това, че на 17.09.20г. в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДП КТ е приел на работа в стопанисвания от лозов масив непълнолетното лице св.Р. В. С. с ЕГН **********, като „берач на грозде" 2 без преди това да е поискал и получил разрешение от „Инспекция по труда" гр.

Пазарджик.

Актът е връчен на пълномощник, подписан и с връчен препис.

Против него е подадено възражение с вх. № 20089401/09.10.2020г., а на 11.01.2021 директорът на ДИТ Пазарджик е постановил Резолюция за прекратяване на административна преписка,образувана с акта и е изпратил материалите по компетентност на РП Пазарджик, преценявайки наличие на състав на престъпление от общ характер.

На 19.05.2021г. следва Постановление за отказ да се образува досъдебно производство (№21054679).

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.

Възраженията в него са в двата аспекта – материално-правен и процесуално – правен.

Процесуалните възражения се крепят на твърдението за неспазено изискване на чл. 57, ал.1 т. от ЗАНН – поради липсата на посочено ясно място на извършване на нарушението, като едно от релевантните обстоятелства относно него. Твърди се конкретно, че не става ясно от описанието кой точно е имотът, в който е извършено нарушението. Възражението е неоснователно. При отразяване на местоизвършването ясно са посочени в акта и НП - Лозов масив, находящ се в землище на с. Лесичово, ЕКАТТЕ 43369. Последното идентифицира в известна степен имота, тъй като съставлява код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици, който е сформиран от съответната номерации за отделните административно-териториални единици: област,община, кметство,населено място, район. Няма номер на конкретния имот, но отразените за него данни относно местонахождението му категорично позволяват персонификацията в достатъчна степен за формиране и упражняване правото на защита и за осъществяване на съдебния контрол. С тези доводи възраженията в обратния смисъл в писмената защита на процесуалния представител ( за съществено процесуално нарушение, допуснато чрез липса на един от минимално необходимите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН- мястото на извършване на нарушението) се отхвърлят като неоснователни.

3

Несъстоятелни са и възраженията за липса на доказателствена обезпеченост относно фактите касаещи собствеността върху процесния имот, тъй като дефицитът на доказателства в предсъдебната фаза н административнонаказателното производство не съставлява процесуално нарушение. ако той се запази в съдебната това ще влече съответните последици досежно установяемостта на твърдените обвинителни факти.

Извън конкретните възражения относно процесуалната изправност на акта и НП, те се провериха изцяло в рамките на дължимия съдебен контрол. И двата административни акта имат съдържание, което позволява в необходимия обем и яснота да се възприемат вменените обстоятелства по административнонаказателното обвинение. Дадена е съответна на описанието на нарушението правна квалификация.

Авторите на констативния и санкционния акт са териториално и материално компетентни за издавеното им, като при това и при предявяване,/връчване са спазени законоустановените процедури.

По съставения за процесното нарушение АУАН 13-002432/07.10.20г. е била постановена от директора на ДИТ Резолюция под същия номер с дата 11.01.21г.виж на л. 21, основанието в която е по чл. 33, ал.2 от ЗАНН – наличие на данни за извършено престъпление от общ характер – по чл. 192а, ал.1 от НК. материалите по преписката са били изпратени на РП Пазарджик.

С постановление от 17.05.21г. прокурорът е отказал да образува ДСП с мотива, че е издадено НП 13-2392/05.02.21, което по делото е на л. 58, но неправилно това постановление е интерпретирано от прокурора. Първо НП не издадено въз основа на процесния акт , който е с №13-2432/07.10.20,а НП 132392/05.02.21 е издадено въз основа на акт със същи номер 2392/07.1.20, който както и съответното НП е за нарушение, различно от процесното и по чл. 62, ал.1 от КТ. Поради това и постановлението на л. 23 за отказ да се образува ДСП е без основание, тъй като в него неправилно е прието, че за нарушението по акт 2432/07.10.20 има приключено административно-наказателно производство приключилото производство е по акт и НП под № 2492 . Тази неточност от страна на прокурора обаче е останала без съответната процесуална реакция от администрацията , която като лице , направило съобщението за извършено престъпление ( със сигнала на л. 22) е следвало да го обжалва . Постановлението 4 обаче е факт, но факт е и резолюцията за прекратяване, след която НП е издадено въз основа на прокурорското постановление за отказ за образуване на ДСП в хипотезата на чл. 36 , ал.2, пр.ІІ от ЗАНН. НП е издадено три седмици след получаване на постановлението с отказ да се образува ДСП, поради което няма основание за претенции за сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Горното обсъждане обоснова извода за процесуална изправност на акта и на НП.

По същество обаче становището е различно. Част от фактите не се оспорват и следват от всички доказателствени източници-св. Р.С. е бил в процесния обект към момента на проверката, както и неговите родители свидетелите В. С. и Г. ( л. 60-61). Не е спорно също, че последните двама са полагали труд там също като берачи на грозде, а В. -по трудов договор с Б.В.

ЕООД – л.68.

Безспорни са и обстоятелства по самата проверка – при пристигането на инспекторите М. и Д. берачите на грозде избягали, поради което двете потърсили съдействие от двамата мъже, които открили в един навес наблизо и единият от които се представил като служител на дружеството- жалбоподател – Ч., организатор на стопанската дейност . Именно това лице позвънило някому и избягалите работници се върнали на масива, където ( тъй като били неграмотни ) предоставили данните си на инспекторите, за да попълнят последните декларациите относно полагания труд .

Р. С. , баща му В. С. и майка му св. Г. отричат първият да е полагал труд, като твърдят, че лицето било там, за да донесе вода на родители си и въобще не брало грозде. Тези твърдения не се приеха за достоверни. Баща и син С.и твърдят, че момчето отишло точно преди проверката, за да носи вода на родителите си. Г. обаче заявява, че Р. дошъл още рано сутринта с тях, „ за да се разкарва“ , което е крайно нелогично като се има предвид обстановката на място, която съвсем не съставлява дестинация „за разходка“ . Освен това се изясни, че водата всъщност била носена от микробус , който се намирал на края на реда и Р. просто я донасял до мястото в реда лози, до където с беритбата били стигнали родителите му , което също звучи житейски нелогично.

Това, което следва от възприетото при пристигането от инспекторките и 5 предоставената от него информация на М., попълнила декларацията му е, че работи от „16.09.2020г." ( тоест предния ден) , като "берач на грозде", с работно време „8:00 - 17:00", почивни дни „два", трудово възнаграждение „30 лева" и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП. Тоест лицето е престирало труд без отношенията между него и работодателят, в чиято полза е престиран да са били уредени като трудови , и без същият да е искал предварително разрешение от ДИТ Пазарджик във връзка с непълнолетието на допуснатото до работа лице.

Това, което не следва от данните в тази декларация е, че полаганият труд е бил в полза на посоченото в нея дружество „К.М. ЕООД".

Дори и да се приеме за достоверно споделеното от Ч. на място пред инспекторите, че непълнолетния е ралотил за дружеството-жалбоподател, актосъствителят е следвало да ги провери, а небезрезервно да им се довери. Още повече, че действително още на 23.09.20г. административните органи са имали вече информация за взаимоотношения между „К.М. ЕООД" и ЕООД Б.В. по повод беритбата на грозде в процесния обект. Именно поради това и както правилно настоява процесуалния представител на дружеството- жалбоподател с призовката на л. 69 , връчена на 23.09.20г. са поискани не само трудови договори за заварените на място лица, но и „договореност или документ, уреждащ отношенията между тези две дружества“. Предварителната информация, която са имали административните органи ги е задължавала да я проверят, тъй като тя е касаела именно подлежащите на установяване факти, сред които – в чия полза е бил престиран труда.

Всъщност, а това се признава и от М. – виж на л. 78 , казали били „двамата мъже от навеса, че работници се изпращали и от Б.В.“, но относно заварените лица Ч. казал, че били служители на КАЙ Менижджмънт, а и той ги бил повикал да се завърнат. Това твърдение, както вече се посочи, е следвало да бъде проверено и надлежно установено, тъй като фактите относно него влияят на правния извод кой е бил работодателят. Съвсем несериозно е контролният орган да го приеме за установен – от казаното на Ч. и от казаното от непълнолетния за кого работи; Още повече след като на място е било известно , че „и от Беса Велай изпращат работници“ ( виж показанията на л. 78, на М.) и че впоследствие по повод посочената горе призовка са били предоставени изисканите с нея 6 документи – договори между двете дружества. От представения такъв по делото – на л. 71 става ясно, че на 15.09.20г. е сключен за продажба на грозде, което е собственост на дружеството- жалбоподател, но което Бека Валей ЕООД по силата на този договор следва да бере, доколкото съгласно чл.2, ал.2 цената не включва гроздобера и транспорта , а по силата на чл. 3 купувачът Б.В. ЕООД следва да осъществи беритбата до 25.09.20. От следващите клаузи и конкретно тази на чл. 4 става несъмнено ясно ,че работници на „Б.В.“ЕООД ще осъществят гроздобер.