Определение № 38 от 11.01.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 585/2022
- Вид
- Определение № 38
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 11.01.2023
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Определение 38/11.01.2023 на РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, Съдия-докладчик
Считам, че заявлението и извлечението от счетоводните книги са редовни, а вземането е индивидуализирано, поради което може да се присъдят претендираните суми: о т 17.44 лева, представляващи договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.07.2017г. до 15.10.2017г. и 112.74 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от датата на изтичане на погасителния план 15.10.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда 24.11.2022г., дължими по договор за потребителски кредит № 3020155534/29.05.2017г.
След като клаузите за пакета от допълнителни услуги са нищожни и не следва да се дължат от потребителя, то при разглеждане на заявлението следва да се присъдят сумите по договора за потребителски кредит без нищожните клаузи. Съгласно даденото разрешение в дело C‑170/21 на СЕС съдът не следва да присъди сумите, които се дължат на неравноправни клаузи и следва да ги изключи от заявлението. Съдът служебно може да премахне от претендираната сума, да прихване от нея, сумите, които не се дължат от потребителя, заради тяхната неравноправност. Заповедният съд може да приема, че договорът е сключен без наличието на неравноправните клаузи и да извършва изчисления.
Прилагайки правилата на договора върху главницата от 200.00 лева, като не се включват неравноправните клаузи, възнаградителната лихва при анюитетни вноски за посочения период от 4 месеца възлиза на 17.44 лева.
Общо дължимата сума по кредита е 214.44 лева.
В този част заявлението е следвало да бъде уважена за сумата от 17.44 лева, представляваща възнаградителна лихва върху отпусната от кредита сума, тъй като тя не е начислена върху пакета от допълнителни услуги, а само върху чистата главница. В този смисъл разпореждането в тази част е неправилно, а жалбата основателна, поради което следва да се отмени и да се издаде заповед по чл.410 ГПК за претендираната сума като договорна лихва.
След като длъжникът не е плащал нищо по кредита, а същият е срочен, то на основание чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава с изтичане на срока на кредита, а именно 15.10.2017г., последната вноска от погасителния план. От тази дата до датата на подаване на заявлението 24.11.2022г. длъжникът дължи лихва за забава (законна), мораторна, на основание чл.86 ЗЗД върху главницата и договорната лихва, а именно върху сумата от 214.44 лева. Върху тази сума мораторната лихва за периода от 15.10.2017г. до 24.11.2022г. е в размер на 112.74 лева, която сума следва да 1 бъде присъдена на заявителя. Следователно неправилно е разпореждането на РС – Ловеч, с което е отхвърлил заявлението за сумата от 112.74 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.10.2017г. до 24.11.2022г., поради което в тази част заявлението следва да бъде отменено и да се издаде заповед за изпълнение. За горницата от 112.74 лева до пълния размер на претендираната сума 168.87 лева, заявлението е неоснователно, тъй като в тази сума се включва лихва и върху неравноправните клаузи. В този смисъл в тази част разпореждането на РС – Ловеч е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното жалбата се явява частично основателна, а издадената разпореждане следва да се отмени, като неправилно в частта, с която РС – Ловеч е отказал да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл.417 ГПК, за сумите: 17.44 лева, представляващи договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.07.2017г. до 15.10.2017г. и 112.74 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.10.2017г. до 24.11.2022г. В останалата част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на частният жалбоподател следва да се присъдят разноски във въззивното производство, пропорционално на уважената част от частната жалба, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Жалбата е подадена за интерес в размер на 186.31 лева (17.44 + 168.87), а е уважена за 130.18 лева (17.44 + 112.74). Претендират се разноски в размер на 65.00 лева (50 лева юрисконсултско възнаграждение и 15.00 държавна такса ).
Присъдените разноски следва да се определят съгласно: 65.00 x 130.18/186.31, а именно 45.42 лева.
Младши съдия:
Радослав Ангелов
2