Решение № 243 от 25.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Ловеч, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500599 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба №8792/06.08.2024 г. от „Банка ДСК“АДСофия чрез юрисконсулт Ф. И. против съдебно решение № 296/03.07.2024 г. по гр.д. №1651/2023 година на Районен съд Ловеч, което посочва, че е неправилно необосновано и изцяло противоречащо на закона. Излага се, че банката не се е позовавала на предсрочна изискуемост, а на изтичане на срока на договора, който е бил с краен срок 06.04.2022 г.. Заявява се, че не е налице цесия, а правоприемство между „Експресбанк“Ад и „Банка ДСК“АД-София и не е било необходимо да се съобщава този факт на длъжника.Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт от 03.07.2024 г. на ЛРС и да бъдат уважени исковете за главница и акцесорни вземания.

Не е представен писмен отговор от Вл. Б. чрез особения представител.

За въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не участва представител, в писмена молба се заявява,че предявените искове са основателни и доказани и моли да бъдат уважени.

В съдебно заседание не се явява представител на въззиваемия.

От представените по гр. д. 1651/2023 год. на ЛРС доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е съдебно решение № 296/03.07.2024 г.по гр.д. 1651/2023 г.

1 на ЛРС , с което са отхвърлени, като неоснователни недоказани, предявените от“Банка ДСК”АД, ЕИК : 121830616, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от пълномощника юрисконсулт Ф. М. И. срещу В. Д. Б., ЕГН-********** от ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.415, ал.3 и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено съществуването на парично вземане на "БАНКА ДСК"АД, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Оборище“, ул."Московска"№19, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК : 121830616 срещу длъжника В.

Д. Б., ЕГН**********, с адрес : ****, произтичащо от Договор за кредит Експресо от 15.03.2017 год., за което вземане са издадени Заповед №291/21.04.2023 год. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №216 от 21.04.2023 год. по Ч.гр.дело №555/2023 год. по описа на PCгр.Ловеч за следните суми - 9 493,77 лева – главница; 3 661,27 лева договорна лихва за периода от 06.09.2017 год. до 05.04.2022 год.; - 1 934,58 лева - представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за период от 06.09.2017 год. до 05.04.2022 год.; - 788,91 лева обезщетение за забава след настъпване на изискуемост за периода от 06.04.2022 год. до 18.04.2023 год.; - законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2023 год. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на съдебноделоводните разноски.

Обжалваното съдебно решение № 296/03.07.2024 г.по гр.д. 1651/2023 г. на ЛРС е атакувано изцяло от въззивника. Съдебният акт е валиден и допустим, а при самостоятелен анализ на доказателствата въззивният съд намира,че неправилен относно чиста сума по кредита в размер на 8122.32 лева-дължима на основание чл. 23 от ЗПК, а в останалата част е законосъобразен.

В заповедно производство по заявление №3580/ 21.04.2023 /постъпило по куриер на 20.04.2023 г./ по чл. 417 от ГПК Ловешки районен съд е издал заповед №291/21.04.2023 г . по гр.д. ч.х. №555/2023 г. на ЛРС, с която длъжникът В. Д. Б. е осъден да заплати на „Банка ДСК”АД следните суми : 9 493,77 лв.- главница, ведно със законна лихва за период от 19.04.2023 год. до изплащане на вземането, сумата 3 661,27 лв. договорна лихва за периода от 06.09.2017 год. до 05.04.2022 год., 1 934,58 лв. обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 06.09.2017 год. до 05.04.2022 год., 788,91 лв. обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 06.04.2022 год. до 18.04.2023 год., както и държавна такса в размер на 317,57 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.С разпореждане №1980/10.10.2023 г. на ЛРС е даден едномесечен срок на въззивника-заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК.Настоящата искова молба №10492/07.11.2023 г. на въззивника е подадена по куриер на 06.11.2023 г./съобщението за разпореждането от 10.10.2023 г. е връчено на 18.10.2023 г./ в законоустановения месечен срок. Образувано е изпълнително дело №20238800400757 на ЧСИ Р. Д., рег.№880, район на действие ОС- Ловеч.

Изпратена е изпратена покана за доброволно изпълнение №15506/07.08.2023 2 год. до В. Д. Б., като на основание чл.428, ал.1 от ГПК относно задължение в общ размер на 18 311,93 лв. Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника , тъй като е посочено, че не се намира на адреса , а е в чужбина. С разпореждането от 10.10.2023 г. ЛРС е спряло изп.производство.

В. Д. Б. и "Сосиете дженерал Експресбанк"АД-Варна"/праводател за въззивника/са сключили на 15.03.2017 г. договор за кредит за сума в размер на 10 000 лева ,със срок до 06.04.2022 година, при 60 месеца , с месечна анюитетна вноска в размер на сумата 218.87 лева-съобразно погасителен план към договора, при вид на кредита-потребителски и номинален фиксиран лихвен процент в размер на 9.85% на година за целия срок на договора.

Уговорен е и гратисен период максимум до три месеца в рамките на една година, но не повече от общо 18 месеца за срока на договора, след одобрение от страна на банката. Установени са в чл. 8 -лихвен процент на ден в размер на 0,0274%, в случаите по чл.8, ал.5 от ч. 2 номиналният лихвен процент по т.8 се увеличава с 0,5% процентни пункта. Уговорена е наказателната надбавка върху просрочените погасителни вноски е в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8- лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 15.85%-чл. 9 от договора. По чл. 11 на договора годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора е в размер на 13%, като ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Общите условия по договори за кредити за текущо потребление,са включени в част 2 от договора.

Предсрочна изискуемост е установена в чл.10, ал.2 от Общите условия към Договора за кредит при забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни настъпват обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от главницата, като се дължи и лихва за просрочие в размер на наказателната надбавка по чл. 9.1. Наказателната лихва се начислява извън анюитетните вноски/лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период/ и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.

Вл. Б. е погасявал дължимите вноски по кредита през периода 15.03.2017 год.-07.08.2017 г. : 06.04.2017 год. - на 65,86 лв./ кредиторът е погасил договорна лихва в размер на 56,46 лв. и застраховка в размер на 8,40 лв./; - 09.05.2017 год. - 218,87 лв./ погасени 124,79 лв. главница, 82,08 лв. договорна лихва и 12,00 лв. застраховка/;- 06.06.2017 г.- 218,87 лв./погасени 125,96 лв. главница, 81,06 лв. договорна лихва и 11,85 лв. застраховка/06.07.2017 г.- 218,87 лв., ./погасени 127,14 лв. главница, 80,03 лв. договорна лихва и 11,70 лв. застраховка/, - 07.08.2017 г.- 218,87 лв./погасени 128,34 лв. главница, 78,98 лв. договорна лихва и 11,55 лв. застраховка/.Общият размер на погасената сума от кредита е 941,34 лв., с тази сума кредиторът - въззивник е погасил 506,23 лв. главница, 379,61 лв. договора лихва и 55,50 лв. застраховка. След 07.09.2017 год. кредитът не е обслужван, но кредиторът не го е обявил за предсрочно изскуем. Срокът на договора за кредит е изтекъл на 06.04.2022 г., а заявлението е подадено на 20.04.2023 г.

Съдът възприема като обоснована съдебно-счетоводната експертиза,в която е отразено, че кредита е усвоен изцяло.

3

Предявени са с обективно съединени положителни установителни искове на кредитора с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.

124, ал.1 от ГПК и чл. 87 от ЗЗД ,чл.430,ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане, предмет на заповед №291/21.04.2023 г . по гр.д. ч.х.

№555/2023 г. на ЛРС. Между страните е сключен договор за кредит на 15.03.2017 г. , като са договорени основните елементи на облигационното отношение-размер на дълга, срок, лихви, начин на плащане, изискуемост, последици от неизпълнение. Въззивникът е бил изправна страна по договорната връзка, доколкото е предоставил на длъжника сумата в размер на 10000 лева по сметка на 15.03.2023г. Длъжникът също е изпълнявал задълженията си да заплаща дължимите суми за периода от 15.03.2017 г. до 07.08.2017 г. , като е внесъл общо сума възлизаща на 941 лева.

В писменият отговор на длъжника е направено възражение за погасителна давност и настоящата инстанция приема ,че предвид подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК на 20.04.2023 г. следва да се приеме, че главницата е дължима след 20.04.2018 г., а лихвите след 20.04.2020 г. На основание Тълкувателно решение №3/21.11.2024 г. по т.д. 3/2023 г. на ОСГТК съдът приема, че относно месечните вноски по кредита, пет годишния давностния срок тече от датата на падежа на всяка една от тях, а за лихвите съответно тригодишния давностен срок. Кредиторът не е обявявал предсрочна изскуемост на дълга и в такъв смисъл не следва да се обсъжда настъпила ли е такава. Към момента на сезиране на съда по чл. 417 от ГПК сумите по договора са били изискуеми, тъй като срокът на договора е бил изтекъл на 06.04.2022 година.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорна лихва. В чл. 8 на договора за потребителски кредит е определен размера на договорното възнаграждение /номинален фиксиран лихвен процент/ за целия срок на договора . В Общите условия/съставляващи част ІІ от договора/ изрично е вписано, че договорното възнаграждение-ч.ІІ,чл.4,ал.2 включва само годишния лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора,предвид граматическото тълкуване на чл.

8 от Общите условия. Същевременно изрично е предвидено в ч.І,чл.7.1 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупеният пакет застрахователни услуги е част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план, което определя месечна вноска от 218.87 лева.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за 4 изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че договорянето на фиксиран размер на възнаградителна лихва, върху която не може да влияе длъжника, нито пък той отразява изменение на компонентите, които го формират, навежда на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК .

Съдът приема, че са уговорени пакет застрахователни услуги в размер на сумата 55.50 лева месечно и тези клаузи са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК. Включването им в Общите условия –ч. ІІ,чл. 9,б.“д“на договора / „кредополучателят да сключи застраховка „Живот“ в полза на банката“/, предполага, че потребителят няма право на избор дали да ги приеме. Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в значително по размер. По отношение включването на застрахователните услуги в ГПР , като тяхното плащане е задължително за плащане за получаване на кредита, видно от погасителния план последицата е освобождване на договора от такси и разноски- решение по преюдициално запитване от 21.03.2024 г. по дело С 714/22 на СЕС по казус с „Профи кредит“ В такъв смисъл претендираните суми по акцесорните вземания са недължими.