Решение № 1602 от 07.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1602 гр. Р., 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520102303 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Т. С. Ц. от гр. Р. чрез упълномощен адв.

К. Б. от АК – Р. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК против „Кредит тайм“ ЕООД, гр. София, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване недействителност/нищожност на договор за заем № 119538/29.08.2024 г., сключен между страните поради противоречие с разпоредбите на чл.10а и чл.11 ЗПК, а в условие на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.6, ал.1, ред 3 от таблицата за ДПЗ /относно ГПР/, както и чл.16, ал.6 ДПЗ вр. чл.16, ал.1, вр. чл.16, ал.3 ДПЗ /относно заплащане на неустойка в размер на 320 лева/. Твърди, че посоченият в договора ГПР не е коректно определен, тъй като не включва всички разходи по кредита, вкл. неустойката в размер на 320 лева. При изчисляване на ГПР не били взети предвид всички допускания, липсвала конкретизация за начина, по който е формиран, което нарушавало чл.10, ал.1 ЗПК. В договора липсвал и конкретно записан лихвен процент на ден. Счита, че възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на кредита, поради което противоречи на добрите нрави. В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за заем е действителен, моли съдът да прогласи нищожност на отделни негови клаузи - чл.6, ал.1, ред 3 от таблицата за ДПЗ /относно ГПР/, както и чл.16, ал.6 ДПЗ вр. чл.16, ал.1, вр. чл.16, ал.3 ДПЗ /относно заплащане на неустойка в размер на 320 лева/, тъй като са неравноправни чрез тях се заобикаля ЗПК и противоречат на добрите нрави.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „Кредит тайм“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на иска. Възразява, че неустойката не следва да се включва в ГПР, т.к. е свързана с неизпълнение на договорно задължение.

1

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е сключен индивидуален договор за паричен заем № 119538 от 29.08.2024 г., по силата на който дружеството се задължило да предостави на ищцата сумата от 500 лв., която тя се задължила да върне на 8 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 67 лв., с падеж на всеки две седмици съгласно приложен погасителен план, при уговорен фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 38,90% и годишен процент на разходите в размер на 45,39%, като общата дължима сума от заемателя съгласно чл.6 на договора е 536 лв., а с включена неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл.16, ал.6 възлизала на 856 лева. Съгласно чл.16 от договора заемателят е длъжен в 7-дневен срок от сключването на договора да осигури поръчителство от трето лице, отговарящо на определени условия за възраст, трудова заетост и изискване за минимален осигурителен доход, да е със стабилна кредитна история, да не е потребител на кредитора и да не е поръчител по съществуващ кредит. Съгласно чл.16, ал.6 от договора при неизпълнение на горните условия, заемателят дължи на дружеството неустойка в размер на 320 лева.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за потребителски кредит не е включен размерът на неустойката за неосигуряване на поръчител. Вещото лице посочва, че при съобразяването на нейния размер ГПР би възлязъл на 1492,85%, което многократно надхвърля както определения в договора размер, така и максимално допустимия размер съгласно ЗПК. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и компетентно, като вещото лице е отговорило на поставените въпроси.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

По делото не се оспорва сключването на процесния договор за паричен заем № 119538 от 29.08.2024 г. между Т. С. Ц. и „Кредит Тайм“ ЕООД. Сключеният между заемателя и заемодателя договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител.

Въз основа на писмените доказателства по делото – договора за паричен заем и заключението по приетата СИЕ, съдът намира за неравноправна клаузата на чл.16 от договора за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител в 7-дневен срок, който да отговаря на всички посочени в договора условия.

Видно от съдържанието на договора, размерът на неустойката надхвърля половината от стойността на предоставения заем. Според приетото в т.3 на ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна 2 функции, като преценката следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения естеството на задължението, размера на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на същинско задължение на кредитополучателя по договора, свързано с погасяване на задължението, а се начислява за липса на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител, което при отпуснат вече заем е безпредметно. Клаузата за неустойка е в противоречие с нормата на чл.143 ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищцата, тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е уговорена във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи скрито допълнително възнаграждение извън уговореното такова. От друга страна, чрез неустойката за непредставяне на обезпечение под формата на поръчителство на практика кредиторът прехвърля на потребителя отговорността си съобразно чл.16 ЗПК за извършване предварителна преценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Вместо да се възползва от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.71 ЗЗД, кредиторът предварително е предвидил начисляване на неустойка, чието плащане да се извършва заедно с вноските за главница и лихва по кредита. Посоченото обстоятелство навежда на извод, че кредиторът не е имал реално намерение да приеме представено от кредитополучателя обезпечение, а в действителност чрез неустойката се цели предоставяне на скрито допълнително възнаграждение на заемодателя. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че неустойката не следва да се взема предвид при определяне размера на ГПР. Доколкото същата не обезпечава изпълнението на същинско задължение по договора за кредит, а представлява допълнително скрито възнаграждение за заемателя, същата представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне размера на ГПР, което не е направено.

Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по 3 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според експертното заключение по приетата СИЕ при определяне размера на ГПР съгласно договора - 45,39% не е взета предвид уговорената неустойка по чл.16 от договора за неосигуряване на обезпечение под формата на поръчителство. Видно от експертизата, при съобразяване на тези разходи ГПР би надвишил многократно както посочения в договора размер, така и максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК.

Неточното посочване на ГПР и надвишаването на допустимия размер на ГПР са самостоятелни основания за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК при определяне на ГПР в процесния договор, водещо до неговата недействителност на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

Следователно предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, предявеният в условия на евентуалност иск не подлежи на разглеждане.

С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК и чл.38 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева, съобразявайки цената на уважения иск, извършената от адвоката работа и липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че в проведеното с.з. пълномощникът на ищцата не се е явил. Ответникът следва да заплати в полза на ищцата извършените разноски за държавна такса в размер на 301,80 лева.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на индивидуален договор за паричен заем № 119538 от 29.08.2024 г., сключен между Т. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. Р. и „Кредит Тайм“ ЕООД с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

4

„Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК, предвид неточно посочване размера на ГПР.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9 да заплати на Т. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. Р., сумата от 301,80 /триста и един лева и осемдесет ст./ деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9 да заплати на адв. К.