Решение № 324 от 15.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. С.З., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000171 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №1032/29.11.2023г., постановено по гр.д.

№2164/2023 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения от „А.“ ЕАД иск за признаване за установено по отношение на В. Ж. А., че същата дължи на дружеството следните суми: 1 291, 89лв. – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 18235569 от 17.11.2020г.; 1,30лв.

– договорна лихва за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г.; 102,83лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2022г. до 30.03.2023г., ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №673/31.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1364/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, като са присъдени и разноските по делото.

Въззивникът „А.“ ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като в жалбата си излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото. Посочва съдебна практика.

Прави искане да се отмени обжалваното решение и въззивният съд да се произнесе по същество на спора. Претендират се разноските за заповедното производство и двете съдебни инстанции.

1

По делото е постъпила и частна жалба от „А.“ ЕАД против определение № 275/24.01.2024г. постановено по гр.д. № 2164/2023г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което съдът е оставил без уважение депозирана молба по чл.248 от ГПК. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт с искане да се отмени и съдът да се произнесе по съществото на въпроса.

В законния срок по делото не са постъпили отговор на въззивната жалба и отговор на частната жалба от страна на въззиваемата В. Ж. А..

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „А.” ЕАД моли съда да постанови решение, с което да призна за установено по отношение на В. Ж. А., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1364/2023г. на Старозагорския районен съд, а именно: главница - 1291,89 лв.; договорна лихва - 1,30 лв. за периода от 15.04.2022г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 15.12.2022 г. /падеж на последна погасителна вноска/; лихва за забава - 102,83 лв., считано от 16.04.2022г. до 30.03.2023г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. датата на подаване на заявлението в районен съд, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

По делото не е спорно, че между „Б.“ и ответницата В. Ж. А. е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-18235569/ 17.11.2020г., по силата на който „Б.“ - като кредитор, е предоставил на ответницата - като потребител, кредит в размер на 2300 лева със срок на кредита – 24 месеца, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 24 месечни погасителни вноски, от по 154,89 лв., при ГПР 39,16% и лихвен процент 30,44%. Договорени са също застрахователна премия 395, 23 лв. и такса 2 ангажимент 80,50лв. Срокът на погасяване на задълженията по договора, съгласно погасителния план е 15.12.2022г. Към договора са приложени Общи условия за договора за кредит; договор за застрахователно посредничество, застрахователен сертификат и общи условия към него.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1346/2023 г. по описа на Районен съд – С.З., по делото е издадена Заповед № 673/31.03.2023г., издадена по приложеното ч.гр.д. №1364/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца процесните суми. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника /ответницата/, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск за вземанията, предмет на Заповедта.

На 08.08.2022г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б.“ и „А.” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS18235569 от 17.11.2020 г. било прехвърлено в полза на ищеца изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Б.“ с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUSl8235569 от дата 08.08.2022г., изпратено с известие за доставяне от страна на ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента.

По делото не са представени доказателства, че горепосоченото уведомление е достигнало до знанието на ответницата преди образуване на съдебното производство. Същото уведомление е приложено към исковата молба.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1364/2023 г. по описа на Районен съд – С.З., по делото е издадена Заповед № 673/31.03.2023г., с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца процесните суми. В срока по чл.414, ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника /ответницата/, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск за вземанията, предмет на Заповедта.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че 3 реално преведената заемна сума е в размер на 2219,50лв., представляваща разликата между договорения кредит /2 300,00лв./ и такса ангажимент /80,50лв./.

Ответницата е извършвала плащания по кредита общо в размер 2424,17 лв., в т.ч.: до датата на цесията е заплатила сума общо в размер на 2 323, 35 лв. , а след датата на цесията, по счетоводни данни при ищеца, има получено едно плащане - на 19.09.2022 г. - в размер на 100, 82 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

4

Видно от процесния договор за потребителски заем, формално фигурира размерът на ГПР – 39, 16 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.

В настоящия случай, при сключването на договора за потребителски кредит е предвидена такса ангажимент 80, 50 лв., която е платима разсрочено с дължимите месечни вноски. Съдът намира, че с уговорката за заплащане на тази такса се нарушава и императивната норма на чл. 10а от ЗПК, тъй като тази допълнителна услуга по своето естество представлява заплащане на разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита.

На следващо място уговорената в процесния договор застрахователна премия, също се явява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. Съгласно чл. 2 от Условията по договора, страните са уговорили, че размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент. В същия член е посочено още, че сумата в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващ на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска". В процесния договор, плащането на застрахователна премия също не е взето предвид като разход при формирането на посочения ГПР от 39, 16 %, въпреки че е включена в общата дължима сума и месечните вноски. Поради това следва да се приеме, че така предвидената такса ангажимент и застрахователна премия съставляват разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК следва да бъде посочен 5 общият размер на кредита и условията за усвояването му. В процесния договор е посочен размер на кредита – 2 300 лв., както и общ размер на кредита – 2 695, 23 лв., а като обща стойност на плащанията – сумата от 3 717, 36 лв. Поради това въззивният съд намира, че не е ясно как е формиран общият размер на кредита, общата стойност на плащанията, доколкото и двете не отговарят на предоставената на потребителя парична сума.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 12 ЗПК и чл. 10а ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. В настоящия случай уведомлението за прехвърлянето на вземанията е приложено към исковата молба на цесионера, поради което следва да се приеме, че е достигнало до длъжника В. Ж. А. и следователно цесията е надлежно съобщена, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Видно от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, размерът на предоставения кредит е 2 300 лв. като от страна на ответницата са направени плащания по кредита в общ размер на 2 424, 17 лв. Поради това следва да се приеме, че със заплащане на сумата от 2 424,17 лв., В. Ж. А. е погасила изцяло предоставения й кредит.