Определение № 937 от 26.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. Благоевград, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500890 по описа за 2023 година констатира следното:

В. Й. Л., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. С, обжалва решение № 181 от 30.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 888 от 2022 г. на Районен съд Сандански, в частта му, имаща характер на определение, с която, поради недопустимост, е прекратено производството по предявения от жалбоподателката иск против "А", ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л, представлявано от С. Ю.А, за прогласяване нищожността на клаузата в чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № 428882, сключен между тях на 16.08.2021 г., поради противоречието й със закона и добрите нрави. В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно.

С депозираната искова молба се искало прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от договор за потребителски кредит. С отговора на исковата молба действително бил представен анекс, в който се посочвало, че не се прилага клаузата на чл. 5.6. Анексът не носел подпис на ищцата, както и не й бил представян за подпис.

Същият липсвал и в нейния „профил“. Видно и от самия погасителен план, неустойката била начислена още с подписване на договора. Тя била упомената в договора и начислена с подписването му, като за това ответникът съставил погасителен план с включена неустойка. Не било необходимо същата да е претендирана, за да е налице правен интерес от защита на ищцата. Представеният „анекс“, върху който липсвали подписи и автор, по-скоро бил признание на иска. Дори и при липса на възражение, съдът следвало служебно да се произнесе относно действителността на цялото правоотношение. Той отказал да предостави исканата от ищцата защита, което представлявало отказ от правосъдие. Иска се отмяна на 1 определението и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процеса.

Претендират се разноски.

Подаден е отговор от насрещната страна по жалбата. В него се застъпва тезата, че последната е неоснователна и необоснована. С отговора на исковата молба ответникът възразил изцяло срещу твърденията на ищцата. От приложеното към отговора приложение № 2 към договора било видно, че приложимостта на клаузата е дерогирана между страните със сключването на същото. В правоотношенията между страните никога неустойка не била начислявана, съответно такава не била дължима и заплащана от кредитополучателката. Обръща се внимание, че във връзка със сключването на договора изцяло от разстояние и извършване на договарянето чрез уеб сайта на „А“ АД, поставянето на физически подписи от страните било практически невъзможно.

Правилно районният съд прекратил производството по претенцията на ищцата поради липса на правен интерес. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.

Претендират се разноски.

Частната жалба е редовна и допустима. Това налага да бъде преценена законосъобразността на атакуваната с нея част на решение, имаща характер на определение.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н-. обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон и дейността му не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

След като се запозна с материалите по първоинстанционното дело, окръжният съд установи, че частната жалба се явява основателна и трябва да бъде уважена.

Съгласно Определение № 1032 от 10.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1454/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Яна Вълдобрева, преценката за наличието на интерес от провеждане на искова защита е фактическа и винаги конкретна. Във всеки случай 2 такова наличие се извежда от изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията.

В теорията и практиката няма никакво съмнение, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете, както и че преценката си относно наличието на правен интерес съдът извършва въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба /Определение № 237 от 21.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2155/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов/.

В т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И. и С.П., се посочва, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.

Отнесени към настоящия казус, горните постулати налагат заключение, че становището на районния съд не следва да бъде споделено. Изложените в исковата молба на В. Й. Л. обстоятелства, на които се основава претенцията й, в достатъчна степен обосновават наличието на правен интерес от предявяването на последната и сезирането на първата инстанция с нея. Правният интерес на Л. произтича от възможната негативна промяна на правното й положение. В договора за кредит и погасителния план към него изрично фигурира неустойка, размерът на която дори е поголям от този на главницата. Вярно е, че в рамките на първоинстанционното производство дружеството претендира само отпуснатата по кредита сума и лихва за забава, но нищо не му пречи, когато прецени, да поиска присъждане и на неустойката, образувайки ново, отделно съдебно дело. Именно подобна опасност цели да предотврати Л. и защита от съда не може да й бъде отказана. В отговора на исковата молба фирмата е развила пространни съображения за действителността на клаузата за неустойка, което ясно показва, че кредитодателят не е „зачеркнал“ това си вземане.

Дали споменатата неустойка е дължима в правоотношенията между страните, пък е въпрос, който е ирелевантен за развитието на производството по иска за прогласяване на нейната недействителност.

Обжалваната част на решението, имаща характер на определение, се оказа незаконосъобразна. Това налага нейната отмяна и обуславя връщането на делото на първата инстанция за продължаване на процеса по претенцията на В. Й. Л..

По аналогия с разрешенията, дадени в т. 4 и 5 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е Ч и А Б, разноските, направени от страните в настоящото въззивно частно производство, ще следва да се присъдят с решението на районния съд по съществото на спора, иницииран с иска на Л., с оглед на крайния му изход.

3

Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 181 от 30.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 888 от 2022 г. на Районен съд Сандански, в частта му, имаща характер на определение, с която, поради недопустимост, е прекратено производството по предявения от В. Й. Л., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. С, иск против "А", ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л, представлявано от С. Ю.А, за прогласяване нищожността на клаузата в чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № 428882, сключен между тях на 16.08.2021 г., поради противоречието й със закона и добрите нрави.

ВРЪЩА делото на Районен съд Сандански за продължаване на процеса по претенцията на В. Й. Л..

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4