Решение № 9 от 26.02.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Червен бряг, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200178 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Образувано е по подадена жалба от М. С. П., с ЕГН: ********** от с. ., обл. *** против Наказателно постановление № 199 от 30.05.2022 г. на ДГС – гр. Ловеч, с което на основание чл. 275, ал. 1, предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на М. С. П. в глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 275, ал. 1, предл. 2-ро, т.

1, предл. 1-во от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1, предложение 1-во от същата наредба и във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. С оглед гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично. В депозираната до съда жалба и становища, моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Административно наказващият орган – ДГС - Ловеч, редовно и своевременно призован, се представлява от юрк. ...... В хода на съдебните прения юрк. ..... моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Видно от приложеното наказателно постановление 1 е, че същото е връчено на жалбоподателя на 06.06.2022 г. Жалбата е подадена, чрез административно – наказващия орган на 13.06.2022 г., видно от поставения печат с входящ номер на РДГ – Ловеч върху същата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, със серия А00/20… /не е посочена годината/ № 0110709 от 15.03.2022 г., съставен от актосъставителя С. И. С. – главен специалист при ИАГ - София, от който е видно, че нарушението е извършено в периода от 12.03.2022 г. до 15.03.2022 г., в землището на с. Реселец, общ.

Червен бряг, отдел 44, подотдел „ф“, държавна горска територия /ДГТ/, в качеството си на лицензиран лесовъд на фирма „....“ ЕООД, с ЕИК ........., получил Позволително за сеч № 0658822 от 09.03.2022 г., не е упражнил контрол, като е допуснал да се извърши сеч и направа на 3 /три/ броя извозни пътища, които не фигурират в одобрения технологичен план, както и не са обозначени на терен. Отсечените дървета без контролна горка марка /КГМ/ са 80 бр. /осемдесет броя/от дървесен вид благун и цер с обща кубатура 16 пл.3 /шестнадесет плътни кубични метра/. Актосъставителят в съставения АУАН е посочил, че жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8 за сечите в горите. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и е подписване. Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя. В срока и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е приел за установено описаното в АУАН-а и е издал наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН съставен от оправомощено за това лице.

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати груби нарушения на процесуалните правила, всяко от които е съществено и всяко едно поотделно е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

На първо място, и в АУАН-а и в НП-то, противно на изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН липсва дата на твърдяното нарушение. Както в АУАН-а, така и в НП-то е посочено, че нарушението е извършено през периода 12.03.2022 г. – 15.03.20223 г. Видно от констативния протокол е, че проверката е извършена на дата 15.03.2022 г. Видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели е, че същите са извършили проверка на дата 15.03.2022 г. В показанията си свидетелят С. И. С., заявява, че е актосъставител и е извършил проверката на дата 15.03.2022 г., цитат: „Аз съм 2 актосъставител. На 15-ти март извършвахме проверка….“. От показанията на свидетеля И.

Н. Н. става ясно, че същият е изготвил констативния протокол за констатираното нарушение на дата 15.03.2022 г. и че на тази дата е извършена проверката, цитат: „Свидетел съм по установяване на нарушението. Аз съставих констативния протокол“.

В показанията си свидетеля Юлиан Н. Любенов заявява, че е присъствал при установяване на нарушението, за което е съставен констативен протокол и АУАН.

От разпита на свидетелите Ц.Д.П и Пламен П. Кръстев е че същите са извършили проверка на дата 18.03.2022 г.

От приложените по делото констативен протокол, АУАН и НП и с оглед дадените показания от страна на разпитаните по делото свидетели, не става ясно, на първо място, на коя дата е извършено нарушението и кой служител е извършил проверка в периода от 12.03.2022 г. до 14.03.2022 г. – включително и по какъв начин. Непосочването в АУАН-а и в НП-то на конкретна датата на извършване на нарушението, не само, че ограничават правото на защита на наказаното лице, но и се препятства възможността, в случая съда да прецени спазени ли са преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, което е важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Преюдициален въпрос, по който съдът следва да се произнесе при преценката за законосъобразност на наказателното постановление, за който съдът следи и служебно, е - дали в административно-наказателното производство по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, са спазени императивните изисквания на разпоредбите, които гарантират правото на защита на нарушителя.

При тази проверка, съдът констатира, че в административно-наказателното производство в първата му фаза, са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно тези разпоредби, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. По своята същност актът за установяване на административно нарушение има обвинителна функция и следва да съдържа всички съществени характеристики на извършеното нарушение, в т.ч. и датата на извършването му, като същият поставя и началото на административно-наказателното производство. В противен случай, той загубва тази си функция и не е годен да установи нарушението. В случая, административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от длъжностно лице С. С. при ИАГ – гр. София, по повод констатирани от актосъставителя нарушения на ЗГ на дата 15.03.2022 г., видно и от изготвения констативен протокол. В АУАН-а е описан период през който е извършено нарушението – 12.03.2022 г. - 15.03.2022 г., като не става ясно, от така представените по делото писмени и гласни доказателства, кой е извършил в първите дни проверка на посочения период от дата 12.03.2022 г. до 14.03.2022 г. - включително, тъй като актосъставителят е констатирал посоченото в АУАН-а нарушение на дата 15.03.2022 г./видно от КП. Същото нарушение - непосочване на дата на извършване на нарушението е допуснато и в издаденото въз основа на АУАН, наказателно постановление. Датата на извършване на нарушението, не може да бъде извеждана чрез 3 тълкуване на волята на административно-наказващият орган. Това е така, тъй като датата на извършване на нарушението, е съществен реквизит на наказателното постановление, регламентиран в императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Допуснатото нарушение в АУАН - непосочване датата на извършване на нарушението, не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като същото е пренесено и в наказателното постановление, в което също липсва посочване на датата на извършваното нарушението, тъй като актосъставителят е посочил, че е извършена проверка в периода от 12.03.2022 г. до 15.03.2022 г., а действително, видно от изготвения констативен протокол е и от дадените свидетелски показания пред съда е, че проверката е извършена на дата 15.03.2022 г. Липсата на дата на извършване на описаното в АУАН и НП, поставя нарушителя пред невъзможност да организира защитата си в пълен и адекватен обем.

От друга страна, непосочването на дата на извършване на нарушението, препятства съда да следи за сроковете по чл.34 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.34 от ЗАНН са регламентирани абсолютните пречки за образуване на административно-наказателно производство, както и основанията за неговото прекратяване.

Актосъставителят и административно-наказващият орган са били длъжни да посочат датата на извършване на нарушението, с оглед последващата възможност на нарушителя да се защитава срещу вмененото му нарушение, от една страна и от друга, възможността за последващ съдебен контрол относно сроковете по ЗАНН.

От така събраните по делото писмени и гласни доказателства, не става ясно, дали жалбоподателят на дата 15.03.2022 г. е извършил нарушението, с оглед изготвения констативен протокол или нарушението е извършено в периода от 12.03.2022 г. до 15.03.2022 г., като от така посочения период пък не става ясно, кой е извършил проверка в дните от 12.03.2022 г. до 14.03.2022 г. – включително.

Съдът отново ще отбележи, че допуснатите нарушения на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, съставляват съществени процесуални нарушения на императивни правни норми, осигуряващи правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае, кога, къде и точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. От друга страна, точното и ясно посочване на датата на извършване на нарушението, осигурява възможността на съда да следи за спазването на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, за които следи и служебно и чието неспазване е пречка за реализиране на административно-наказателна отговорност. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на вмененото нарушение на жалбоподателя, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и за следене на сроковете по чл.34 от с.з.

На следващо място следва да се отбележи, че със съставяне на АУАН се стартира административно наказателното производство, с НП последното приключва.

Ето защо законодателят е предвидил в ЗАНН, че тези два административни акта следва да съдържат определени реквизити, с които се гарантира правото на защита на нарушителя, тъй 4 като последният има право единствено на възражения, но не и да участва в съставянето на тези документи.