Определение № 8089 от 08.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3284/2026
- Вид
- Определение № 8089
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8089 гр. София, 08.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20261100503284 по описа за 2026 година производство по реда на чл. чл. 274 - 279 от ГПК:
Депозирана е частна жалба от ответника – К. А. Б., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, 1000, бул. ****, тел. **********, e-mail: [email protected], чрез адв. Р.Р. – САК, срещу Разпореждане рег. № 27340/27.02.2026г. по гр.д. № 12442/2025г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, с което е върната въззивна жалба, като нередовна.
В жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел, че указанията, които е дал не са изпълнени изцяло.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, във връзка с обжалвания съдебен акт, и прецени доказателствата по делото, намира следното: от фактическа страна:
Делото е заповедно-исково. „Топлофикация – София“ ЕАД претендира незаплатени сметки за отопление. Още в заповедното производство заявителят е посочил (а в случая това е и негово процесуално задължение, съобразно изложеното по-горе – в „от правна страна“, че следва да се уведомява по ССЕВ / л. 3 от заповедното производство и арг. от т. 11г. от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Към депозирания на 21.08.2025г. от страна на г-жа Б. отговор е приложено пълномощно (л. 94 / л. 130 - гръб), в което изрично се сочи: да ме представлява по гр.д. № 12442/2025г. по описа на СРС, ГО 57 състав …
Адвокатът може да подава всякакви книжа, но свързани с изпълнителното производство (т. 3). Пълномощното се тълкува в полза на упълномощения (т. 4).
Дори и в договора от 18.08.20205г. процесуалното представителство е ограничено само до първоинстанционното производство (л. 130).
По делото е постановено решение на 23.12.2025г.
1
Страните по него са:
- главни: „Топлофикация – София“ ЕАД, като ищец; и ответници – 2 ФЛ, едно от което г-жа Б.;
- една допълнителна страна – „Далсия Елвеко“ ООД / „Далсия“ ООД (л. 136).
Подпомагащата страна е уведомила първоинстанционни съд за изпълнението на вмененото ù задължение с проекто доклада по чл. 190 от ГПК (л. 97). Молбата е депозирана по електронен път, посочен е и ел.адрес – [email protected].
Ищецът е уведомен за решението по ССЕВ (л. 150 - гръб).
Г-жа Б. е уведомена за решението на 13.01.2026г., като на 27.01.2026г. е депозирана ВЖ. Тя е подписана електронно от адв. Р..
ВЖ е оставена без движение с указание за заплащане на ДТ по сметка на СГС, представяне на препис за насрещната страна и пълномощно в полза на адв. Р. за представителство пред въззивна инстанция или за потвърждаване на извършените от нея процесуални действия (Разпореждане от 29.01.2026г.).
Адв. Р. е уведомена за 03.02.2026г.
Депозирани са молби от 06.02.2026г. и 09.02.2026г. (л. 165-6), към които са приложени разходен документ за сумата от 25,26 €, заплатени от г-жа Б.; както и едно копие от ВЖ.
С атакуваното Разпореждане от 27.02.2026г. СРС е приел, че указанията, които са дадени, били изпълнени частично, тъй като не било представено пълномощно. По тази причина е върната ВЖ.
Изрично пълномощно е представено едва с ЧЖ. от правна страна:
Когато се дадат няколко указания от страна на администриращия съд, те следва да се изпълнят изцяло (Определение № 630 от 09.12.2010г. по ч.гр.д. № 433/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; О. на СГС от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 3590/2012г.; Определение № 706 от 21.12.2009г. по ч.гр. д. № 701/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС и Определение № 316 от 23.06.2010г. по ч.гр.д. № 227/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС).
Указанията, дадени с Разпореждане от 29.01.2026г. са правилни относно дължимата ДТ.
В останалата си част са или изначално неправилни, или като последваща реакция на първоинстанционния състав по отношение на изпълнението на страната:
1. Вярно е че към ВЖ следва да се приложат преписи, съобразно останалите страни в процеса – в случая два, тъй като ищецът има и подпомагаща страна - чл. 261, т. 1 от ГПК (арг. за обратното от т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев). В тази връзка и Определение № 621 от 02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС.
Както обаче бе обърнато внимание, ВЖ е депозирана по електронен път - Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията 2 към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл.
83 (чл. 102з, ал. 3 от ГПК). Тази норма е специална спрямо общото правило на чл. 261 от ГПК (Lex specialis derogat legi generali).
Освен това, връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес (чл. 50, ал. 5 от ГПК).
Посоченото се отнася до ищеца, което означава, че копие от ВЖ по отношение на него не е необходимо. Според въззивната инстанция, същото важи и за топлинния счетоводител.
2. Правилно е указано, или да се представи пълномощно за пред въззивната инстанция, или да се потвърдят действията на адв. Р..
Пълномощно не е представено, но има конклудентно потвърждаване – ДТ е заплатена не от процесуалния представител, а от самата страна – арг. от чл. 35, ал. 2 от ЗЗД.
Такова е становището и на проф. Сталев, „Българско гражданско процесуално право“, изд. 2012г., стр. 151: Потвърждаването може да бъде извършено писмено, устно в съдебното заседание (чл.
33) или с конклудентни действия (внасяне на държавна такса от представлявания по иска, предявен от негово име без представителна власт: 1065-57-1V) даже след като противната страна се е позовала на липсата на представителна власт и преди да е бил даден срок за отстраняване на дефекта (Опр. 44-70-II).
Доводът относно т. 4 от пълномощното е неправилен. И двата документа, имащи отношение към представителната власт на адв. Р. са изрично ограничени до първоинстанционното производство.
Въпреки това, частната жалба е основателна.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 27340/27.02.2026г. по гр.д. № 12442/2025г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, с което е върната въззивна жалба, като нередовна; и ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като се съобрази посоченото в мотивационната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4