Решение № 735 от 20.06.2025, Административен съд - Смолян
- Съд
- Административен съд - Смолян
- Дело
- Административно дело 105/2025
- Вид
- Решение № 735
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- Добринка Грибачева
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2, предл. трето · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 2, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54ж ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- член 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65, ал. 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65, ал. 2 и ал. 5 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65, ал. 2 и ал. 5 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 735
Смолян, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА
При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20257230700105 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба на Ф. Р. К. от [населено място], област ., срещу Решение № 1040-20-37/10.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-33-3/24.01.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян, съдържащо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С жалбата се твърди,че оспореното решение е незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят оспорва мотивите на административния орган относно приетото място на „обичайно пребиваване“. Твърди, че е упражнявал трудова дейност в чужбина, но тази дейност винаги е била сезонна, краткосрочна и свързана с финансови причини. Той няма жилище и постоянен адрес във Великобритания или Франция. Веднага след приключване на сезонната работа, се е връщал на територията на България до следващата сезонна работа. Никога не е имал намерение да се установява в чужбина. В България е обичайното му пребиваване, тъй като тук са личните и социалните му контакти, тук живеят родителите му, тук е жилището му, тук е постоянният му адрес, тук заплаща здравните си осигуровки и притежава автомобил. Затова счита,че България се явява компетентната държава да отпусне обезщетението.
Поради направените оплаквания, моли съда да отмени оспореното решение и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне.
В открито съдебно заседание за жалбоподателя Ф. К. пълномощникът му адвокат Н. Т. поддържа жалбата по доводите в нея. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ [населено място], редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт А. Ч., с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение. Поддържа доводите, изложени в решението и в разпореждането на органите по осигуряването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, ако е над минималния размер.
Смолянският административен съд, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, прие следното:
Със заявление вх. № 202-02-33/15.01.2024 г. подадено в дирекция „Бюро по труда“ - Девин, Ф. К. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. На 7.02.2024г. лицето е подало и две заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) - Великобритания и Франция. Посочени са четири периода във Великобритания и придобит период във Франция - от 06.11.2023г. до 03.12.2023г., който е последната заетост на Ф. К..
С Разпореждане № 202-02-33-1 от 29.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г. ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ, до получаване на доказателства от компетентната институция на съответните държави.
На 09.02.2024 г. е изготвено и изпратено искане до КИ на Франция, за издаване на СЕД U017 и СЕД U004.
На 30.12.2024 г. със справка вх. № 202-02-33-5 са приети постъпилите от КИ на Франция СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 06.11.2023 г. до 03.12.2023 г. включително и основание за прекратяване на последната заетост - „Дата на изтичане на договора“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 06.11.2023 г. до 03.12.2023 г. включително, в размер на 2113.92 евро.
Също на 09.02.2024 г. чрез ЕЕSSI е изготвено и изпратено искане за осигурително досие до КИ на Великобритания за издаване на СЕД U002 за периодите от 09.05.2020 г. до 20.01.2021г., от 21.03.2021 г. до 17.12.2021 г. вкл., от 09.04.2022 г. до 20.01.2023 г. вкл. и от 08.04.2023 г. до 15.10.2023 г. вкл., декларирани от лицето.
В отговор на 04.04.2024 г. със справка вх. № 202-02-33-4 е приет постъпилия от КИ на Великобритания СЕД U002, с който са удостоверени осигурителни периоди за времето от 09.05.2020 г. до 20.01.2021 г. вкл., от 21.03.2021 г. до 17.12.2021 г. вкл., от 09.04.2022 г. до 20.01.2023 г. вкл. и от 08.04.2023 г. до 15.10.2023 г. включително.
С Разпореждане № 202-02-33-2 от 10.01.2025 г. е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ. С Разпореждане № 202-02-33-3/24.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица с отказано отпускане на ПОБ.
Органите по осигуряването сочат, че за заявителя Ф. К. са потвърдени от КИ на Великобритания осигурителни периоди, както следва:
От 11.02.2012 г. до 16.08.2012 г. вкл.;
От 20.06.2013 г. до 08.10.2013 г. вкл.;
От 12.06.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл.;
От 12.05.2015 г. до 19.10.2015 г. вкл.;
От 26.05.2016 г. до 26.10.2016 г. вкл.;
От 01.06.2017 г. до 20.12.2017 г. вкл.;
От 02.05.2018 г. до 21.11.2018 г. вкл.
Във връзка със заявлението на Ф. К. органите на НОИ разглеждат петгодишния период от 04.12.2018 г. до 03.12.2023 г., в който той е придобил във Великобритания осигурителни периоди, както следва:
- От 02.05.2018 г. до 21.11.2018 г. вкл.
- От 07.05.2019 г. до 20.11.2019 г. вкл.
- От 09.05.2020 г. до 20.01.2021 г. вкл.
- От 21.03.2021 г. до 17.12.2021 г. вкл.
- От 09.04.2022 г. до 20.01.2023 г. вкл.
- От 08.04.2023 г. до 15.10.2023 г. вкл.
В рамките на петгодишния период Ф. К. е придобил и осигурителен стаж във Франция, както следва :
- От 06.11.2023 г. до 03.12.2023 г. вкл.
Отчетено е,че в случая с Ф. К. в периода от 04.12.2018 г. до 03.12.2023 г. са налице няколко прекъсвания на трудовата дейност във Великобритания и Франция, както следва:
- От 22.11.2018 г. до 06.05.2019 г. вкл. - 5 месеца и 15 дни.
- От 21.11.2019 г. до 08.05.2020 г. вкл. - 5 месеца и 18 дни.
- От 21.01.2021 г. до 20.03.2021 г. вкл. - 2 месеца.
- От 18.12.2021 г. до 08.04.2022 г. вкл. - 3 месеца и 21 дни.
- От 21.01.2023 г. до 07.04.2023 г. вкл. - 3 месеца и 17 дни.
- От 16.10.2023 г. до 05.11.2023 г. вкл. - 20 дни.
Органите по осигуряването считат, че след като от КИ на Великобритания и КИ на Франция е потвърдено, че през периода от 04.12.2018 г. до 03.12.2023 г. включително от Ф. К. е осъществявана осигурена трудова дейност по тяхното законодателство, като са придобити няколко осигурителни периоди и тази трудова дейност е продължила общо над пет години, то може да се направи заключение, че пребиваването на Ф. К. не е на територията на България и НОИ не е компетентна институция по отношение на произнасянето по правото му на ПОБ.
Посочено е още, че съгласно данните от информационната система на НОИ, лицето не е осигурявано по българското законодателство след 30.04.2018 г. Предвид липсата на трудово правна връзка на Ф. К. с България, се обосновава извод, че центърът на жизнените му интереси не е в България, съответно пребиваването не е в България.
Посочва се,че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на обезщетение за безработица. Органите на НОИ считат, че на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.
На 11.08.2023 г. в ТП на НОИ - Смолян е получено указание изх. № 1052-40-84/11.08.2023 г. на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) към ЦУ на НОИ, относно въвеждане на нов образец на декларация във връзка с прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 при преценка право на ПОБ. Съгласно съдържанието на точка 1 от указанието, в случай, че чуждата институция потвърди като осигурителен стаж непрекъснат период от пет и повече години, длъжностното лице постановява отказ, предвид обстоятелството, че България не е държава по пребиваване по време на последната заетост. Уточнено е в указанието, че непрекъснатостта на пребиваването не се влияе от временни отсъствия, ненадвишаващи общо шест месеца на година. Поради гореизложеното българската осигурителна институция е отказала отпускане на ПОБ на лицето Ф. К..
Жалбоподателят е обжалвал Разпореждане № 202-02-33-3/24.01.2025 г. за отказ на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян пред Директора на ТП на НОИ [населено място].
С Решение № 1040-20-37 от 10.04.2025 г., което е предмет на оспорване в настоящото производство, Директорът на ТП на НОИ [населено място] е оставил в сила Разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян и е отхвърлил депозираната срещу него жалба от Ф. К..
За да остави в сила Разпореждане № 202-02-33-3/24.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян и отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ - Смолян е възприел изцяло доводите, изложени в оспореното разпореждане.
Решението на директора на ТП на НОИ - Смолян е получено от бащата на жалбоподателя с пощенска пратка, видно от известие за доставяне-обратна разписка, на 15.04.2025г.(л.21 от делото).
Жалбата срещу решението е подадена директно в Административен съд-Смолян на 23.04.2025 г., с вх. № 851/23.04.2025г.
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна и следователно е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът взе предвид следното:
Оспореното Решение № 1040-20-37 от 10.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян и оставеното в сила Разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян, са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за форма на административния акт, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаване.