Протоколно определение № 3774 от 16.07.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3774 гр. София, 16.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Съдебни

Юлий В. Цветков заседатели: Велислава М. Гюрова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова и прокурора Р. Ст. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Николов Наказателно дело от общ характер № 20251100201890 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ В. М. М. се явява лично и с АДВОКАТ Р. М. – упълномощен защитник.

В съдебно заседание присъства представителят на Министерство на финансите ЮРИСКОНСУЛТ към НАП С.Л..

От юрисконсулт Л. е депозирана молба, с която същият моли Министерство на финансите да бъде конституирано като граждански ищец по делото. Към молбата е представено пълномощно от министъра на финансите Т.П., с което упълномощава Л. да представдлява Министерство на финансите по граждански и наказателни дела.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям за приемане на гражданския иск, няма да затрудни разследването.

Адв.М.: Мисля, че гражданският иск ще затрудни разследването, доколкото е имало и изпълнително дело пред публичен изпълнител, доколкото аз знам, по което са събирани суми и доколкото може да се установи сумата, която е събрана до момента и която следва да се предяви за сумата, която следва да се предяви граждански иск, аз считам, че в момента не може да се установи конкретно и с оглед на това се протиповоставям.

ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: Поддържам казаното от защитника ми.

1

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, като взе предвид молбата, депозирана от юрисконсулт Л., становищата по същата на представителя на СГП, защитника и подсъдимия във връзка с приемапнето на граждански иск по настоящето дело, СЧИТА, че следва искането да бъде оставено без уважение, тъй като намира депозираната от юрисконсулт Л. молба за конституиране на граждански ищец за непълна поради обстоятелството, че липсва петитум за сумата, за която се претендира подсъдимият да бъде осъден.

На следващо място съдебният състав указва, че приемането на граждански иск в настоящето наказателно производство е процесуална възможност, а не задължение на съда.

По тези съображения

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрисконсулт Л. в качеството му на процесуален представител на Министерство на финансите за приемане за съвместно разглеждане в настоящето наказателно производство предявения от Министерство на финансите спрямо подсъдимия В. М. М. граждански иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв.М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Получил съм препис от обвинителния акт, както и от разпореждането по чл.243в от НПК преди повече от седем дни.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните по даване ход на разпоредителното заседание, СЧИТА, че не са налице процесуални пречки, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРОВЕРИ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ по лична карта:

В. М. М., българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, работи като управител на две фирми, ЕГН **********, адрес по лична карта: гр.София, ж.к.“****.

2

СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимия.

РАЗЯСНИ на подсъдимия процесуалните му права в настоящето производство.

ПОДСЪДИМИЯТ В.В М.: Разбрах процесуалните си права.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ПРЕДОСТАВИ възможност на представителя на СГП да вземе отношение по въпросите по чл.248 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СГС, тъй като деянието е извършено в град София и е повдигнато обвинение по състав, който е подсъдим на окръжен съд.

Няма основания според мен за прекратяване или спиране на наказателното производство и няма допуснати отстраними процесуални нарушения на досъдебното производство.

Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата.

Моля да потвърдите взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, няма основание за нейното изменение.

Нямам искания за събиране на нови доказателства на този етап.

Адв.М.: Считам, че делото е родово и местно подсъдно на СГС, като не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

По т.3 на чл.248, ал.1 от НПК аз поддържам становище, че са нарушени правата на обвиняемия на фазата на досъдебното производство, изразяващи се в неговото нарушено право на защита да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви факти, доколкото в обвинителния акт за всеки един от посочените периоди е посочено, че са налице данъчни задължения в особено големи размери.

Съгласно разпоредбата на чл.93, т.14, когато се касае за данъчни задължения особено големи размери е прието, че е сумата над 12 000 лева.

Считам, че от приетите факти в обвинителния акт и обвинението за отделните периоди, не всеки един от тях се касае за особено големи размери.

Оттук възниква за нас въпросът какво е прието от представителя на 3 обвинението – за сума над 12 000 лева и в особено големи размери за всеки един от периодите по разбивка или посочената сума с конкретен размер.

Напривер за месец септември 2017 година, което е на страница 19 от обвинителния акт, също и за месец октомври 2017 година и месец януари 2018 година. Прието е, че за всеки един от тези месеци и периоди на отчитане е с цел избягване плащането на данъци в особено големи размери, но с оглед приетата стойност не считам, че тези месеци, които цитирах, се касае за особено големи размери.

На следващо място, първичните счетоводин документи – фактури, от една страна в обвинителния акт например на лист 38 от обвинителния акт се твърди, че са фактури, представляващи документи с невярно съдържание. От друга страна на лист 39 са приети, че са неистински документи.

С оглед разпоредбата на чл.255, ал.1, т.6 може да се ползват неистински документи, документи с невярно съдържание, но за нас не е изяснено какви са и в какво се изразява – дали тяхната неистинност или съответно тяхното невярно съдържание, като тези разминавания се наблюдават в почти всички периоди, приети от обвинението.

На страница 60 от обвинителния акт е прието, че е използвал единствено документи с невярно съдържание, но в обстоятелствената част, както и в диспозитива се твърди, че тези фактури са неистински.

По този начин е ограничено правото на защита на обвиняемия, в случай вече подсъдим, да разбере в какво е обвинен и това е пречка да организира съответно и неговата защита.

В този смисъл са моите възражения по т.3.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото в настоящия етап по някое от особените правила.

Считам, че не са налице предпоставки за приложение на хипотезите от т.5 от чл.248, ал.1.

Мярката за процесуална принуда изпълнява функциите си.

На този етап няма да соча нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: Поддържам казаното от защитника ми. Нямам какво да добавя по чл.248, ал.1.

4

ПРОКУРОРЪТ (реплика): Съвсем накратко ще започна с чл.26. Колегата се позовава на това, че отделните периоди не осъществяват квалифицирания състав, за който е повдигнато обвинението. Всички знаем, че съгласно ал.2 през продължаваната престъпна дейност се подвежда под един състав и той е най-тежкият, ако той се е отразил на престъпната деятелност, поради което считам, че при изписване на обвинението в неговия диспозитив, общ диспозитив, не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Дали отделните деяния осъществяват или не осъществяват този състав и които са включени в продължаваната престъпна дейност от значение е единствено, ако болшинството от тях се отразяват по по-лек състав на престъплението, което в случая не е налице.