Решение № 50 от 27.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Благоевград, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

ЕмИ. Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500702 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 8024/21.04.2022г., постановено по гр.д. № 463/2021г. по описа на РС П., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от М. К. М., ЕГН ********** и В. С. М., ЕГН **********, и двамата от село П., Община П., област Б., чрез пълномощника им адв. В. П..

С въззивната жалба са наведени оплаквА.я, които по своя характер са за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, поради нарушение на материалноправния и процесуалноправния закон. Наведени са доводи за необоснованост на атакуваното решение от събрА.те доказателства по делото.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, на които същият се е основал за да приеме с обжалваното решение, че М. К. М. и В. С. М., не са собственици на 290/588 идеални части от ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с предназначение на територията- горска и с начин на трайно ползване- иглолистна гора, като е бил отменен и констативния НА № *, том *, дело № */26.02.2020г. на Нотариус с № 510 в НК, за 290/588 идеални части от имота.

1

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изградени с обжалваното съдебно решение, основА. на доводите че ответниците не са доказали при пълно и главно доказване, по несъмнен начин намерението си за своене на процесния имот, което явно да са мА.фестирали и по отношение на останалите сънаследници на имота. Така съдът е кредитирал свидетелските показА.я на свидетелите Й. Т. и С. К.. Излагат се с въззивната жалба доводи, че имота съставлява борова гора, поради което фактическите действия които биха могли да бъдат извършвА. в имота се заключават в извършване на сА.тарно почистване, включващо действия по изваждане извън имота на опадали дървета, както и опазването на боровата гора от набези/незаконно изсичане/.

Поддържа се с въззивната жалба, че съставът на РС П. е стигнал до погрешни изводи, като е приел че М. К. М. и В. С. М. не са упражнявали върху имота спокойно, непрекъснато и трайно владение, като съдът не е кредитирал свидетелските показА.я на свидетелката М. Д., която категорично е заявила в показА.ята си, че този имот е бил даден на В. М. от наследниците на баба и. Поддържа се още с въззивната жалба, че съдът е следвало да съобрази и събрА.те по делото доказателства за това, че именно В. М. през 2016г. е подал жалба до ТП „ДГС“ село П., с искане за защита срещу незаконно извършвана сеч, както и обстоятелството че именно В. М. е предприел действия по започване и довършване на процедурата по трасиране на процесния имот и извършване на въвод във владение на същия, за което пред първоинстанционния съд са събрА. както гласни, така и писмени доказателства.

При изложените съображения, с въззивната жалба се изразява становище от жалбоподателите, чрез пълномощника им адв. П., че по делото е установено и доказано осъществяване на владение на процесния имот, с намерение за неговото своене от жалбоподателите В. С. М. и М. К. М., което е започнало с извършения въвод във владение от 2005г., до датата на издаване на констативен нотариален акт в полза на жалбоподателите, като владението е било спокойно, непрекъснато и безспорно, като е продължило повече от 10 години, като доказва се по делото че ответниците по предявения отрицателен установителен иск са придобили собствеността върху този имот по давност.

Въз основа на изложеното и поради оплаквА.ята за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се от въззивния съд на основА.е чл. 271 ал.1 от ГПК да отмени изцяло атакувА.я съдебен акт, като постанови ново решение с което да признае В. С. М. и М.

К. М., за собственици на спорния недвижим имот, както и да отмени решението с което частично е отменен като незаконосъобразен, издадения в тяхна полза констативен нотариален акт.

Претендират се от жалбоподателите и направените от тях разноски- за държавни такси, съдебни и деловодни разноски по настоящото дело пред всички съдебни инстанции, включително разноските за адвокатско възнаграждение.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. М. Р., пълномощник на Б. А. М., ЕГН ********** и Г. А. М., ЕГН **********, с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се иска от въззивния съд да потвърди 2 обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Поддържа се с писмения отговор, че първоинстанционният съд е дал верен отговор на основния спорен по делото въпрос- придобили ли са В. С. М. и М. К. М. собствеността върху наследствения недвижим имот– ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с предназначение- гора, по давност.

Сочи се с писмения отговор на въззивната жалба, че по делото са събрА. безспорни доказателства за това че стрА.те са наследници на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г., както и че процесния недвижим имот е наследствен имот, възстановен въз основа на реституция на наследниците на общия наследодател с Решение № 35а от 07.07.2000г. на ПК П., което е постановено от законен състав и е влязло в законна сила на 01.08.2000г.

С отговора на въззивната жалба, развити са правни съображения от пълномощникът на въззиваемите- адв. Р., че за да се придобие по давност правото на собственост върху наследствен недвижим имот, следва един от съсобствениците да превърне с едностранни действия държА.ето на идеалните части от имота на останалите съсобственици- във владение, като същият следва да демонстрира по отношение на останалите наследници ясно и недвусмислено, намерението си за своене на целия наследствен имот само за себе си, като неговите действия бъдат доведени до знА.ето на останалите съсобственици на имота.

С писмения отговор на въззивната жалба, наведени са твърдения от пълномощника на въззиваемите, че по делото не са събрА. убедителни и безспорни доказателства за това че В.

С. М. и М. К. М., са придобили собствеността върху спорния недвижим имот по давност.

Сочи се, че от една страна по делото не се установява те да са осъществили върху имота непрекъснато, явно, спокойно и безспорно владение върху имота, както и да са предприели действия с които да са демонстрирали по отношение на останалите наследници намерението си да своят целия недвижим имот за себе си.

Така при разпита на свидетелите К. и Т. се опровергават изцяло твърденията за осъществявано от В. С. М. и М. К. М. владение върху процесния имот. Акцентира се че се касае за свидетелски показА.я дадени от незаинтересовА. от изхода на делото свидетели, чиито показА.я се подкрепят от останалите събрА. по делото писмени доказателства.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че действията по подаване на жалба до ТП „ДГС“ с. П. за защита на имота от незаконни посегателства/незаконна сеч/, които са предприети от В. М. през 2016г., както и действия по подготовката и извършването на въвод в процесния недвижим имот, са действия които всеки един от наследниците би могъл и следва да извърши от името на всички наследници и съсобственици на имота, поради което чрез тези действия не може да се демонстрира намерение за своене на имота за себе си.

Излагат се доводи, че действията които свидетелите М. Н. и И. Д. сочат в показА.ята си, също не съставляват демострация на собственически права от В. М. и М. М., които ясно да мА.фестират по отношение на останалите наследници преобръщането на държането на общите части във владение, годно да направи ответниците по делото еднолични собственици на процесния недвижим имот.

3

Въз основа на изложените в писмения отговор доводи, изразява се становище че по делото е останало недоказано придобиването на собствеността върху имота по давност, като спорния имот е наследствен имот и е собственост на всички наследници на Г. Т. М., б.ж. на с. В., въз основа на извършена реституция. Поради това В. С. М. и М. К. М., неоснователно са се снабдили с констативен нотариален акт, легитимирайки се като еднолични собственици на спорния недвижим имот.

Поради изложеното иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на РС П. като правилно и обосновано. Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът при проверката си в закрито заседА.е по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изисквА.ята на закона за форма и съдържА.е.

Писменият отговор към въззивната жалба е представен от насрещната страна- правно легитимирана да навежда възражения срещу оплаквА.ята във въззивната жалба, като не е просрочен и отговаря на изисквА.ята на закона за съдържА.е и форма.

В хода на производството пред въззивната съдебна инстанция, депозирана е молба от Б. К.

Ц., от с. П., който в качеството си на ищец и наследник на К. Н. Ц., б.ж. на с. Д., починал на 02.02.2022г., с който същият на осн. чл. 233 от ГПК е направил отказ от предявения отрицателен установителен иск по ч. 124 от ГПК, въз основа на който е образувано гр.д. № 463/2021г. по описа на РС П..

Съдът е приел депозирана отказ от предявения иск за допустим, а по съществото си макар и направен пред въззивната съдебна инстанция за основателен, поради което е прекратил производството по делото по отношение на Б. К. Ц., от с. П. и го е заличил от списъка на стрА.те.

При устните състезА.я по делото и с писмена защита, адв. Д.- пълномощник на жалбоподателите по делото, поддържат доводите наведени с въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС П. и да постанови ново, с което да отхвърли като неоснователен предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.

Развити са съображения че пашуването на овце в процесния по делото недвижим имот/който съставлява гора/, не може да съставлява действие което да демонстрира по отношение на останалите сънаследници на имота намерение за своене на имота от страна на братята Б. и А. М.и, тъй като имота не е ограден, а през гората всеки може да прекара животни за пашуване, тъй като липсват огрА.чения за извършване на тази дейност в гората край селото.

Отделно обстоятелството че един от свидетелите е добивал дърва в процесната гора за да добие дървен материал за строеж на къщата си, също не съставлява действие, сочещо на мА.фестиране на А.мус за своене по отношение на останалите сънаследници на имота.

Отделно поддържа се от пълномощникът на жалбоподателите, че този добив на дървен 4 материал и извършен преди възстановяване на собствеността върху процесния имот с решение на ПК, поради което същият е ирелевантен по делото, тъй като е извън периода на владение, заявен от М. К. М. и В. С. М.,т.е. периода след 10.06.2000г. когато е извършен въвода на наследниците в процесния имот, след трасиране и очертаване на грА.ците на имота с огрА.чителни ленти и боя.

По съществото на делото, оспорват се от пълномощникът на въззивниците изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, тъй като съдът не е дал вяра на свидетелските показА.я на свидетелката М. Н., която е посочила в показА.ята си, че имота е даден/фактически предаден/от собственика му- Г. Т. М., б.ж. на с.

В., преди неговата смърт, на неговия син В. С. М., но съдът е приел че липсват писмени доказателства за това предаване и не е кредитирал събрА.те свидетелски показА.я в тази им част. Именно поради липса на писмени доказателства, поддържа се от пълномощникът на жалбоподателите, че владението на В. С. М. и неговата съпруга М. К. М. върху процесния имот/гора/, е започнало много по- рано от 2005г.