Решение № 864 от 04.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Плевен, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди дв адесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107596 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Л. В. С., ЕГН **********, от г*** чрез *** ***4, представлявано от адв.*** със съдебен адрес *** ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, „****, и против ***** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.***, „****с предявени искове: за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем №****/09,09,2022 г., сключен между ищцата и ответника ***** за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция №*****/09,09,2022 г., сключен между ищцата и ответника ****и за осъждане на ответника *****да заплати на ищцата сумата от 250,00 лева на основание чл.55, т.1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума в периода 09,09,2022 г. – 15,12,2025 г. по договор за паричен заем №*****/09,09,2022 г.

Ищцата твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Ищцата твърди, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар 1 нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Твърди също, че противоречаща на добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва като посочва съдебна практика в тази насока. Ищцата посочва, че по аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва, а в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35% годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка и посочва съдебна практика в тази насока. Ищцата навежда доводи, че не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на ГПР. Посочва, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, както и че ГПР от 40,67% е заблудил потребителя, а използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ищцата посочва, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител, е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, защото оскъпява кредита - чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, което следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по2 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ищцата посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 40,67% разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата-поръчител. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Посочва, че с преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Твърди също, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 40,67% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора, като с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 40,67% ГПP. Твърди, че при сключване на договора не и е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора.

Ищцата твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 2250,00 лева с посочен лихвен процент от 35% и ГПР 40,67%, с общ размер на всички плащания 2581,40 лева. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното 3 правоотношение. Ищцата посочва, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Посочва, че според европейското законодателство разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи . Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 40,67%, съобразно изведените критерии в дело С-453/10, кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи.

Ищцата твърди, че на отделно основание е нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция от 09,09,2022 г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици, поради следните съображения, тъй като поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди, че от чл.8 §1 от Директива 2008/48, следва извод, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва изготвяне на справка в съответната база данни. Посочва, че задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК. Посочва, че това преддоговорно задължение да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им.

Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Твърди, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и опасността от свърхз адлъжнялост на длъжника се увеличава. Твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, 4 които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Твърди, че поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на чл.143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди също, че договорът за гаранция е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Тъй като договорът за кредит е нищожен и не е породил правно действие, то и сключения договор за учредяване на гаранция не е. В заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласите спрямо ***** нищожността на договор за паричен заем №****/09,09,2022 г., да прогласи спрямо *****нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция №*****/09,09,2022 г., и да осъди ответника **** да заплати на ищцата сумата от 250,00 лева на основание чл.55, т.1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума в периода 09,09,2022 г. – 15,12,2025 г. по договор за паричен заем №*****/09,09,2022 г. Преди с.з. – на 28,04,2026 г., проц.представител на ищцата депозира молба за изменение в размера на предявения осъдителен иск, като е допуснато намалението му по реда на чл.214, ал.1 от ГПК до размера от 219,06 лева, след оттегляне на разликата до предявените 250,00 лева. Представен е списък по чл.80 от ГПК, като се претендира адв.възнаграждение за всеки един от предявените искове в размер на по 1212,00 лева с ДДС. Ищцата не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно призована.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК отв.„**** депозира писмен отговор, в който прави искане за присъединяване към настоящото производство на 40 бр. други граждански дела между същите страни, на производство в ПлРС. Твърди се нередовност на ИМ, както и недопустимост на предявените искове. Посочва се, че процесуалното поведение на ищцата представлява злоупотреба с права. Оспорва се и основателността на исковете.

Възразява се срещу док.искане за СИЕ. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцата. В с.з. отв.***** не изпраща представител. Преди о.с.з. – на 21,04,2026 г., 5 проц.представител на отв.****депозира писмена молба, с която ангажира становище по същество на спора и прилага доказателства.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК отв.„***** депозира писмен отговор, в който сочи, че няма доказателства за упълномощаването на адв.******да подава ИМ. Твърди се, че искът е недопустим пор ади липса на правен интерес. Оспорва се и основателността на исковете. Възразява се срещу док.искане за СИЕ. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцата. В с.з. отв.„**** ***не изпраща представител. Преди о.с.з. – на 22,04,2026 г., проц.представител на отв****депозира писмена молба, с която ангажира становище по същество на спора и прилага доказателства.