Решение № 577 от 07.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000503359 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5424/05.10.2024 г. на СГС, І ГО, 12 с - в, по гр. д. № 753/2024 г.

Столична община, БУЛСТАТ 000696327, е осъдена да заплати на А. Х. Г., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗДД, сумата в размер на 3 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие инцидент настъпил на 06.12.2023 г. в гр. София на десния тротоар на ул. „Съборна“ с посока към ул. „Леге“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Калоян“, при който десният крак на А. Х. Г. пропаднал в дупка, образувана от счупени и пропаднали плочки, счупил пети пръст на десния крак и претърпял повърхностна травма на окосмената част на главата и подкожен хематом слепоочно, ведно със законната лихва върху сумата от инцидента - 06.12.2023 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 177. 23 лв. - разноски по делото по съразмерност.

Искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 3 200 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. Страните са осъдени за заплащане на разноски по съразмерност.

Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен до пълния размер, въззивна жалба е подал ищеца, чрез представителя си. В жалбата поддържа, че в тази част решението е необосновано и незаконосъобразно - не е съобразено с материалния закон и събраните доказателства. Сочи, че от доказателствата се установява безспорна бездействие на служителя на СО във връзка с поддръжката и стопанисването на участъка от пътя, част от който е тротоара, на който е претърпял инцидента. Основно се възразява по присъдения от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди 1 и несъответствието му с общите критерии на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага доводи, че понятието справедливост се извежда от преценката на конкретните установени по делото факти и обстоятелства, които касаят характера и степента на увреждането, начинът при които е получено, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения и т. н. Счита, че СГС не е взел предвид всички посочени фактори при определяне справедливия размер на обезщетението. Поддържа, че от доказателствата, в това число неоспореното заключение на СМЕ се установява, че при процесното падане е получил счупване на пети пръст на десния крак, претърпял е и повърхностна травма на окосмената част на главата, темпорално, с подкожен хематом слепоочно, които увреждания са довели до възстановителен период от месец и половина и са в пряка причинно – следствена връзка с събитието, съгласно свидетелските показания. Излага доводи, че съдът не е съобразил, че към настоящият момент ищецът все още има болки в крака при натоварване и промяна на времето, приемал е обезболяващи, имал е затруднения в движението и в ежедневното обслужване. Неоснователно съдът не е взел предвид и силния страх, преживен от претърпения инцидент, както и емоционалните и психически страдания, които е търпял. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3 200 лв. не съответства на претърпяното увреждане и болките и страданията, които е търпял и в бъдеще ще търпи, като съдът не е съобразил събраните доказателства в цялост при определяне интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания от увреждането. Моли да се отмени решението в оспорената част и иска да се уважи изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ответника СО, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че, в обжалваната от ответника част, решението е законосъобразно и обосновано, съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства и материалния закон. Оспорва съображенията на ответника относно определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Сочи, че определеният от СГС размер съответства на критериите за справедливост при преценка размера на обезщетението, като е съобразен с вид и характера на вредите и всички доказателства в съвкупност в това число – медицинска документация, СМЕ и свидетелски показания.

Съдът е съобразил практиката, според която на репарация подлежат само действително претърпените вреди, като е направил изключително изчерпателен анализ на доказателствата по делото и е изложил мотиви за приетия от него размер на обезщетението за неимуществени вреди. Правилно съдът е взел предвид обстоятелствата, че към датата на настъпване на инцидента ищецът е бил на 41 години, общият период на възстановяване е 30 - 40 дни, според СМЕ, като е поставена мека имобилизация на пръста, за срок от 15 дни. Законосъобразен е и извода, че травмата не е тежка и ищецът се е възстановил напълно, като не се доказват твърденията да има трайни последици от увреждането или да е налице влошаване на здравословното му състояние, нито се установяват допълнителни болки или затруднения в движението за по - дълъг период. Счита, че СГС законосъобразно е определил справедливия размер на дължимото обезщетение за търпените от ищец болки и страдания, за които са ангажирани доказателства. Не са налице основания за присъждане на по – висок размер на обезщетението. Моли да се остави без уважение жалбата и се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на 2 доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Претенцията е насочена към ангажиране отговорността на ответника СО на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

В рамките на проверката, която извършва, въззивният съд приема, че решението е валидно и процесуално допустимо в оспорената отхвърлителна част. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите във въззивната жалба. Решението се оспорва само в частта, в която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над размер от 3 200 лв. до претендираните 26 000 лв. В неоспорената от ответника уважителна част решението е влязло в сила.

Решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка.

С определението от 22.04.2024 г. по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че ул. „Съборна“ с посока към ул. „Леге“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Калоян“ и прилежащите към тях тротоарни настилки са част от общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката им.

Също така от доказателствата писмени и гласни се установява, че на 06.12.2023 г. в гр. София на десния тротоар на ул. „Съборна“ с посока към ул. „Леге“, преди кръстовището с ул. „Калоян“, десният крак на ищеца пропада в дупка, образувана от счупени и пропаднали плочки, ищецът загубил равновесие и паднал.

Според показанията на Г. С. С., пряк свидетел на инцидента, на 06.12, Никулден, вечерта - след 19 ч. той седял в едно кафе на ул. „Съборна“, където имал уговорка да пие кафе с ищеца, който му е приятел. Тогава го видял да идва от „Света Неделя“, като вървял надолу по ул. „Съборна“. Когато пресякъл ул. „Цар Калоян“ се спънал и паднал. На мястото имало компрометирана тротоарна плочка. Времето е било вечерно и тъмно, но не било мокро. Ищецът куцал с десния крак. Свидетелят взел колата си и го придружил до УМБАЛСМ „Пирогов“ за преглед. След това знае, по разказ на ищеца, какво са установили при прегледа. Видял е ищеца седмица след инцидента и той споделил, че при натоварване не се чувства добре крака му. Според свидетеля, не е забелязал да има промени в психическото състояние на ищеца.

Вида и характера на увреждането се потвърждават както от приетите пред СГС медицински документи - амбулаторни и болнични листа, така и от заключението на приетата без възражения СМЕ, което настоящият състав също намира за обосновано и кредитира.

От тези доказателства се установява, че ищецът е претърпял травматични увреждания на здравето - счупване на пети пръст на дясно ходило, повърхностна травма на окосмената част на главата и подкожен хематом слепоочно. Според експертизата получените уврежданията е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. На ищеца е направена мека имобилизация - пръст за пръст за срок от 15 дни. Според експертизата, при нормално протичане на лечебния процес, 3 периода на възстановяване е около 30 - 40 дни. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като по интензивните са били около 10 дни.

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че ищецът няма трайни последици от инцидента. Счупването на пръстите на ходилото се получава при директна травма, т. е. при удар в твърд предмет директно по оста на пръста. За да се получи това счупване следва силата на удара да е с достатъчен интензитет. Експертът е посочил, че счупването може да се получи ако пръста се срещне с плочката. Ищецът се е спънал с външната част на ходилото, а не е стъпил с цялото ходило, за да се получи този механизъм на увреждане. Интензитетът на нормално ходене е достатъчен за получаване на въпросния механизъм.

По съществото на спора, като съобрази възраженията на страните във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СГС, въззивният състав намира следното :

Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите. Вината на натоварените с работата лица се предполага до доказване на противното, по смисъла на презумцията на чл. 45 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква ищецът докаже, пълно и главно, по реда на чл. 154 ГПК и с допустимите от закона доказателства, претърпени вреди от действия/бездействия на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на деликвента и претърпените от ищеца неимуществени вреди. (в този смисъл - решение № 249 от 16.11.2016 г. по гр. д.

№ 902/2016 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 141 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 182 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 573/2020 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС, решение № 50012 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 1558/2022 г., г. к., ІІ ГО на ВКС и т. н.)

При така обсъдените доказателства основателно СГС е направил извод, че в производството се установява механизма на полученото от ищеца увреждане, което е в причинна връзка с претърпените от него неимуществени вреди.

Освен това по делото не е спорно, че за поддръжката в добро състояние на мястото, където е паднал ищеца - ул. „Съборна“ с посока към ул. „Леге“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Калоян“ и прилежащите към тях тротоарни настилки, отговорност носи СО, чрез оправомощените си служители.

В съответствие с установената съдебна практика СГС е приел, че в правната уредба съществуват преки задължения за общинската администрация във връзка с управлението, изграждането и стопанисването на общинските пътища и поддръжката на тротоарите и съоръженията в рамките на урбанизираните територии, както и срокове за тяхното изпълнение. Този въпрос е разрешен в т. 3 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, съгласно което „лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно за препятствия по него и ги отстраняват във възможно най кратък срок, а тези задължения са нормативно уредени в чл. 2 от Закона за общинската 4 собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30 - 32 от Закона за пътищата, ППЗП и чл. 3, чл. 167 от ЗДвП“.