Решение № 4101 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4101 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330105353 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.218, ал.2 от ЗСВ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Е. В. К. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата 14 007 лева, представляваща разликата между дължимото й брутно трудово възнаграждение в предвидения от Закона за съдебната власт минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и платеното й брутно трудово възнаграждение за периода месец април 2021 г. – месец декември 2023 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 2 207, 06 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът Районна прокуратура – гр. Пловдив оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски, 1 включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищцата изпълнява длъжността "**************“ в Районна прокуратура – гр. Пловдив от месец ************** г. до ******************.

С оглед събраните по делото писмени доказателста, съдът намира, че искът е предявен срещу надлежен ответник, който се явява работодател на ищцата, и с който е възникнало служебното правоотношение, а ВСС е органът, който назначава магистрата в съответния орган на съдебна власт, като ищцата изпълнява при ответника длъжността „***************", а оттук – че наведените от ответника доводи за недопустимост на обективно съединените искове се явяват неоснователни и исковете се явяват допустими.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, с Taблицa № 1 нa Bисшия съдебен съвет за 2021, 2022 и 2023 г., мaĸcимaлнитe ocнoвни мeceчни paбoтни зaплaти нa ************************** зa пpoцecния пepиoд ca фиĸcиpaни както следва: за периода 01.04.2021 г. 31.12.2021 г. – 2 949 лeвa, за периода 01.01.2022 г. – 31.03.2023 г. – 3 240 лeвa, и за периода от 01.04.2023 г. – 31.12.2023 г. –3 731 лева, като в ĸoнĸpeтния cлyчaй ищцата e пoлyчaвaла бpyтнo мeceчнo възнaгpaждeниe, фopмиpaнo oт ocнoвнaта й paбoтнa зaплaтa в paзмep пo yтвъpдeнaтaта oт BCC Taблицa № 1, и дoпълнитeлнo възнaгpaждeниe зa пpидoбит тpyдoв cтaж и пpoфecиoнaлeн oпит в пpoцeнт въpxy ocнoвнaтa paбoтнa зaплaтa.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, основното месечно възнаграждение за ******************************** длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ, а съгласно чл. 218, ал.3 от ЗСВ възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на ВСС, като с решенията на Пленума се утвърждава и Таблица № 1 за определяне размерите на максималните основни месечни работни заплати за длъжностите на ************************.

2

Както се установява от представените по делото в тази насока писмени доказателства (включително и изпратената от НСИ Справка), и от заключението от ************** г. на вещото лице по *** С. К., действително през процесния период на ищцата е начислявано брутно трудово възнаграждение за заеманата от нея длъжност

„***************************************“, в размер по-нисък от предвидения в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-ниската длъжност „**********************************", като при определяне на размера на възнагражденията й не е прилаган критерият

„****************************************“ както по отношение на **************************************, така и спрямо всички останали длъжности. От посоченото заключение на **** се установява, че разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение на ищцата в предвидения от Закона за съдебната власт минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и платеното й брутно трудово възнаграждение за периода месец април 2021 г. – месец декември 2023 г. е в размер общо на 14 007 лева, а размерът на мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период – в размер общо на 2 207, 06 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищцата размери (съобразно с допуснатото в съдебното заседание по делото на *************г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от **** действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 22.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

С оглед на изхода от спора ответната страна следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. Т. П. на основание чл.38, ал.1, т.3, предложение последно от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответната страна следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 653, 56 лева ДТ (включително и за издаденото на ищцата съдебно удостоверение) и 150 лева депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА Районна прокуратура – гр. Пловдив, ЕИК: 1218173091526, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Площад “Съединение” № 3, представлявана от ****************************************** П. С. П., ДА ЗАПЛАТИ НА Е. В. К., ЕГН **********, от гр. П., бул. „***********************“ № **, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********************“ № ****, офис ***, адв. Т. П., СУМАТА 14 007 лева, представляваща разликата между дължимото й брутно трудово възнаграждение в предвидения от Закона за съдебната власт минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и платеното й брутно трудово възнаграждение за периода месец април 2021 г. – месец декември 2023 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 22.03.2024 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 2 207, 06 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 22.03.2024 г., ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО Й ИЗПЛАЩАНЕ, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 653, 56 лева държавна такса И 150 лева депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА Районна прокуратура – гр. Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокат Т. П. П., със служебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № ***, офис ***, на основание чл.38, ал.1, т.3, предложение последно от ЗАдв. адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 1 500 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4