Решение № 31 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252100600471 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подс. П. Д., подадена чрез нейния защитник адв. Илиана Мелконян от АК – Бургас, срещу присъда № 3, постановена на 31.01.2025г. по НЧХД № 94/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Поморие.

С посочената присъда подсъдимата П. Д. е призната за виновна в това, че в периода 05.04.2024 г. - 20.04.2024 г., в гр. П., в условията на продължавано престъпление, осуетила изпълнението на решение № 134/11.06.2020 г. по гр.дело № 143/2020 г. по описа на Районен съд - Поморие, влязло в законна сила на 11.06.2020 г., с което е определен режим на лични отношения на бащата К. Х. Г., ЕГН **********, с детето М.К.Г., ЕГН **********, в частта му, че бащата ще има право на лични отношения с детето всяка нечетна седмица от месеца - от 17.00 часа в петъчния ден до 16.00 часа в неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата, като на 05.04.2024 г., не осигурила присъствието на детето за предаването му на бащата, а на 20.04.2024 г., с присъствието си при осъществяването на личните отношения на бащата с детето, осуетила провеждането им, поради което и на основание чл. 182, ал. 2 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 78а от НК, районният съд я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

В жалбата на подсъдимата П. Д., подадена чрез защитника й, се съдържа оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Направено е искане 1 за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата и нейният защитник – редовно призовани, не се явяват. Постъпило е писмено становище от адв. Мелконян, в което заявява, че поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с формулираното искане за постановяване на нова оправдателна присъда и присъждане на съдебните разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, п овереникът на частния тъжител – адв. Георги Стоянов от АК – Бургас, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Алтернативно, ако съдът отмени присъдата, моли да не бъдат присъждани разноски в полза на подсъдимата, като прави възражение за прекомерност.

Частният тъжител К. Г. се присъединява към становището на повереника си.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество за неоснователна.

По делото са събрани необходимия обем доказателства, достатъчни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

Подсъдимата П. И. Д. е родена на ********* г. в гр. П.. Тя е ******** гражданка, ********* образование, *********, **********, работи, с постоянен и настоящ адрес в ************************, с ЕГН **********.

По делото е установено, че частният тъжител К. Г. и подсъдимата са бивши съпрузи, като по време на брака им е родено детето М.К.Г., с ЕГН **********.

Гражданският брак между страните е прекратен с решение № 134 от 11.06.2020 г., постановено по гр. дело № 143/2020 г. по описа на Районен съд – Поморие. С решението е утвърдено постигнато между двамата споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката П. Д.. На бащата К. Г. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка нечетна седмица от месеца, от 17:00 часа на петъчния ден до 16:00 часа на неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата, тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и през други периоди, подробно посочени в 2 съдебния акт. Със съдебното решение е определена и месечна издръжка, дължима от бащата в размер на 155 лева.

Въз основа на горепосоченото решение е издаден изпълнителен лист № 260035/11.09.2020 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20207050400364, по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 705 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, с взискател частният тъжител Г. и длъжник подсъдимата Д..

На 05.04.2024 г., петък, първа седмица от месеца и като такава нечетна, частният тъжител Г. се свързал с подсъдимата по телефона с оглед предаване на детето за осъществяване на лични отношения с него. В отговор подс. Д. му заявила, че такива няма да се състоят, поради отсъствие на детето от гр. П.. По това време то било на почивка с бабата си по майчина линия. Независимо от това частният тъжител посетил гр. П. и след като не успял да вземе детето, подал заявление в РУ - Поморие, по което била образувана преписка вх. № 320000-3132/2024 г.

Предвид неосъществяване на лични отношения с детето в периода от 05.04.2024 г. до 07.04.2024 г., на 08.04.2024 г. тъжителят Г. подал молба до ЧСИ И. Б. по изпълнителното производство с оглед предаване на детето от подсъдимата за осъществяване на лични отношения с него на 19.04.2024 г., петък, трета седмица от месеца и като такава нечетна.

На 19.04.2024 г., в 16:45 ч., в гр. П. подсъдимата предала детето на частния тъжител, като предвид усложнените отношения между тях родителите се съгласили вечерта на датата на предаването детето да не преспива в дома на бащата, а да бъде върнато в дома на майката, както и бащата да прекара с детето съботния ден - 20.04.2024 г. Съгласили се също детето да разполага с мобилен телефон и при възникване на проблем, да се обади на свидетеля и помощник ЧСИ И.Б., с оглед връщане на детето при майката.

На 20.04.2024 г., детето било предадено от майката на бащата и предвид предварително планираните му ангажименти, двамата посетили с. К., общ.

Поморие, за участие в репетиция за празника Лазаров ден, започваща в 14:00 часа.

Независимо от предвиденото в съдебното решение и от постигнатото на 19.04.2024 г. с помощта на помощник ЧСИ И.Б., съгласие между родителите, на 20.04.2024 г. детето да проведе деня само с бащата, подсъдимата също посетила репетицията, присъствието й разстроило детето и то поискало да се прибере с майка си, което двете сторили.

Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е достигнал и първостепенният съд, намират своята несъмнена доказателствена опора в данните по делото – показанията на свидетелите И.И.

Б. и Н.В.К., частично от обясненията на подсъдимата П. Д., както и от писмените доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК – копия от съдебни актове: решение № 134/11.06.2020 г. по гр.дело № 143/2020 г., по описа на РС-Поморие, изпълнителен лист № 260035/11.09.2020 г., протокол № 26/17.01.2024 г. по гр.дело № 482/2023 г. по описа на ПРС, решение № 121/16.05.2023 г. по гр.дело № 183/2023 г. по описа на ПРС, 3 решение № 871/21.07.2023 г. по в.гр.дело № 1134/2023 г. по описа на БОС, справка за съдимост на подсъдимата, преписи от материалите, съдържащи се в преписка вх. № 6768/2024 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Поморие, кореспонденция по Вайбър, водена между страните, заверен препис от изпълнително дело 364/2020 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 705, район на действие Окръжен съд – Бургас.

Изводите за относимите към чл. 102 от НПК обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства.

В атакувания съдебен акт фактическата обстановка е конкретно изложена с ясно очертани значимите за правилното решаване на делото фактически констатации. В дейността на контролирания съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се установяват нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.

От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установява, че между страните са налице влошени отношения във връзка с родителските права на детето, като в тази връзка са водени и граждански дела, включително дело по ЗЗДН, както и за промяна на режима на лични отношения.

Установената по делото фактология сочи, че действително в периода 05.04.2024 г. - 20.04.2024 г. тъжителят не е реализирал определения от съда режим на лични отношения с дъщеря си М., като на 05.04.2024 г. подсъдимата не осигурила присъствието на детето за предаването му на бащата, а на 20.04.2024 г. с присъствието си при осъществяването на личните отношения на бащата с детето, осуетила провеждането им. За тези обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Н.К. и И.Б., които пресъздават обстоятелства, свързани с конкретните дати от инкриминирания с тъжбата период.

Свидетелят И.Б. добросъвестно споделя в достатъчна пълнота и детайли непосредствените си възприятия, като показанията му са убедителни, вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват. Същите са източник на преки доказателства относно предмета на доказване, поради което и настоящата инстанция им се довери напълно. Освен това показанията му изцяло кореспондират с данните от писмените доказателства по делото.

Свидетелят Б. дава показания относно факти, които лично е възприел, касаещи периода 19-21.04.2024 г. във връзка с длъжността, която заема /помощник ЧСИ/. Показанията му са изключително подробни относно предприетите по молба на частния тъжител действия за осъществяване на определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето за инкриминирания период 19-21.04.2024 г. Свидетелят е присъствал при предаване на детето на 19.04.2024 г. на адреса на подсъдимата в гр. П., където е осъществил личен контакт и с майката и с детето. Категоричен е, че при проведените разговори е постигната договорка между страните на 19.04.2024 г. детето да не нощува в дома на тъжителя, за което е съставен и протокол.

Заявява също, че съгласие е било постигнато и за следващите два дни, когато Г. е трябвало да вземе дъщеря си и да изпълни съдебното решение, съобразно 4 ангажиментите на детето, посочени в представената от подсъдимата програма.

Договорено било, ако М. не се чувства добре или при възникване на проблем от каквото и да е естество, да се обади на мобилния телефон на ПЧСИ И.Б., който от своя страна да уведоми майката.

На 20.04.2024 г. около 15:30 часа детето се обадило на св. И.Б. разстроено и заявило, че не иска да остава с баща си, а иска да се прибере с майка си, която също отишла на репетицията на дъщеря си в с. К., общ.

Поморие. Свидетелят Б. разговарял по телефона с детето, след което позвънил на майка му, както и на адв. Мелконян. В крайна сметка малолетната М. се прибрала с майка си и така тъжителят не успял да прекара деня с детето си.

Настоящият въззивен състав счита, че показанията на този свидетел са непредубедени, последователни, подробни и непротиворечиви. С тях се установява в пълнота фактическата обстановка.

При преценка на показанията на свид. Н.К. – живееща на семейни начала с тъжителя, настоящата инстанция взе предвид обстоятелството, че същата е заинтересована от изхода на спора, поради което цени нейните показания в частта, в която същите се подкрепят от други доказателства по делото, касаещи влошените взаимоотношения между подсъдимата и тъжителя по повод родителските права над детето, както и обстоятелството, че на 05.04.2024 г. Г. не е могъл да вземе детето, тъй като същото е било на почивка с баба си. Съдът кредитира показанията на св. К. и досежно посоченото от нея, че на следващата възможна дата личните контакти на тъжителя с детето са били възпрепятствани от подсъдимата, която също отишла на репетицията на дъщеря си, което е повлияло на М. да си тръгне с майка си. В останалата част не се установяват значими за правилното решаване на делото факти.