Решение № 31 от 04.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Перник, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно наказателно дело № 20221720201218 по описа за 2022 година взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.

145 и сл.

От

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Е. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес ******, непълнолетна действаща със съгласието на своята майка Е. А. против Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-192/04.08.2022г., издадена от ИДПС К.

Й. М. при 01-РУ на МВР Перник. С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника с и - адв. Б. В., вписан в Адвокатска колегия - К. , заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения пълномощникът пледира за отмяна на оспорваната Заповед за задържане на посочените в нея основания.

Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за възнаграждение на адвокат.

Ответникът по жалбата К. Й. М.- инспектор детска педагогическа стая при 01-РУ на МВР Перник, е участвала в съдебното производство, представлявана е от пълномощник юрисконсулт В.. В хода на съдебните прения същата излага съображения, че издадената заповед е законосъобразна и съдържа всички необходими реквизити. Пълномощникът пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна. Развива доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно 1 изискванията на закона и императивно уредените реквизити. Сочи, че въз основа на събраните доказателства по делото, в тази връзка и свидетелските такива безспорно е доказано, че се касае се за кратковременно задържане без използване на помощни средства. В тази посока пледира, че са голословни твърденията за упражнен физически и психически тормоз спрямо жалбоподателката. Сочи, че веднага след изясняване на обстоятелствата лицата са освободени. Предвид изложеното счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Ответника по жалбата К. Й. М. изцяло се присъединява към казаното от юрк. В.. Заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:

Н а 04.08.2022 г. в централната градска част на гр. Перник, Е. Д. била с други нейни приятелки и се разхождали- св. Р. С., св. Н. Л. и др.

Същевременно се разминали с друга компания момичета, с които имали от доста време динамични отношения. В тази компания били С. В. и Х. С., както и други лица. При разминаването между двете компании възникнали словесни нападки, заяждане и помятане на подигравателни коментари по между им. След това едната компания, тази в която били Х. С. и С. В. се отправила към централния градски парк, където по- късно дошли и жалбоподателката Д. и нейните приятелки, св. Р. С. и св. Н. Л. като между тях отново възникнал словесен конфликт, като си отправили взаимни обиди и подигравателни реплики. Едно от момичетата С. В. се обадила на баща си- св.

В. Ш., койото е заемал длъжността ИДПС пти 01 РУ Перник като същият подал сигнал до полицейските служители. При пристигане на полицейските служители същите отвели жалбоподалката Е. Д. и нейната приятелка Н. Л. за снемане на обяснения по случая в 01 РУ- Перник. При пристигане в 01 РУ Перник е било снето сведение по случая от Д., видно от приложения по делото доказателствен материал /с.15/ и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР К. Й. М.- инспектор детска педагогическа стая при 01-РУ на МВР Перник в изпълнение на служебните си задължения е издала заповед за задържане на Е. Д. Д. с рег. № 1920зз-192/04.08.2022г. с посочен час 21:00ч,с която е разпоредено задържане на лицето Е. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес ******, /непълнолетна/ за срок от 24ч в помещение за временно задържане на Първо РУ при ОД на МВР Перник. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено: „отправяне на заплахи за физическа саморазправа към непълнолетно лице“. Копие от заповедта била връчена на задържан ата срещу подпис. Д. реално не била настанена в ПНЗЛ, а след оформяне на документите по случая в обособено за целта помещение в 01 РУ – Перник, в 22. 10 часа била освободена, като видно от приложения по делото протокол за предаване на родителите дете, доведено в Първо РУ- Перник /с.16/ същата е била предадена на 04.08.2022г. в 22:10ч на нейния баща Д. Д..

Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите св. Н. Н., св. Р. Б. и св. В. Ш. както и от приетите като писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената заповед, а 2 именно: кадрова справка на К. Й. М.- инспектор детска педагогическа стая при 01-РУ на МВР Перник УРИ № 313р20759/20.12.2022 г.; извадка от книгата за задържани лица на Първо РУ – Перник; сведение от Е. Д. Д.; протокол за предаване на родителите дете, доведено в Първо РУ- Перник.

Съдът кредитира показанията на св. Л., доколкото същите са логични и последователни, досежно времето, мястото, вероятната причина на възникналия конфликт- подхилкване и закачане между двете компании при разминаването им в центъра на града, като самата тя заявява в показанията си „имахме словесен конфоликт за саморазправа“…“преди да дойде патрулката имахме само словесен конфликт с група момичета“ /с.31 от с.д./. От показанията на св. Л. се доказва по безспорен начин и времето на задържане на жалбоподателата в районното управление, които твърдения изцяло съответстват с писмените доказателства извадка от книгата за задържани лица на Първо РУ – Перник и протокол за предаване на родителите дете, доведено в Първо РУ- Перник. Относно твърденията на св. Л. за упражнен спрямо жалбоподателката и нея заплахи и физически контакт с полицейските служители, съдът не им дава вяра, доколкото тези изявления не се потвърждават и подкрепят дори с косвени доказателства по делото. В тази връзка, съдът взе предвид и приложения по делото амбулаторен лист от 05.08.2022г., в който действително е отразено, че жалбоподателката е тревожна и неспокойна, но обективното и състояние е отразено, че е „задоволително общо състояние“. В същото писмено доказателство не отразено да има външни белези по кожата, които да индикират физически контакт. В тази връзка в показанията си св. Р. С., която е и очевидец в показанията си не излага твърдения за отправени заплахи или поведение от страна на полицейските служители, които да надвишават разумния начин на упражняване на възведените им от закона правомощия. Напротив същата заявява в показанията си, че „не са ги блъскали, просто им каза да се качи в колата“ /с.32 от с.д./. От анализа на показанията на св. С. се потвърждава времето и мястото на задържане на лицата, както и причината за това.

Настоящият състав кредитира като достоверни, логични, последователни и безпротиворечиви показанията на св. С., като намира, че същите се подкрепят от останалите доказателства по делото. Относно показанията на св. Ш., съдът като отчете вероятната степен на заинтересованост на същия, доколкото неговата дъщеря С. В. е една от страните по спора кредитира показанията на същия, доколкото под страх от наказателна отговорност свидетелят е изложил твърдения, касаещи време, място и причини за възникналия конфликт, които са относими към предмета на делото и доказателствената съвкупност като се подкрепят и кореспондират с останалите доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля по отношение и на извършените оперативни действия спрямо жалбоподателката, изразяващи се в отвеждане до патрулната кола, отвеждането й в управлението и снемането на сведения.

Относно обстоятелството за поставени белезници, съдът приема за доказано, че белезници не са били поставяни на жалбоподателката, доколкото в тази посока са показанията на св. Ш. и св. С..

С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна 3 проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

На първо място, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. Съгласно чл.72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В настоящия случай съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.

72, ал. 1 ЗМВР. Видно от приложената кадрова справка К. М., съгласно заповед №190/02.04.2015г. е назначена на длъжност „разузнавач V“ степен (ДСП), група „Противодействие на престъпления против личността“, сектор „криминална полиция“ към 01- РУ Перник при ОДМВР- Перник, считано от 27.04.2015г. и към настоящия момент. От изложеното следва извод, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево компетентен административен орган.

Следва да се припомни, че съгласно чл.72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение, касателно предприемане на съответните оперативни действия.

Същевременно съгласно чл. 30, ал. 1 Конституцията на Република България /КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Именно ал. 3 на цитираната разпоредба допуска единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи да могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. На следващо място в съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7 септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. Цитираната разпоредба гарантира защитата на физическата свобода на лицето, която Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ разглежда заедно с правата по чл. 2, чл. 3 и чл. 4 ЕКПЧ като първите по степен сред основните права, които защитават физическата сигурност на 4 лицето. След прогласяването му и за да го гарантира, чл. 5, § 1, изр. 2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Настоящият състав намира за необходимо да припомни, че юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими /в този смисъл решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Не е самоцелно посочването на конкретната практика, доколкото целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна.