Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 28.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 189/2024
Вид
Решение № 32
Подписан
28.02.2025
В сила
31.03.2026
Състав
Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Кърджали, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. ДИ.

Невена К. КалИ.а при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело №*0245100500189 по описа за 2024 година

С решение № 190 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 43/2024 г., Районен съд – М. е отхвърлил предявените от Х. С., С. С., Б. С., З. Ч., А. Д., Б.

К., К. Ш. и А. Н. Ш., против Б. Ш. И., искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че са собственици на съответна идеална част от 17 (седемнадесет) поземлени имота, подробно индивидуализирани с идентификатори, граници и размер, като неоснователни и е оставил без уважение искането за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност № 90/2023 г. по описа на нотариус Г.Г.. С решението съдът е осъдил Х. С., С. С., Б. С., З. Ч., А. Д., Б. К., К. Ш. и А. Н. Ш., да заплатят на Б.

Ш. И. сумата в размер на 1 655 лева, представляващи разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Х. С., С. С., Б. С., З. Ч., А. Д., Б. К., К. Ш. и А. Н. Ш., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват като неправилно поради необоснованост. Излагат съображения, че са придобили собствеността върху претендираните идеални части от процесните поземлени имоти по наследство, както и че не е налице придобиване на същите по давност от ответника.

1

Поради изложеното, молят съда да отмени обжалваното решение е да уважи предявените искове, като ги признае за собственици на претендираните идеални части от процесните поземлени имоти. Претендират разноски.

В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържат жалбата си. Представя се писмена защита, в която се излагат подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е отговор на жалбата от въззиваемия Б.

Ш. И. не е постъпил. В представено по делото от процесуалния представител на въззиваемия писмено становище се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са предявени от Х. С., С. С., Б. С., З. Ч., А. Д., Б. К., К. Ш. и А.

Н. Ш., против Б. Ш. И., искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците са собственици на съответна идеална част - от 17 (седемнадесет) поземлени имота, подробно индивидуализирани с идентификатори, граници и размер, находящи се в с. Г., общ. М., а именно – Х.

С., С. С., Б. С. и З. Ч. – на по 1/24 идеална част или четиримата общо на 1/6 идеална част, А. Д. и Б. К. – на по 1/18 идеална част или двамата общо на 1/9 идеална част и К. Ш. и А. Н. Ш. – на по 1/12 идеална част или двамата общо на 1/6 идеална част, респективно – всички общо на 4/9 идеални части от процесните поземлени имоти.

Твърденията на ищците са, че са придобили собствеността върху процесните поземлени имоти и в претендираните размери по наследство от общия на страните по делото наследодател С. Х.И., бивш жител на с. Г., общ.

М., на който процесните имоти били възстановени с решение № 61АГ от 13.06.1995 г. на Поземлена комисия – М. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г.. Всеки от наследниците на С. Х.И. придобил собствеността върху съответна идеална част от процесните 17 поземлени имоти, за което е 2 издаден и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, №*9, том ІІ, рег. № 1305, дело №*29 от 21.04.2010 г. по описа на нотариус Г.Г., с РЕГ.№*** на НК. На 16.05.2023 г. ответникът Б. Ш. И. – наследник на общия наследодател С. Х.И. (негов правнук), се снабдил с нотариален акт за собственост на процесните имоти по давност - № 90, том ІІ, рег. № 1775, дело №*90/2023 г. по описа на нотариус Г.Г., с РЕГ.№*** на НК.

Твърдят, че ответникът Б. Ш. И. не е придобил по давност процесните 17 поземлени имоти.

В отговора на исковата молба ответникът Б. Ш. И. (въззиваем в тази инстанция) не оспорва, че наследодателите на ищците са се снабдили за съответните идеални части от земеделските земи с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, №*9, том ІІ, рег. № 1305, дело №*29 от 21.04.2010 г. по описа на нотариус Г.Г., но твърди, че не се установява, че посочените в нотариалния акт лица: Шевкет С., Т. Д. и Б. Ш., са наследници на С. Х.И., респективно – че същите не са придобили по наследство, в съответните размери, реституираните земеделски земи. Твърди, че след приключване на реституционните процедури и снабдяването с цитирания нотариален акт №*9/21.04.2010 г., наследниците на наследодателя С. Х.И. взели решение да му предоставят наследствените имоти, като от м. май 2010 г. до настоящия момент ги е владял явно и необезпокоявано, поради което ги е придобил по давност.

Не е спорно по делото, че с решение № 61АГ от 13.06.1995 г. на Поземлена комисия – М. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г., е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Х.И., бивш жител на с. Г., общ. М., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г., върху следните земеделски земи: 1.) нива от 1.001 дка, местност „Д.Е.“, имот №*016 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 2.) нива от 0.501 дка, местност „Б.К.“, имот №*017 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 3.) пасище, мера от 0.500 дка, местност „К.А.“, имот № 3025 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 4.) нива от 1.500 дка, местност „М.Б.“, имот № 5020 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 5.) нива от 2.998 дка, местност „Б.А.“, имот № 9036 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 6.) ливада от 0.499 дка, местност „Й.Й.“, имот № 10011 3 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 7.) ливада от 0.500 дка, местност „К.А.“, имот № 10012 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 8.) ливада от 0.999 дка, местност „Й.Й.“, имот № 10014 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 9.) пасище, мера от 0.499 дка, местност „Б.“, имот № 10015 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 10.) нива от 4.501 дка, местност „Я. 3 и 4“, имот № 11019 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 11.) нива от 1.500 дка, местност „Б.“, имот № 17001 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 12.) нива от 0.500 дка, местност „Т.“, имот № 19060 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 13.) нива от 0.501 дка, местност „Т.Д.“, имот № 19061 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 14.) нива от 1.449 дка, местност „Й.“, имот № 19062 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 15.) нива от 1.500 дка, местност „Д.А.“, имот № 47006 по плана за земеразделяне, при посочени граници, 16.) нива от 1.000 дка, местност „Е. Б.“, имот № 47019 по плана за земеразделяне, при посочени граници и 17.) нива от 3.000 дка, местност „К.Я.“, имот № 50031 по плана за земеразделяне, при посочени граници. Горното се установява изрично и от представеното по делото решение № 61АГ от 13.06.1995 г. на Поземлена комисия – М..

Не е спорно също така, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, №*9/21.04.2010 г., рег. № 1305, дело №*29 от 2010 г. по описа на нотариус Г.Г. с РЕГ.№*** на НК, наследниците на С. Х.И., в това число и преките наследодатели на ищците – Ш. С. (М.-Ш. С. Х., наследодател на Х. С., С. С., Б. С. и З. Ч.), Т. Д. (Т. С. И., наследодател на А. Д. и Б. К.) и Б. Ш. (Б.С.И., наследодател на К. Ш. и А. Н. Ш.), както и ответникът Б. Ш. И. (въззиваем в тази инстанция), са признати за собственици на процесните 17 броя земеделски земи, като наследници на общия им наследодател С. Х.И., при съответните за всеки от тях идеални части от имотите, а именно: Ш. С. – 1/6 идеална част, Т. Д. – 1/6 идеална част и Б. Ш. – 1/6 идеална част. Това обстоятелство се установява и от представените по делото: нотариален акт №*9/21.04.2010 г., удостоверение за наследници на С.

Х.И., препис от удостоверение за наследници № 02116/12.02.2019 г., издадено от Република **********удостоверение №*767, издадено от Министерство на вътрешните работи на Република **********изселничЕ. паспорт № 11302/27.06.1950 г., издаден от Дирекция на народната милиция, НРБ, удостоверение №*385, издадено от Министерство на вътрешните работи на 4

Република **********удостоверение за идентичност на имена №*386/2023 г., издадено от Главна дирекция за гражданство и жителите, Министерство на вътрешните работи, Република **********удостоверение за идентичност на имена №*97/2023 г., издадено от Главна дирекция за гражданство и жителите, Министерство на вътрешните работи, Република **********решение № 639/19.04.2021 г. на 5-ти съд, Република **********удостоверение № 331, издадено от Министерство на вътрешните работи на Република **********изселничЕ. паспорт № 9515/22.03.1978 г., издаден от Отдел задгранични паспорти – МВР, Република България, удостоверение № 330, издадено от Министерство на вътрешните работи на Република **********решение № 1569/04.07.2017 г. на 3-ти съд в Б., Република **********удостоверение №*004, издадено от Министерство на вътрешните работи на Република **********изселничЕ. паспорт № 10050/05.04.1978 г., издаден от Отдел задгранични паспорти – МВР, Република България, удостоверение за идентичност на имена №*009/2023 г., издадено от Главна дирекция за гражданство и жителите, Министерство на вътрешните работи, Република Турция.

Установено е по делото, че с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, № 90/16.05.2023 г., рег.

№ 1775, дело №*90/2023 г. по описа на нотариус Г.Г. с РЕГ.№*** на НК, ответникът Б. Ш. И. е признат за собственик по давностно владение на процесните 17 броя поземлени имота. От цитирания нотариален акт и приложена нотариална преписка по издаването му, съдържаща 17 броя скици на поземлени имоти, се установява също така, че процесните 17 броя поземлени имота са включени в одобрените със заповед № РД-18423/28.09.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Г., като на всеки един от тях е определен съответен идентификатор.

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че както преките наследодатели на ищците – Ш. С. (М.-Ш. С. Х., наследодател на Х. С., С. С., Б. С. и З. Ч.), Т. Д. (Т. С. И., наследодател на А. Д. и Б. К.) и Б. Ш.

(Б.С.И., наследодател на К. Ш. и А. Н. Ш.), така и ответникът Б. Ш. И., са били признати за собственици на процесните 17 броя земеделски земи, като наследници на общия им наследодател С. Х.И., при съответните за всеки от тях идеални части от имотите. Или, основанието за възникване на 5 съсобствеността върху процесните поземлени имоти между посочените лица е наследяване. При това положение, презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена, като ответникът Б. Ш. И. е владелец на своите идеални части от поземлените имоти и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.