Определение № 590 от 07.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Кюстендил, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500380 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№8323/17.07.2025 г. от М. Д. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., насочена срещу Определение №786/09.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 2389/2024 г. по описа на РС Кюстендил, с което съдът е оставил без уважение искането на ищцата М. Д.

Й., обективирано в молба с вх.№6142/28.03.2025г. за изменение на постановеното по делото решение №450/15.04.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката възразява срещу правилността на обжалваното определение. Сочи, че в съдебно заседание е била задължена да довнесе депозит за вещо лице в размер на 100 лева в 7 дневен срок от съдебното заседание. Доколкото обаче страната не била присъствала на проведеното о.с.з., счита, за недопустимо срокът за изпълнение на указанията да се отчита от деня на заседанието.Твърди, че с внасянето на определената от съда сума за депозит за вещо лице след постановяване на решението по делото, то задълженията следва да се счита за изпълнено в срок.Ето защо поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на ищцата М. Д. Й. на сумата от 100 лева, представляваща сторени от последната съдебни разноски за депозит за вещо лице.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна 1 „Стик - Кредит“ АД, в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Изложено е, че ищецът е редовно призован за откритото съдебно заседание, в което е определен окончателния размер на възнаграждението за вещо лице, а протоколът е на разположение на страните в тридневен срок от провеждане на заседанието, поради което не съществува обективна или процесуална пречка за ищеца да се запознае с дадените указания. Позовава се на разпоредбата на чл.78 ГПК, съгласно която страните имат право на възмездяване само на реално заплатените по делото разноски, когато е доказано извършването им в производството. Сочи, че до постановяване на съдебното решение от страна на ищеца не са представени доказателства за заплатена сума в размер на 100 лева за депозит за вещо лице, поради което същата не следвало да се разпределя между страните по правилата на чл.78 ГПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

С Решение № 450/15.04.2025 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.

№ 2389/2024 г. предявените от М. Д. Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: с.

Невестино, община Кюстендил, ул. "Махала Синорска" 1, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, искове са уважени – обявен е за нищожен сключеният на 22.11.2021г. в гр.Шумен между“Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Оборище“ №13Б като кредитор и М. Д. Й., ЕГН ********** с адрес с.Невестино , обл.Кюстендилска, махала“Синорска“№1, като потребител „Договор за потребителски кредит“№757947.С посоченото решение „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Оборище“№13 е осъдено да заплати на М. Д. Й., ЕГН ********** с адрес с.Невестино, махала „Синорска“№1 сумата 2250.00 лв, представляваща сторените от последната по водене на делото разноски..М. Д. Й., ЕГН ********** с адрес с.Невестино, обл.Кюстендилска, махала „Синорска“№1 е осъдена да заплати по сметките на Районен съд-Кюстендил, сумата 100.00 лв. разликата между внесения депозит за изготвяне на експертно заключение от в.л. Маргарита Васева по делото в размер на 300.00 лв и окончателно определеното възнаграждение за това вещо лице 400.00 лв.

С молба с вх.№6142/28.05.2025 г. М. Д. Й., чрез пълномощника си 2

Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д.

М. М., е направила искане на основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №450 от 15.04.2025 г., в частта за разноските, като присъди на ищцата и сумата от 100 лв., доплатена за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза по делото, както и да отмени осъждането на ищцата да заплати същата сума по сметка на КРС, на основание чл.77 ГПК. Към молбата е приложено платежно нареждане № РВ14363273 от 28.05.2025 г., видно от което сумата в размер на 100 лева е внесена по сметка на КРС на посочената дата.

Последвало е постановяване на обжалваното в настоящото производство Определение №786/09.07.2025 г., с което съдът е оставил искането за изменение на решението в частта на присъдените разноски без уважение.Районният съд е приел, че до внасяне на дължимата държавна такса/респ. депозит за вещо лице от ищеца, тя не се явява реално направени от страната разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Посочил е, че ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението и от това да черпи права срещу ответника. Счел е, че доколкото ищцата е изпълнила задълженията си по делото към бюджета на съдебната власт след постановяване на решението , това обстоятелство не следва да се приема като основание за изменение на съдебния акт в частта за разноските, правоотношението между страните по чл.78 ГПК е определил като материално-правно, докато правоотношението по повод дължимите разноски е процесуалноправно.

С оглед на изложените обстоятелства, съдът прецени подадената частна жалба допустима, подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Й., ЕГН ********** срещу „Стик – Кредит“ АД съдържаща искане за постановяване на решение за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №757947, сключен между ищеца и „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, представлявано от СТ.Н.Т. на основание чл.22 3

ЗПК вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 вр. с чл.11, чл.19 ЗПК.В условията на евентуалност е иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.27 в Договора за предоставяне на потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

В хода на производството е назначена съдебно – счетоводна експертиза.

Заключението е прието( вещото лице изслушано) в с.з. на 24.03.2025г.Съдът е определил окончателно възнаграждение в размер на 400.00 лв.Тъй като от така определеното възнаграждение е била внесена сума 300 лв, съдът е определил за довнасяне 100.00 лв, задължавайки ищеца да внесе сумата в 7 дневен срок считано от датата на съдебното заседание.

За проведеното о.с.з. от дата 24.03.2025 г. ищцата М. Й. Д. е била надлежно уведомена, видно от приложен по делото списък, находящ се на лист 75 – гръб. Даденото в съдебно заседание указание за довнасяне на сумата от 100 лева депозит за вещо лице, адресирано до ищцата, на основание чл.

160, ал.1 ГПК - когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила има действие от датата на съдебното заседание.На основание чл.160, ал.2 ГПК -доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски– законовото предписание е приложимо и в настоящата хипотеза, касаеща определяне на срок за внасяне на разноски свързани със съдебно- счетоводна експертиза.

Няма спор, че разноските не са били внесени в определения срок, като към момента на постановяване на решението експертизата е приета.С оглед разпоредбата на чл.77 ГПК предвиждаща, че ако страната остане задължена за разноски съдът постановява определение за предварителното им събиране, с решението съдът е постановил заплащане на дължимите разноски, осъждайки ищцата да заплати сумата по сметка на съда.

В срока за обжалване на решението ( считано от датата на връчването му – 21.05.2025г. ) ищцата е внесла сумата и направила едновременно с това , с молба подадена на 28.05.2025г., искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде отменено осъждането й за сумата от 100 лв, съответно ответникът бъде осъден да и заплати допълнително направени в

4 производството разноски.

Като има предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК предвиждаща, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, при направено в срока за изменение на решението искане за заплащане на разноски за производството при доказаност на разноските направени в срока за изменение на решението( платежно нареждане л.96 от делото) при условията на чл.77 ГПК,то законово основание за неуважаване на молбата съдът не намира.След като Законът предвижда възможност, за постановяване на определение за принудително събиране на дължими във връзка със събиране на доказателства разноски, при внасяне на сумата в срока за изменение на решението, с оглед текста на разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвиждащ, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските сумата следва да бъде присъдена.Искане за заплащане на разноски за производството е направено още с исковата молба.

От факта, че сумата не е била внесена до постановяване на решението, не може да се направи извод, че тя е недължима, след като е платена в срока за изменение на решението на основание даденото от съда последващо предписание за това.Водещ мотив за присъждане на разноските е реалното им извършване в срока за изменение на решението, на основание постановеното определение за принудителното им събиране ,при развило се извън хипотезата на чл.80 ГПК производство по разноските.

С оглед на изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това на ищеца бъдат присъдени сторени за производството разноски респ. постановеното по делото решение да се допълни в тази част.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ определение №786/09.07.2025 г., постановено по гр.д.

№2389/2024 г. по описа на РС Кюстендил, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА постановеното по делото решение №450/15.04.2025 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА„Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Оборище“№13б да заплати на М. Д. Й., ЕГН ********** с адрес с.Невестино, махала „Синорска“№1 на основание чл.78, ал.1 ГПК сторени допълнително по делото разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 100.00 лв.

Определението не подлежи на обжалване – арг. чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Кюстендил, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500380 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№8323/17.07.2025 г. от М. Д. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., насочена срещу Определение №786/09.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 2389/2024 г. по описа на РС Кюстендил, с което съдът е оставил без уважение искането на ищцата М. Д.