Решение № 323 от 17.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002900453 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „ВБ Студио“ ООД, гр.София, представлявано от управителя Б. Б., чрез адв.Д. Д. от АК Благоевград, срещу решение № 592/14.10.2024г. по възз.т.д.№ 801/2023г. на САС. С него е потвърдено решение № 260180/04.05.2023г. по т.д.№ 1389/2020г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Херчеса България“ ЕООД, гр.София, обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, с правно основание чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, произтичащи от сключения от страните договор за проектиране от м.07.2019г., за останалата част от възнаграждението за изготвяне на идеен проект по чл.14, § 1, т.2 от договора в размер на 92 943.87 евро с включен ДДС и за възнаграждение за допълнителна брутна проектна площ на обектите по чл.15 § 1, във вр. с чл.12, във вр. с чл.1, § 2 от договора в размер на 17 951.86 евро с включен ДДС, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на 1 обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл. 281ГПК. Касаторът оспорва изводите, че не е доказал точното си изпълнение по договора, поради което изпълнената от него работа основателно не е приета от ответника. Релевира оплакване, че не са обсъдени свидетелските показания /относно дискутирането от страните на въпроса относно транспортния достъп до имота още на етап изготвяне и съгласуване на заданието и постигането на съгласие достъпът да се осъществи посредством учредяване от ответника на право на преминаване през съседен негов имот/, и заключението на СТЕ и обяснението на вещото лице по делото относно това, че изготвените проекти дават решение за достъп с автомобили и връзка с общите части и съоръжения на техническата инфраструктура именно по този начин. Оспорва се изводът, че не е доказано в хода на изпълнение на договора и преди изтичане на договорения срок, че ищецът е предупредил ответника за необходимостта от осигуряване на съгласие на собственик на съседен имот. Изразява се несъгласие и с извода, че ищецът не е предложил на ответника начин за правилно изпълнение на работата, съобразно добрите практики, и изработеното да е годно за употреба. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК относно доказателствената тежест за установяване отстраняването на посочените забележки в оспорения от ответника протокол от 31.01.2020г.

Материалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД с доводи, че не са обсъдени доводите на касатора относно тълкуването и прилагането на чл.14 от договора и, че не е изследвано приложението на чл.268 ЗЗД. Релевирано е оплакване, че не са обсъдени свидетелските показания и водената от страните електронна кореспонденция, установяващи според касатора недобросъвестно поведение на ответника, съставляващо отказ от договора и злоупотреба с право по см. на чл.289 ТЗ, което обуславя приложението на чл.14, § 2 от договора. По изложените съображения искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете.

Претендира се за присъждане на направените разноски в обезпечителното и в исковото производство пред трите инстанции.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Херчеса България“ ЕООД, гр.София, чрез адв. Н. С. от САК, оспорва основателността на 2 касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на жалбата.

С постановеното по делото определение № 1974/25.06.2025г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с посочената от касатора и служебно известната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по обобщения и конкретизиран въпрос : Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви.

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез адв.Д. К. от САК, преупълномощен от адв.Д. Д., поддържа жалбата, а ответникът и ответник по касация, чрез адв. Н. С. от САК, я оспорва. И двете страни претендират за присъждане на направените по делото разноски. Релевирано е възражение за прекомерност на направените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви е формираната постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в служебно известните Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените по чл.290 ГПК решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/201Зг., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.

№ 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г., I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г., II т.о., вкл. посочените от касатора. Даденото тълкуване е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е 3 длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните - в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване, даденото по него разрешение от въззивния съд е неправилно. Във въззивната жалба на ищеца са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на разменената между страните електронна кореспонденция, относими към преценката за изпълнение на договорните задължения на ищеца и причините за непредаване на проекта от ответника за съгласуване, необсъждане на обясненията и уточненията на вещото лице в ОСЗ на 13.02.2023г., че констатираните несъответствия на проекта не са пречка за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж и несъобразяване на правното значение на приемо-предавателния протокол от 31.01.2020г. и обективираното в него изявление на ответника. Тези оплаквания са останали необсъдени от въззивния съд. При извършване на дейността си като инстанция по същество съставът на апелативния съд е формирал решаващите изводи относно изпълнението на работата от ищеца и предаването й на ответника, без да извърши преценка на приложената към допълнителната искова молба електронна кореспонденция между страните, показанията на разпитаните свидетели в ОСЗ на 17.05.2021г., заключението на СТЕ по делото и обясненията на вещото лице в ОСЗ на 13.02.2023г. Допуснато е от въззивния съд съществено нарушение на производствените правила, което е основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.1 ГПК.

Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършените процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване/ опр. от 05.03.2021г./ сключването на страните по делото на процесния договор за проектиране и изпълнение на задълженията на ответника за предаване на 4 ищеца на заданието на 11.11.2019г. и за заплащане на дължимото авансово възнаграждение за изготвяне на идеен проект по чл.14, т.1 в размер на 77 453.23 евро без ДДС.

Спорът е за дължимостта на останалата част от възнаграждението за изготвяне на идеен проект /по чл.14, т.2 от договора/ и на възнаграждение за допълнителна брутна площ на обектите/ по чл.15 § 1, във вр. с чл.12, във вр. с чл.1, § 2 от договора /.

Процесният договор за проектиране, предвид характерната по него престация, която е за постигането на определен резултат, в сл. - изготвянето на идеен проект, е подвид на договора за изработка, регламентиран в разпоредбите на чл.258 и сл.ЗЗД. Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД, възнаграждението на изпълнителя се дължи за извършена и приета работа.

Установяването на изпълнението и приемането на работата може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени средства - писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно/чл.264 ЗЗД/. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че приемането на извършената работа обхваща както фактическото действие разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правното действие- признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно, релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или изричното изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или 5 мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД / в т. см. решение № 231/13.07.2011г. по т.д.№ 1056/2012г., II т.о. и др./ Към процесния договор за проектиране е приложимо и правилото на чл.29, ал.1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, според което дължимото възнаграждение за предоставяне на проектантски услуги се определя в писмен договор с възложителя въз основа на свободно договаряне. Такъв е сключеният от страните писмен договор за проектиране от м.юли 2019г., в който, клаузата на чл.14, §1, т.2, е уговорено, че възнаграждението за изготвяне на идейния проект в размер на 77 453.23 евро, ведно с дължимия ДДС е дължимо в срок от 10 работни дни след като възложителят е уведомен за издаването на разрешение за строеж.

Въведената и последователно поддържана от ответника теза е, че приемането на изработения идеен проект е без правно значение, а възнаграждението по чл.14, §1, т.2 от договора е дължимо единствено в хипотезата, в която въз основа на изготвения от ищеца идеен проект е издадено разрешение за строеж. Това условие безспорно не е изпълнено Няма спор, че изработеният от ищеца идеен проект не е представен от ответника за съгласуване и/или за издаване на разрешение за строеж. Възражението е неоснователно.