Решение № 359 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000252 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „ЗД Евроинс“АД, чрез юрисконсулт С. М., насочена против Решение № 142/25.01.2024 г., постановено по т.д. № 2580/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което въззивникът е осъден да заплати на „Галадтрас 2009“ООД - дружество, регистрирано в ТР на Кралство Испания, сумата от 23 958,20 евро, представляваща застрахователно обезщетение във връзка със щета № 0800080185 по застрахователна полица 00800100037516 за застраховка отговорност на превозвача, със застраховано лице „Ирис 70“ЕООД, заедно с лихвата върху тази сума, считано от 30.11.2021 г. в размера но чл.27 от § 1от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.432, ал.1 КЗ и чл.17 от Конвенцията СМР, което довело и до необоснованост на същото.

Твърди се изводът на първоинстанционния съд ищецът-въззиваем да е действало от името на изпращача/производителя на стоката, да е необоснован и изведен в противоречие с установеното от приобщената по делото електронна кореспонденция. Такъв бил и изводът същото дружество да е действало като превозвач-спедитор по отношение на процесния товар, доколкото доказателствата установявали да е действал единствено като представител на възложителя на транспорта. Ищецът-въззиваем не бил вписан в представеното по делото ЧМР нито като спедитор, нито като превозвач.

Затова с плащането на обезщетението той не е изпълнил задължението си като първоначален превозвач и не се е суброгирал в правата на удовлетворения получател на стоката срещу действителния превозвач, осъществил превоза. В тази връзка по делото липсвали доказателства на какво правно основание ищецът е заплатил претендираната от получателя на стоката сума и налице ли са основания за суброгация в правата му.

1

Необосновани и постановени при липса на доказателства по делото били и изводите на първоинстанционния съд ищецът да се е задължил да извърши превоз на стоките, респ. - че договорът за превоз е по-тясно свързан с Кралство Испания. Такъв договор не бил сключван, поради което и ищецът не е поемал задължения във връзка с него.

Представеното ЧМР установявало наличие на договор за превоз с превозвач „Ирис 70“ЕООД, а по отношение „Галадтранс 2009“ООД липсвали каквито и да е доказателства да е действало като превозвач-спедитор.

Поддържа се едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства и касателно релевантия факт дали настъпването на техническа неизправност в хладилната част на превозното средство, подлагано на технически преглед и отговарящо на всички приложими изисквания към момента на осъществяване на превоза, може да се приравни с неполагането на грижа за опазване на товара, довело до настъпване на застрахователното събитие.

Твърди се доказателствата да установяват, че превозвачът е действал при груба небрежност и виновно е бездействал спрямо задълженията му по извършване на превоза - същият изпълнява превозна дейност в качеството си на професионалист и със завишено качество на дължимата грижа - на добър търговец. Специалната му дейност е свързана с опазване и безопасно превозване на товари, за които има не само знанията, но и опита да ги извърши. Затова и следва да е наясно как безопасно да извърши превоза, съответно - какви действия да предприеме в случай на извънредни обстоятелства, за да изпълни указанията на изпращача/получателя на стоката.

В случая тези действия се изразяват в поддържане на хладилното ремарке, в т.ч. и ръчно почистване на заскрежаването по ремаркето редовни проверки на необходимата циркулация на въздуха в ремаркето и мониторинг на температурата, вкл. чрез регистратори в ремаркето, предприемане на коригиращи действия при установяване отклонение и др. По делото обаче не се ангажирали доказателства никое от тези действия да е извършено от превозвача, независимо че както в товарителницата, така и в заявката за превоз е било указано да се поддържа температура в хладилното ремарке от -18 градуса по Целзий.

По делото е установено тези указания на превозвача да не са изпълнени и указаната температура не е поддържана при превоза, което увредило качеството и пригодността на превозната храна за човешка консумация. Последното е наложило реализирането й на вторичен пазар и съответно възникване на вреди, равняващи се на разликата между първоначално уговорената и реализираната стойност на храната. Причина за изложеното била неизправност на хладилното ремарке, довела до невъзможност да се поддържа указаната температура, а водачът на автомобила макар да установил, че има откронение от зададения температурен режим и да е имал възможност да установява и контролира това във всеки един момент от превоза, не е предприел никакви действия.

Следователно и същият е действал при груба небрежност, като виновно е бездействал и не изпълнил задълженията си по договора за превод на дълбоко замразени храни при температура -18 градуса. Пряко от неизпълнението на това задължение е настъпила и вредата за ищцовото дружество, изразяваща се в разликата между цената, на която стоката е продадена първоначално и цената, на която е продадена на вторичния пазар.

На отделно основание се поддържа, че според възприетото от първоинстанционния съд превозвачът не е имало как да избегне спазването на температурния режим при извършения превоз, а този факт обосновавал и че не би следвало за отговаря за вредите, респ. - такава отговорност не носел и застрахователя.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и постанови отхвърляне на предявения иск в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на пасивно субективно 2 съединяване осъдителни искове от „Галадтранс 2009“ООД - дружество, регистрирано в Испания, против “ЗД Евроинс“АД, с правно основание л.432 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба, а по-късно и след дадените указания от първоинстанционния съд - в допълнителни молби и пояснения в хода на производството, довели и до изменение в доклада по делото, ищецът е поддържал, че в качеството си на спедитор-превозвач и по сключен договор с търговски агент CGV FOODS C.B - дружество, регистрирано в Испания, действащо по възлагане на производителя на стоката – ULTRACONGELATOS VIRTO S.A.U - търговско дружество, също регистрирано в Испания и посочено като изпращач в товарителницата, е приел и извършил превоз на 22 668 кг замразен боб /бакла/, при температурен режим -18 градуса Целзий, с получател DVF OIL Srl, Италия, с уговорена цена на товара от 28 335 евро. Маршрутът на превоза бил от Мелен, Испания до Гросето, Италия /логистичен център/ , с дата на доставка 30.11.2020 г., а товарът бил взет от „Ирис 70“ЕООД на 27.11.2020 г. и извършен с влекач ******* и ремарке *******.

Поддържано е, че се установило при доставката /в присъствие на представител на застрахователя/ да не е спазен указания температурен режим от -18 градуса по Целзий - установен бил такъв от - 8 градуса. Неспазването на температурния режим била причината товарът да е доставен негоден за употреба по предназначение - целият повреден.

От алтернативната му преработка на брашно се получил продукт на стойност 4 376,80 евро.

Поради последното и в качеството си на спедитор - превозвач ищецът заплатил на получателя DFL Oil Srl сумата от 23 958,20 евро, представляваща обезщетение за увредената стока, и се суброгирал, съгласно приложимото испанско право, в правата на получателя на стоката срещу превозвача и неговия застраховател по застраховка „Договорна отговорност на превозвача за превоз по шосе“– ответника застраховател.

По повод на щетата била отправена писмена рекламация към превозвача и претенция към застрахователя, но същите били отхвърлени.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът – застраховател да заплати на ищеца сумата от 23 958,20 евро, представляваща застрахователно обезщетение за пълна повреда на товара на превоза, извършен от застрахования превозвач „Ирис 70“ЕООД с товарителница № 684604/27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В условието на евентуалност е поискано постановяване на осъдително решение спрямо превозвача на стоката за същата сума, като обезщетение за причинените вреди в резултат на пълната увреда на товара, поради неизпълнение на неговите задължения по договора за превоз, както и законната лихва върху главницата от дата на предявяване на иска.

В отговора по исковата молба първия ответник - застраховател, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно осъществяването на следните факти - че е бил обвързан с превозвача на стоката „Ирис 70“ЕООД по договор за застраховка

„Отговорност на превозвача“, обективиран в полица

№

00800100037516/05.11.29202 г., със застрахователен период 09.11.2020 г. – 08.11.2021 г.; че по време на действие на договора за застраховка се е осъществил и процесния превоз на товар – дълбоко замразен зелен боб /бакла/ от посочения в исковата молба превозвач, вкл. при посочените отправна точка и точка на получаване на товара; че при разтоварване на товара температурата в хладилния камион, с който е извършван превоза, е била -8 градуса по Целзий.

Оспорил е твърдението, че върху товара са настъпили твърдените повреди поради разликата в температурата, защото същата била отрицателна и в нито един момент не е настъпило размразяване, нито се е нарушила годността на товара.

В условието на евентуалност е поддържал нарушението на указанията за поддържаната температура да не е довело до негодност на товара /пълна увреда/, до степен да не е бил годен за консумация.

3

Въвел е правоизключващо възражение за наличие на изключени застрахователни рискове по полицата по чл. 6 т.7, б. „б,“ „в“ и „г“ и по чл. 6, ал.2, т.18 от Общите условия /ОУ/ на договора за застраховка.

Поддържал е превозвачът да не е спазил специалните нареждания да поддържа определена температура - минус 18 градуса и не е взел необходимите мерки относно избор, употреба и поддържане на хладилното ремарке. Твърди да не е налице АТП сертификат на употребеното за превоза ремарке и хладилното му оборудване, в каквато насока е изискването на Конвенцията за международните превози на лесно разваляеми хранителни продукти и специални транспортни средства, предназначени за тези превози от 01.09.1970 г., страна по която са България и Испания. Освен споменатия АТП сертификат превозвачът не представил и сертификат на температурния логер за съответствие със стандарт EN 13486, които факти обосновали и отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно приложимите ОУ, по договора за застраховка.

Въведено е и правоизключващо възражение за наличие на основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение по причина превозвачът да не е взел мерките, посочени в товарителницата, за опазване на товара и това неизпълнение било значително с оглед интереса на застрахователя.

Въведено е и възражение за наличие на изключен застрахователен риск, тъй като е налице груба небрежност от страна на превозвача, изразяваща се в неспазването на зададения температурен режим и липса на подходяща поддръжка на хладилното ремарке и неговото оборудване.