Определение № 275 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500085 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на В. М. И., ЕГН **********, срещу Определение №15407/06.11.2025г. по гр.д. №1678/2025г. на ВРС, 17 състав, с което е допуснато обезпечение на предявените от И. П. Р., ЕГН **********, искове за осъждане на В. М. И., да му заплати следните суми на следните основания:

- 7 990.79лв. за периода 01.12.2023 г. – 10.02.2025 г., представляваща изплатена от ищеца, като солидарен длъжник, в повече част, представляваща задължение на ответницата, като солидарен длъжник, във връзка с непогасени суми за погасителни вноски по Договор за жилищен/банков кредит № 0561157661/07/04.2021 г., сключен с „Прокредит банк България“ ЕАД, изтеглен от съпрузите за нуждите на семейството, на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

32 СК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /11.02.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер от 1 320.33лв., представляваща дължимо обезщетение за забава върху горната сума за периода 15.12.2023 г. – 10.02.2025 г.;

- 5 981.80лв. представляваща дължима от ответницата, като съсобственик, припадаща се част от разходите сторени от ищеца, като съсобственик, за заплащане на месечни такси за поддръжка на ЕС и възнаграждения/довършителни дейности във връзка със съсобствена недвижима вещ, находяща се в гр. Варна, ***, ет. 6, ап. 11, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, включващи сумите: 203,30 лв. месечни такси за професионален домоуправител за задължения за периода декември 2023 г. – януари 2025 г., погасени в същия период; 1 180 лв. за боядисване; 1 473, 50 лв.

1 за шпакловане и изправяне на стени; 3 125 лв. за лепене на плочки. Всички довършителни работи извършени в периода юни 2023 г. – март 2024 г. и заплатени в периода 25.01.2024 г. – 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /11.02.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“ върху следния недвижим имот, собственост на В. М. И.: 1/2 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение Гараж № 4, изграден в жилищна сграда находяща се в гр. Варна, ***, ет. 1, с площ 15.72 кв.м., включващ паркомясто № 7/8 на кота 0, ведно с 1.295 % ид.ч., равняващи се на 2.09 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ ***.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението по следните съображения: Възбраненият имот (1/3 ид. части от гараж) е предмет на делбено производство между същите страни, порди което за ищеца няма как да се окаже невъзможно или да се затрудни изпълнението на евентуалните му парични вземания по делото. Не са представени от ищеца убедителни писмени доказателства за основателността на паричните искове, а последните са оспорени от ответницата-жалбоподател по основание и размер.

Осъдителните искове са нередовни към момента на поставновяане на обжалвания акт на ВРС. Моли се за отмяна на определението на ВРС.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, който счита за правилен и законосъобразен.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск са: редовност и допустимост на иска; наличие на обезпечителна нужда за ищеца; приложени писмени доказателства за вероятна основателност на исковата претенция; и посочена адекватна обезпечителна мярка.

С оглед изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че може да бъде направен извод за допустимост на замоления за обезпечаване иск.

Исковата молба отговаря на основните изисквания за редовност. Не се споделят бланкетните въззивни доводи за нередовност на исковете, като бъде отчетено, че обезпечените размери на исковете съответстват на уточняващите мобли на ищеца и на доклада по делото, срещу който страните не са направили възражения в о.с.з. при приемането му.

Относно вероятната основателност на иска, в хипотезите по чл.389 ГПК, 2 съдът по правило не следва да се произнася, доколкото не следва да формира предварително становище за основателност или не на предявения и подлежащ на разглеждане иск. В тези случаи преценката следва да бъде само в насока на базисно съответствие на твърденията на страната с потенциалните допустими и относими доказателства по делото, каквато е налице в случая.

Искът на следващо място касае парично притезание. Характерът на този тип престаця презюмира наличието на обезпезпечителна нужда, тъй като всяко разпореждане с имущество на ответника би могло да затрудни или поне да забави удовлетворяването на вземането на ищеца. В тази връзка е без значение, че възбранените ид. части от недвижим имот касаят такъв, предмет на висящо дело за делба между страните, тъй като от една страна няма спор, че ответницата-жалбоподател по настоящото дело притежава именно 1/2 ид. ч. от възбранения имот (това твърди тя и в делбеното дело), а от друга страна производството по чл.341 и сл. от ГПК само по себе си не е пречка за налагане на възбрана върху част от делбената вещ като обезпечение на парични искове.

Подходяща е тази по вид, обем и характер обезпечителна мярка, с която обосновано се ограничава правната сфера на ответника, без да бъдат засягани чужди права и без да се допуска сигурно или възможно свръхобезпечаване.

Предвид целта на предявения иск предложената обезпечителна мярка – възбрана на собствена на ответницата ид. част от имот – се явява адекватна по вид, като при допускането й до размера на обезпечения интерес (пропускът да се посочи това може да бъде коригиран по реда на чл.247 от ГПК от ВРС) няма да се достигне до свръхобезпечаване.

По тези съображения въззивните оплаквания не се споделят. Налице са предпоставките за допускане на обезпечение, поради което определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №15407/06.11.2025г. по гр. д. №1678 за 2025г. на ВРС, 17 състав, на осн. чл.396 от ГПК вр. чл.389 и сл. ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3