Решение № 14805 от 07.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14805 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110148528 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1583,55 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ *******, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2022 г. до окончателното плащане и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 16238 /2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С молба с вх. номер 716 от 03.01.2023 г., твърди, че искът е неоснователен, тъй като претендираните вземания са платени. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., която подържа исковете и моли за уважаването им.

Ответникът В. А. А., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Иска е допустим, като предявен от лице в полза на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022г. в производството по ч.гр.д. № 16238/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1 от ГПК, в доказателствена тежест на ищеца бе на основание чл. 154 от ГПК да докаже осъществяването на следните релевантни за спора факти: наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, количеството на реално доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.

Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./;

Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия от /ФИРМА/ на потребители за битови нужди, действали към процесния период, съответно това са ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г./ Съдът намира, че релевантните за спора факти и обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който той прави изявление, че е заплатил процесните суми, като не оспорва обстоятелствата от предмета на доказване, които са в доказателствена тежест на ищеца.

Представя доказателства за плащане.

Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ. В §1, т.42 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В конкретния случай това обстоятелство не се оспорва от ответника, а именно твърдението на ищеца, че В. А. А., като законен наследник на В.С.А. е собственик на топлоснабдения имот, като последното се установява и от приетите по делото удостоверение за наследници на СО, район В. и Договор за продажба на недвижим имот със запазване право на ползване, обективиран в нотариален акт № 029/22.12.2005г.

По делото ответника не оспорва, че в имота реално е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност. Единственото му възражение е че е заплатил процесните суми.

В о.с.з. от 15.06.2023г. процесуалният представител на ищеца не прави изявление, че процесните суми за заплатени.

Следователно спорно е в производството дали процесните суми са заплатени.

В тази връзка от неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по прогнозни данни, за имот с абонатен номер ******* е начислена сумата от 3344,91 лева, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., като след изравняване дължима остава сумата от 1583,55 лева – главница за доставена в имота топлинна енергия.

Ответникът е представил три платежни нареждания, съответно за сумата от 1600,59 лева, платена след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.05.2022г., като в платежното нареждане е посочен абонатния номер на имота и процесния период – 05.2019-11.2021г.; сумата от 978,57 лева, платена на 13.05.2022г., като в платежното 2 нареждане е посочен абонатния номер, номера на частното гражданско дело и процесен период – 05.2019г.-30.04.2021г., и за сумата в размер на 103,89 лева, като в платежното нареждане за основание е посочено „деловодни разноски“, като е посочен номер на частното гражданско дело и абонатен номер на топлоснабдения имот. Експертизата установява, че за периода от 31.05.2019г. до 02.06.2023г. са постъпили текущи плащания в размер на 3 908,12 лева, в това число и представеното от ответника платежно нареждане за сумата от 1600,59 лева, като от посочените плащания със сумата от 634,00 лева са погасени задължения за топлинна енергия за процесния период, в това число главница и лихва /таблица 4 от експертизата/. Вещото лице посочва, че е констатирало заплащането и на суми в общ размер от 1197,84 лева от 13.05.2022г., касаещи процесния период, с които ищеца е погасил сумата от 995,61 лева за главница и сумата от 115,38 лева за мораторна лихва. Вещото лице е посочило, че общият размер на платените суми за главница за процесния период възлиза на сумата от 1498,33 лева, а за мораторна лихва в размер на 246,66 лева. Със сумата от 1600,59 лева по платежно нареждане от 04.05.2022г., вещото лице е посочило, че са погасени суми, както следва: 2,57 лева и 0,11 лева лихви за дялово разпределение за м.12.2020г.; 13,20 лева главница и 0,18 лева лихви за дялово разпределение за периода от м.10.2021г. до м.02.2022г.; 1584,53 лева главница по прогнозни данни, за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г. и м.08.2021г. до м.03.2022г., като е посочено, че всички горепосочени суми са извън процесния период и представляват текущи задължения.

Съгласно чл. 76 от ЗЗД т ози, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. По платежно нареждане от 04.05.2022г. ответникът е заявил какво точно погасява в рамките на процесния период – м.05.2019г. до м.11.2021г., а именно главница и лихва, при това положение следва да се заключи, че волята му е била да погаси част от главницата в размер на 1485,21 лева и лихвата за която е издадена заповедта в размер на 115,38 лева. Вместо да стори това съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД, със сумата от 1600,59 лева ищецът е погасил задължения, които експертизата установява, че са извън процесния период и представляват текущи задължения. С платежно нареждане от 13.05.2022г. ответникът изрично е посочил основание за плащане, следователно е изявил намерение да заплати разноските възлизащи на сумата от 103,89 лева, съгласно издадената заповед за изпълнение. С платежно нареждане от 13.05.2022г. експертизата е установила, че е заплатена сума от 995,61 лева за главница. В платежното нареждане за сумата от 978,57 лева ответникът не е посочил изрично кое от задълженията /за лихва, разноски или главница/ погасява, но конкретно е посочил номера на частното гражданско дело, сумите по което са предмет на установяване и в настоящото производство, както и период – м.05.2019г.-30.04.2021г., /процесният/ и абонатния номер на имота /процесният/, поради което в този случай следва да се приложи правилото на чл. 76, изр.2 от ЗЗД, а именно да се погаси най-обременителното задължение /а именно това за главница/, като видно от експертизата е отчетено такова в размер на 995,61 лева, поради и което се претендира остатъчна главница от 1583,55 лева /2579,16 лева - 995,61 лева = 1583,55 лева/.Доколкото съгласно правилата на чл. 76, изр.1 и изр.2 сумата по платежните нареждания не е била достатъчна да покрие вземането в цялост по заповедта, вместо да приложи правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, според което, когато не е достатъчно да се покрие лихвите, разноски и главницата, задълженията се погасяват в определен ред /разноски, лихви, главница/, ищецът в нарушение на това е погасил с платежното нареждане за сумата от 1600,59 лева задължения на ответника извън процесния период. По всичко гореизложено съдът приема, че със сумата от 1600,59 лева, ищецът е изявил воля за заплащане на главница за процесния период от 1485,21 лева, като и след като отчете, че по другите две платежни нареждания, съгласно изслушаната ССчЕ за процесния период е погасена главница от 995,16 3 лева, както и като отчете плащанията в размер на 502,72 лева за главница от ищеца, или както вещото лице е посочило /995,16 + 502,72/ = 1498,33 лева, то съдът намира, че главницата, за която е издадена заповедта е заплатена изцяло от ответника.

По изложеното иска следва да бъде отхвърлен.

Установи се заплащане на главницата от ответника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а иска по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при която хипотеза константно се приема, че ответникът е дал повод за образуване на делото. Въпреки това съдът намира по правилата на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, че право на разноски се поражда в полза на ответника. Действително отговорността за разноски е обективна и зависи от изхода на спора, но винаги следва да се отчитат фактите и обстоятелствата, обусловили този изход.

При констатирано плащане на сума от 502,72 лева за главница, отнесена в процесния период, както и в размер на 995,61 лева по горепосочените платежни нареждания от 13.05.2022г., след като съда е дал на ищеца указания за предявяване на иск едва с разпореждане от 22.08.2022г. и при правилно приложение и съобразяване от ищеца с нормата на чл. 76 от ЗЗД, настоящото исково производство би било безпредметно, или поне иска следваше да е предявен за по-малка сума. По изложеното и по приложение нормата на чл. 12 от ГПК съдът намира, че в тази хипотеза право на разноски се поражда в полза на ответника. Процесуалният представител на ответника – адвокат Е. К. М. от САК, с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/ претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв., като за целта представя договор за правна защита и съдействие /л.76 по делото/, от който е ведно, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза. Така на адвокат М., съобразно датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 15.12.2022г. на основание чл. 7, ал.1,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й с ДВ, бр.88/04.11.2022г. следва да и се присъди възнаграждение в размер на 458,36 лева.

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/252072f1-7021-4398-9488-e46499d42c6c