Разпореждане № 108921 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 108921 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110112899 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. М. М., с която срещу „Бланкфактор България“ ЕООД са предявени обективно съединени искове, както следва: за сумата 10 053,53 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за престой не по вина на работника и служителя за месец февруари 2026г., както и лихва за забава върху главницата за сумата 187,24 лв. за периода 06.03.2026г. до 12.05.2026г. за сумата 10 468,52 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за престой не по вина на работника и служителя за месец март 2026г., както и лихва за забава върху главницата за сумата 106,13 лв. за периода 06.04.2026г. до 12.05.2026г. за сумата 10 468,52 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за престой не по вина на работника и служителя за месец април 2026г., както и лихва за забава върху главницата за сумата 20,07 лв. за периода 06.05.2026г. до 12.05.2026г.

С молбите, подадени от по делото на 12.06.2026г., 08.07.2026г. и на 07.08.2026г. ищецът е заявил нови претенции, каквито не са били предявени с първоначалната искова молба. Изложени са доводи, че след подаване на исковата молба и образуване на делото, са се натрупали нови неплатени задължения - за месеците май, юни и юли 2026г., както и за периода 01.08.2026г. – 04.08.2026г., като е формулирано искане за осъждане на ответника да заплати и сумите за трудови възнаграждения, дължими за тези месеци. В допълнение към това са въведени нови твърдения, а именно за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, съответно са заявени нови искови претенции – иск по чл. 221, ал. 1 КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие за сумата 10 468,52 лв., както и иск по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за сумата 2490,50 лв.

Настоящият съдебен състав намира исканията заявени с посочените молби от 12.06.2026г., 08.07.2026г. и на 07.08.2026г. за недопустими, тъй като се касае за хипотеза на последващо обективно съединяване на искове, наред с първоначално предявените, доколкото се излагат твърдения за обстоятелства, настъпили след образуване на делото, обосноваващи новите искания на страната. Гражданският процесуален кодекс предвижда възможности за изменение на вече предявен иск – чл.

214 ГПК (каквато настоящата хипотеза не е), а не последващо обективно съединяване 1 на искове чрез въвеждане на нови претенции. Последващо (с последваща молба) обективно съединяване на искове законът допуска само в хипотезата на инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, субективно съединяване на искове чрез привличането на трети лица и предявяването на искове срещу тях– чл. 219 ГПК, но въвеждането на нов, почиващ на различни факти, обективно съединен с първоначалния иск и срещу ответника е недопустимо. При тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено в частта, с която е заявено искане за осъждане на ответникът „Бланкфактор България“ ЕООД да заплати на Д. М. М. трудово възнаграждение за месеците май, юни и юли 2026г., и за периода 01.08.2026г.

– 04.08.2026г., както и исковете по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Следва да се посочи и, че ищецът разполага с възможност да предяви тези искове с нова искова молба, по която да бъде образувано друго производство.

Съдът констатира, че на ищеца следва да се дадат указания и да уточни претенцията си за периода м. февруари – м. април 2026г., като изложи конкретни фактически твърдения дали претендира трудово възнаграждение при доводи за полаган труд през периода или обезщетение, поради престой не по вина на работника/служителя или обезщетение за незаконно недопускане до работа.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК уточнителни молби с вх. № 188485/12.06.2026г., вх. № 219193/80.07.2026г. и вх. № 249323/07.08.2026г., подадени от Д. М. М., ЕГН ********** срещу „Бланкфактор България“ ЕООД, ЕИК 206562635, в частта, с която е предявен иск за сумата 10 468,52 лв., представляваща възнаграждение за периода м. май 2026г., както и лихва за забава за сумата 20,07 лв. за периода от 06.06.2026г. до 12.06.2026г., за сумата 10 468,52 лв., представляваща възнаграждение за периода м. юни 2026г., както и лихва за забава за сумата 8,61 лв. за периода от 06.07.2026г. до 08.07.2026г., сумата 10 468,52 лв., представляваща възнаграждение за периода м. юли 2026г., сумата 997 лв., представляваща възнаграждение за периода от 01.08.2026г до 04.08.2026г., иск за сумата 10 468,52 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 221, ал. 1 КТ, както и иск за сумата 2492,50 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението да изложи конкретни фактически твърдения дали в рамките на заявения с исковата молба с вх. № 150266/12.05.2026г. процесен период м. февруари – м. април 2026г. претендира трудово възнаграждение или обезщетение, поради престой не по вина на работника/служителя или обезщетение за незаконно недопускане до работа.

Определението в частта, с която производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца. В останалата част е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2