Решение № 319 от 01.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000502178 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А.С. срещу решение № 1535/ 26.02.2020г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 10260/17г. в частта, в която са уважени предявените искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.

Жалбоподателят излага, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Неправилно е възприета фактическата обстановка, направените възражения от него, както и представените доказателства. В резултат от това съдът е достигнал но неправилни и необосновани изводи. Съдът е постановил решението си без да са представени действащите към съответния момент общи условия на банката.

Така не може да се установи кои клаузи са неравноправни. Поддържа възражението си, че не му е обявена предсрочна изискуемост на кредита, като поддържа, че изводите на съда за наличието на такава са неправилни, тъй като ответникът не е получил лично книжата. Съдът не е изследвал въпросът за връчването им на адреса, посочен в договора за кредит и дали той е действително съществуващ. Този адрес е бил известен на банката. Съдът е 1 допуснал нарушение, защото не е изследвал обстоятелствата, свързани с това, че всички действия по отпускане и усвояване на кредита са извършени от пълномощник Поставя се въпросът дали парите действително са отпуснати на жалбоподателя, какви са били действията на пълномощника, включвали ли са действията и разпорежданията, които са извършени или банката е отпуснала кредита без за това да е била налице нужната представителна власт. От обжалваното решение не става ясно дали пълномощникът е имал право да открива банкови сметки и да оперира неограничено с парични средства по тези сметки. Съдът е трябвало да изследва задълбочено представените пълномощния на пълномощника, чрез който е бил отпуснат кредита и неговите действия.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. да

„Банка ДСК“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита постановеното решение да правилно. Предявяването на исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, с което счита кредита за предсрочно изискуем.

При наличието на предпоставките за настъпването й е без значение, дали тя е обявена преди подаване на исковата молба в отделна покана или с исковата молба. Правилно и законосъобразно е прието от съда, че предсрочна изискуемост е настъпила.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.430, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че между него и ответника е сключен договор за ипотечен кредит на 16.08.2007г. Въз основа на него на Ал. С. е предоставен кредит от 108 000 лв. със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояването му.

Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 21 с площ от 52, 05 кв.м. в едно с 6, 53% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в УПИ III-556 2 по плана на с. Равда. За предоставяне на кредита страните са договорили, че кредитополучателят ще заплаща първоначална възнаградителна лихва, посочена в т.7 от договора за първите три години, формирана на базата на БЛП и надбавка от 1,9 процентни пункта, а за останалия срок от договора ще заплаща лихва, формирана от БЛП и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията по програма „ДСК Уют“. Към датата на подписване на договора БЛП е бил 3, 69%, а стандартната надбавка 4,6%.

Кредитът е бил усвоен изцяло на 18.09.2007г. Той е следвало да бъде издължаван на всяко седмо число от месеца. Кредитът е погасяван редовно чрез вноски от разплащателна сметка, посочена в договора. През месец август 2013г. кредитополучателят е започнал да изпада в забава, което е довело до сключване на допълнително споразумение на 07.01.2015г. за преструктуриране на кредита. Въпреки това кредитолучателят е продължил да не погасява кредита редовно, поради което на 12.08.2016г. е сключено ново допълнително споразумение. И след него вноските са продължили да бъдат нередовни и недостатъчни. На 22.03.2017г. са внеси 300 лв., с които са погасени частично вноските за месец февруари и вноска за месец март 2017г. След тази дата не са постъпвали суми за погасяване на задълженията от кредитополучателя. Допусната е забава в плащанията повече от 90 дни, поради което на основание т.20.2 от Общите условия, които са неразделна част от договора, с подаване на исковата молба ищецът счита целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати главница от 102 711, 55 лв., възнаградителна лихва от 3 582, 75лв. за периода 07.03.2017г. до 10.08.2017г., санкционираща лихва от 6, 87 лева за периода 07.05.2017г. до 11.08.2017г., отсрочени редовни лихви от 6 502 лв. за периода 08.07.2013г. до 29.01.2015г., сумата от 1 146, 58 лв. такси и разноски, представляващи застрахователни премии, такси за подновяване на договорна ипотека, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез неговия особен представител, счита исковете за недопустими, тъй като ответникът не е подписал представените по делото документи. Счита ги и за неоснователни. Поддържа, че не са налице условията на т.20.2 от Общите 3 условния, за да се обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като банката не е уведомила лично длъжника за предсрочната изискуемост. Възразява, че договорите за кредит се сключват при общи условия, които отразяват само волята на кредитора и не са резултат от ефективни преговори. Поставя въпросът за предвидената автоматична предсрочна изискуемост и дали тя е допустима.

Не се спори, а и от представения договор за ипотечен кредит от 16.08.2007г., допълнителни споразумения към него в едно с погасителен план и общи условия от 2016г. е видно, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения за отпускане на кредит от 108 000 лв. за срок от 360 месеца.

В хода на съдебното дирене е допусната и приета счетоводна експертиза, която е установила задълженията на ответника по договора за кредит от 16.08.2007г., усвояването на кредита, размерът на погасената част от него, броят на падежиралите и непогасени вноски към датата на исковата молба, как се е променял размерът на погасителната вноска с промяната на лихвения процент, разликата в договорната лихва по първоначалния погасителен план и с изменението й, как би се погасил кредита, ако договореният лихвен процент не е бил променян, има ли капитализация на лихвата и как се отнасят плащанията без нея.

Съдът възприема заключението мотивирано и неоспорено от страните. като компетентно, обосновано,

В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

СГС е уважил исковете частично, като е приел неравноправност на клаузата от допълнителните споразумения за анатоцизъм. Приел е, че клаузата на чл.7 от договора за кредит е неравноправна.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове 4 по чл.430, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 , пр.1 ЗЗД и чл.430, ал.2 ТЗ и чл.92 ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Не се спори по делото, че облигационното правоотношение между страните произтича от договор за ипотечен кредит от 16.08.2007г. , който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието. От това легално определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен. Процесният договор за кредит е действителен когато е сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементиразмер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.

Ищецът извежда своето субективно материално право от договор за кредит, за който не е спорно, че е сключен с ответника. Той е активно материалноправно легитимиран да търси защита при накърняването му, което предпоставя и неговата процесуална легитимация като надлежна страна в процеса.

Пасивната материалноправна легитимация на Ал. С. произтича от същия договор, по който той е кредитополучател, т.е. носител на задължения 5 по материалното правоотношение и които кореспондират на насрещните права на кредитора. С оглед твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от ответника се обосновава пасивната му процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна.

Въпросът поставен за разглеждане във въззивното производство е свързан с приложението на института на предсрочната изискуемост.

Не е спорно, а и видно от счетоводната експертиза е, че ищецът е предоставил, а ответникът е усвоил кредит от 108 000лв., както и че последният не е изпълнил задължението си да го погасява чрез анюитетни месечни вноски. Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, когато не са платени една или повече вноски.

Предсрочната изискуемост има действия от момента, в който длъжникът получи волеиязвлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. По делото не са представени Общите условия на банката, действащи към момента на сключване на договора за кредит пред 2007г., но не се спори, а и от счетоводната експертиза са установява, че плащанията са преустанови през месец март 2017, като след това няма извършени погашения на кредита. Т.е. настъпили са обективни факти от действителността, обуславящи настъпването на предсрочна изискуемост. Тя може да бъде обявена както с изричен документ- писмо, нотариална покана, или с исковата молба. В последната следва да се съдържа изрично волеизявление на кредитора, че прави кредита предсрочно изискуем.

/ Р № 77/10.05.2016г. по т.д. № 3247/14г., ВКС, II т.о. , Р № 43/05.06.2019г. по т.д. № 1177/18г. ВКС, II т.о./ С получаване на препис от исковата молба от ответника- длъжник предсрочната изискуемост ще настъпи. Няма пречка, когато на кредитополучателя е назначен особен представител и той получи копие от исковата молба, да се приеме, че волеиязвлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до него./ Р № 198/18.01.-2019г. по т.д. № 193/18г., ВКС I т.о., Р № 86/27.10.20г. по т.д. № 2118/19г., ВКС, I Т.О./. Във връзка с доводите, развити във въззивната жалба, следва да се посочи, че ответникът, респективно длъжникът, може да получи исковата молба и чрез пълномощник. В този случай последният действа от името и за сметка на упълномощителя като правните последици от действията, които представителят извършва, възникват направо за представлявания- чл.36, ал.2 6 от ЗЗД. В случая особеният представител е назначен от съда и действията, които извършва възникват в патримониума на представлявания от него. Това представителство възниква по силата на закона- чл.47, ал.6 от ГПК. Видно от приложените по делото съобщения, адресирани от Ал. С. е, че те са изпратени до адреса, посочен в исковата молба, а той от своя страна съвпада с този, вписан в договора за кредит. На него кредитополучателят не е намерен, като и на друг, известен на съда, поради което му е назначен особен представител. Поради което следва да се приеме, че в исковата молба е вписан последният известен на банката адрес на длъжника, посочен лично от него, и че те са надлежно връчени на назначения му от съда особен представител, поради невъзможността да бъде открит на него. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила и кредитолоучателят е бил лишен от преимуществото на срока чрез упражненото от кредитора едностранно волеизявление, съдържащо се в исковата молба. Предсрочната изискуемост на кредита по отношение на въззивника е настъпила на 26.11.2018г., когато назначеният му особен представител е получил препис от исковата молба.