Решение № 691 от 22.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Бургас, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500838 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на И. М. Г. от гр.Айтос, против решение № 62/12.03.2025 г. по гр.д.730/2024 г. по описа на Районен съд Айтос, с което с отхвърлен искът на въззивницата за приемане за установено по отношение на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, че ищцата не му дължи като погасени по давност суми по изп.дело № 2575/2021 г. по описа на ЧСИ per.№ 803, а именно: сумата от 1 608 лв - главница; 403,23 лв мораторна лихва за периода от 03.12.2007 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната лихва от 01.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 40,22 лв и адвокатски хонорар 1 0 0 лв, за които суми е издаден ИЛ от 21.12.2010 г. по ч.гр.д.1012/2010 г. на P C Айтос, както и за сумата 1 199,92 лв - главница; 167,67 лв - договорна лихва за периода от 18.01.2008 г. до 20.06.2008 г.; 355,84 лв - законна лихва за забава върху главницата - за периода от 20.02.2008 г. до 25.05.2010 г. ; и законна лихва от 10.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 34,47 лв. и 100 лв. - адв.хонорар, за които е издаден ИЛ от 11.8.2010 г. по ч.гр.д.483/2010 г. на PC Айтос. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявения иск изцяло.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на АРС , че предвидената в чл.110 ЗЗД погасителна давност за вземането на кредитора спрямо длъжника не е изтекла, тъй като в посочения период с а се 1 осъществили изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно: искания на взискателя от 06.12.2016 г., от 05.09.2016 г., о т 02.09.2021 г. и от 20.06.2023 г. до ЧСИ за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес, и последвалото насрочване на опис на движими вещи на длъжника; изпращане на запорно съобщение от 04.07.2019 г. до „ОББ" АД, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника в посочената банка. Изложени са твърдения, че исканията на взискателя в изпълнителното производство за извършване на определени изпълнителни действия не представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността. Позовава се на т.9 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. N 2/2013 г., ОСГТК. Изложени са подробни съображения.

Твърди се още, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността действията по насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, когато такъв не е бил извършен, какъвто е и настоящия случай, като допълнително се сочи, че длъжникът не живее на посочения адрес повече от 10 г. и не е уведомен надлежно за извършването на никое от изпълнителните действия.

Твърди се още, че са неправилна изводите на съда досежно релевантния период за течението на давността. Сочи се, че съдът е съобразявал течението на давността до завеждане на настоящия отрицателен установителен иск, без да отчете теклата по време на процеса давност за вземането, включително до датата на приключване на устните състезания.

Излага се, че съгласно практиката на ВКС по приложението на чл.116, б.„б" ЗЗД, погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен иск или чрез предявяване на притезанието в заповедно производство, но предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл.116, б.„б" ЗЗД и чл.115, б.„ ж " З З Д действие. Цитирана е съдебна практика в посочения смисъл. По изложените съображения се твърди, че давността за вземането по двете изпълнителни дела, която е започнала да тече на 26.06.2015 г. е изтекла на 26.05.2020 г., а изводите на съда в обратната посока са неправилни и необосновани.

Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено и хронолично релевантните по делото въпроси: извършени л и с а изпълнителни действия по всяко едно от образуваните изпълнителните производства поотделно, съотв.не е посочил кое конкретно изпълнително действие, е прекъснало давността за всяко от вземанията, поради което необосновано е приел, че давността не е изтекла.

По отношение на изп.дело № 347/2011 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова се посочва, че дори да се приеме, че изпратените от ЧСИ запорни съобщения за налагане н а запор на банкови сметки на длъжника в периода от 30.03.2011 г. до 13.07.2011 г. представляват валидни изпълнителни действия, които са прекъснали давността, то след последната посочена дата от страна на взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия в един продължителен период, а искането за конституиране на нов взискател на 27.07.2015 г. н е представлява изпълнително действие, което д а прекъсне д а в н о с т т а за вземането. Посочва се още, че прекратяването на изп.производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е без значение, тъй като актът има само декларативен, а н е конститутивен характер, поради което новата давност започва да тече не от датата на постановлението за 2 прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. Твърди се, че в с л у ч а я основанията за прекратяването на изпълнителното производство по право е настъпило на 13.07.2013 г., поради което дори в това изпълнително производство да са били извършени изпълнителни действия след тази дата /каквито данни в случая липсват/, то същите не могат да породят желаните правни последици - да прекъснат давността за вземането, доколкото е налице прекратен по право изпълнителен процес.

По отношение на изпълнително дело № 587/201З г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова се твърди, че дори да се приеме, че изпратените от ЧСИ запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в периода от 17.04.2013 г. до 24.07.2013 г. представляват валидни изпълнителни действия, които са прекъснали давността, то след последната посочена дата от страна на взискателя не е поискано извършването н а изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнителното производство се прекратява по право, а извършените след това действия, ако има такива губят правното си действие, съотв. запорното съобщение от 04.07.2019 г. до „ОББ" АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника в посочената банка от една страна не представлява валидно изпълнително действие, а от друга страна по делото няма данни за отговор от страна на банката дали длъжникът е техен клиент, дали има банкови сметки и наличност по тях или за извършвани плащания по наложен запор.

На последно място се излагат оплаквания, че съдът не се е произнесъл по наведените от ищеца възражения във връзка с оспорване на договорите за кредит, като несъответстващи на изискванията на чл.11, т.7 , т.8, т.9 и т.11 от ЗПК, което е довело до необоснованост на съдебния акт.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи предявения иск. Претендират се съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок.

Твърди се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че началният момент на давността е от 26.06.2015 г., тъй като ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.N 2/2013 г. на ОСГТК следва да се прилага във времето след неговото постановяване, като преди това релевантно за съществените по делото въпроси е ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителна давност не е текла относно вземанията, за които е имало висящо изпълнително производство по изп.дело N 347/2011 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова.

Твърди се, че е неоснователно възражението на въззивницата за прилагане на 5-годишна давност по реда на чл.110 ЗЗД.

Относно вземането, обективирано в изп.лист издаден по ч.гр.д.1012/2010 г. по описа на АРС се твърди, че независимо от извършването или не на действия по изпълнителното дело, давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР N 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.N 2/2013 г. на ОСГТК и релевантният момент, обуславящ началото на нова погасителна давност е именно 26.06.2015 г. Изброени са исканията от страна на взискателя 3 за предприемане на изпълнителни действия и изпълнителните действия, извършени от ЧСИ Т.Маджарова след този момент, като е цитирана съдебна практика, съгласно която тези действия следва да се приемат за изпълнителни действия, прекъсващи давността. Посочено е, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането.

Излага се, че определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Посочено е, че направените искания и извършените изпълнителни действия след настъпилата перемпция са напълно годни да прекъснат погасителния давностен срок, поради което процесните вземания в случая не са погасени по давност. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика.

Допълнително се сочи, че за прекъсването на давността по чл.116, б.

„в" ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника.

Относно вземането, обективирано в изп.лист, издаден по ч.гр.д.483/2010 r. по описа на АРС се твърди, че от момента на образуване на това изп.дело - на 02.04.2013 г. в изпълнителното производство са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност, като подробно са изброени предприетите изп.действия. Изрично е посочено, на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и §13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или за общо 68 дни, а след отпадане на съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството.

Като извод се твърди, че в случая погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на описаните в отговора изпълнителни действия, с което предишният взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс'' ЕАД, настоящият взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Таня Маджарова не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела под N 347/2011 г., N 587/2013 и N 2575/2021 г.

Оспорени са като неоснователни и оплакванията на въззивника, че в издадените по реда на чл.410 ГПК заповеди за изпълнение и по двете частни граждански дела не са посочени договорите за кредит, по които се дължи вземането, със съответните индивидуализиращи ги признаци, като издадените заповеди не създават стабилитет по отношение на задълженията по договорите за кредит.

Твърди се, че в случая, издадените заповеди за изпълнение на парично задължение и издадените въз основа на нея изпълнителен лист 4 издаден по ч.гр.д.1012/2010 г. на АРС и изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.483/2010 r . на АРС са влезли в сила, поради което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК са преклудирани.