Решение № 374 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110214047 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. Г., ЕГН **********, против наказателно постановление № 25-4332-021774 от 28.08.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева (10,23 евро), на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият е депозирал писмено становище, че поддържа жалбата и иска отмяна на издаденото НП, тъй като нямало видим пътен знак, забраняващ паркирането, автомобилът не бил паркиран от него, не било ясно в колко часа е извършено нарушението, не било описано какво гласял забранителният пътен знак, не било описано ясно 1 изпълнителното деяние на нарушението и не била дадена пълна правна квалификация на деянието. Не претендира разноски.

За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в последното открито съдебно заседание. Били са депозирани писмени бележки от юрк. *** за предходното открито съдебно заседание, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.05.2025 г., около 03:13 часа, свидетелите Я. И. и Р. С. – полицейски служители при 02 РУ-СДВР установили, че в град София, на ул.

„***“ пред № 21, бил паркиран лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № ****, в зоната на действие на пътен знак В-27, който забранявал престоя и паркирането. Автомобилът бил собственост на жалбоподателя К. К.

Г..

Срещу жалбоподателя К. К. Г. първо бил съставен фиш за установеното нарушение, който бил залепен на автомобила, но срещу фиша постъпило възражение от нарушителя, поради което на 03.06.2025 г. срещу Г. бил съставен АУАН № 783978 от 03.06.2025 г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който му бил връчен лично на 05.06.2025 г. Г. го подписал с отбелязване, че ще депозира възражения в 7-дневен срок. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-4332-021774 от 28.08.2025 г., с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева (10,23 евро), на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Я. И. и Р. С., както и от приложените по делото 2 писмени доказателства. Свидетелите И. и С. са били очевидци на нарушението, като и двамата заявяват, че автомобилът е бил паркиран на ул.

„***“ в зоната на действие на пътен знак В-27, който забранявал престоя и паркирането. Освен процесния автомобил на мястото имало и други неправилно паркирани превозни средства, като на всички били съставени фишове за извършените нарушения. Впоследствие срещу фиша постъпило възражение от нарушителя, поради което на 03.06.2025 г. свидетелят И. съставил АУАН. Показанията на двамата разпитани свидетели са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира напълно. Освен това те се подкрепят от приложения по делото писмен доказателствен материал, съответстват на описаното в съставения АУАН и издаденото НП.

С оглед на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

В административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. Съдът констатира съществен порок на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, а именно липса на словесно описание на изпълнителното деяние на нарушението. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В съставения АУАН и издаденото наказателно постановление липсва словесно описание на изпълнителното деяние на нарушението, тъй като и в двата акта не е посочено какво конкретно действие или бездействие е осъществил К. Г., доколкото е записано, че на 15.05.2025 г., в 03:13 часа в град София, на ул. „***“ пред № 21, бил установен лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № **** „паркиран“ в зоната на действие на пътен знак В-27, но не е посочено дали паркирането е 3 осъществено от собственика К. Г. или от друго лице. След като е нарушена разпоредбата чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, то атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Няма как нарушителят да бъде наказан за осъществено изпълнително деяние – паркиране на лек автомобил след знак, забраняващ паркирането, след като в акта, с който се наказва, липсва описание на изпълнителното деяние, а именно твърдения жалбоподателят да е паркирал автомобила. Действително собственикът носи отговорност за извършеното с превозното средство нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила, но това не освобождава наказващия орган от задължението да опише изпълнителното деяние на нарушението. След като АНО е събрал доказателствата в административнонаказателното производство и е преценил, че няма данни друго лице да е управлявало и паркирало автомобила, той правилно е наложил санкцията на собственика, като обаче е трябвало да опише, че собственикът е паркирал неправилно автомобила след забранителния знак, тъй като иначе не става ясно какво действие се твърди да е извършило наказаното лице, което действие подлежи на санкция, а единствено става ясно, че на процесната улица е имало установен неправилно паркиран автомобил. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно Решение № 35788 от 30.10.2025 г., постановено по КНАХД № 7324/2025 г. по описа на АССГ, IV-ти касационен състав.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, а искането на юрисконсулта на СДВР няма как да бъде уважено, след като издаденото НП се отменя, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-021774 от 28.08.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на К. К. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в 4 размер на 20 лева (10,23 евро), на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5