Решение № 100 от 10.06.2019, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И Е

№............. град Шумен, 10.06.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Маргарита Стергиовска при секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 183 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба, подадена от „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК *********, представлявано от П.И.К.и В.П.К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/14.03.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - София.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената Заповед за налагане на принудителна административна мярка, като оспорващият сочи, че налагането на принудителна административна мярка се явява очевидно преждевременно, тъй като към момента на издаване на заповедта и към момента на подаване на жалбата, все още не е връчено НП, с което дружеството да е санкционирано за административно нарушение, а именно – неиздаване на касова бележка за осъществена продажба на стойност 9,10 лв. В този смисъл, оспорващият твърди, че е лишен от възможността да изпълнява задълженията си по заплащане на дължимите суми за извършеното нарушение и по този начин да се освободи от неблагоприятните последици по запечатване на търговския обект. Сочи, че заповедта, с която се налага запечатване на обекта за срок от 10 дни е необоснована, тъй като липсват мотиви, въз основа на които административният орган е определил срока за запечатване. На следващо място, оспорващият сочи че констатираното нарушение неиздаване на касова бележка за осъществена продажба на стойност 9,10 лв. и констатирана разлика в касовата наличност е малко над 8,00 лв. Счита, че така извършеното нарушение е с ниска стойност и ниска степен на обществена опасност, което е несъразмерно с наложената ПАМ „запечатване и спиране дейността на обекта за 10 дни“ при максимално определени от законодателя 30 дни. С оглед всички изложени съображения е отправено искане за отмяна на процесната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.М., застъпва становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези доводи, развити в писмено становище и в хода на устните състезания, отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебноадминистративното производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/14.03.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - София, с която на „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК *********, представлявано от П.И.К.и В.П.К.е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул.

„Вяра“ № 3 и забрана за достъп до него, за срок от 10

(десет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в срок от 5 дни от датата на връчване на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена след извършена на 13.03.2019 г. от служители на Главна дирекция "Финансов контрол", отдел "Оперативни дейности", гр.Варна при ЦУ на НАП, проверка на търговски обект - кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул.

„Вяра“ № 3, стопанисван от „Р.г.“ ООД, ***. На 13.03.2019 г. в 14:09 часа от Й.Д.Т.е извършена контролна покупка на стоки в обекта на обща стойност 9,10 лв. в т.ч.

1 бр. капучино на стойност 1,80 лв., 1 бр. кафе на стойност 1,50 лв., 1 бр. тост с кашкавал и 1 бр. айрян на промоционална обща цена от 3,00 лв., 1 бр. принцеса с кайма и 1 бр. айрян с промоционална обща цена от 2,80 лв., платени в брой от проверяващата Й.Д.Т.преди легитимацията и с 4 монети от 2 лв., 1 монета от 50 ст. и 3 монети от 20 ст., на обслужващия В.П.К.- управител, при която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан по реда на наредбата.

При проверката в обекта е установено 1 бр. ФУ модел „ELTRADE АЗОО 02 DV“ с per. № 3817280/01.10.2018 г. с инд. № на ФУ ED211252, инд. № на ФП 44281794. В обекта е установено наличие на инсталиран софтуер за управление на търговските продажби ,Детелина“ като компютърната система е свързана с ФУ. Съгласно междинен дневен отчет №0146/13.03.2019 г., изведен от ФУ, и съставен опис на касовата наличност в обекта е установена положителна разлика между фактическата касова наличност и тази разчетена от ФУ в размер на 8,34 лв.

От наличното ФУ в обекта е изведен КЛЕН №0155/13.03.2019 г. от ФКБ №0116 (09:53 часа) до №0154 (16:13 часа) като е установено, че за направената от органите по приходи контролна покупка на стоки в 14:09 часа на 13.03.2019 г. на обща стойност 9,10 лв. в 14:09 часа не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ в обекта, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. Продажбата на стоки при извършената контролна покупка е регистрирана в изведения КЛЕН в 15:59 часа с №0151/13.03.2019 г. след легитимацията на контролните органи като СЛУЖЕБЕН БОН.

Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0280040 / 13.03.2019 г. (в присъствието на В.П.К.- сервитьор), към който са приложени:

Дневен финансов отчет №0146 13.03.2019 г. (15:35 часа), КЛЕН от ФУ №0155/13.03.2019 г. от ФКБ №0116 (9:53 часа) до №0154 (16:13 часа), Опис на налични парични средства, Декларация от заето лице.

Така констатираното е преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 и на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, за което срещу дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F478203/ 20.03.2019г.

По делото не са представени доказателства дали въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление. По повод нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е приложил и ПАМ по отношение на „Р.г.“ ООД, ***, ЕИК *********, представлявано от П.И.К.и В.П.К.е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул.

„Вяра“ № 3 и забрана за достъп до него, за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в срок от 5 дни от датата на връчване на заповедта.

Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 25.03.2019г., видно от разписката към нея (л.9). Недоволно от заповедта, дружеството я е оспорило пред Административен съд - гр.Шумен.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, представени от процесуалния представител на ответната страна с писмо рег.№ ДА-01-1060/02.04.2019г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 25.03.2019г., поради което жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП -гр.Варна на 01.04.2019г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите.

Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл.

59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.

В обжалваната заповед се съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него, с продължителност 10 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок малко над минималния предвиден в закона, а именно – 10 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването ѝ, т.е. същата е надлежно мотивирана и не е налице сочения от от „Р.г.“ ООД порок "липса на мотиви".

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

Съгласно приложимата материалноправна норма - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ при извършване на доставка/продажба. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3, ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. След като в случая е безсъмнено, че процесният обект – кафе „Light“, находящ се в гр. Варна, ул.