Решение № 260 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20241440101489 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

От В. М. М., ЕГН:********** от .............................. чрез процесуалния й представител адв.К. Ю. от АК – София против „ Изи Асет Мениджмънт „ ............................. със седалище и адрес на управление ................................., представлявано от Галин Тодоров Тодоров, е предявен иск, както следва:

- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността договор за паричен заем .............................../2021г., сключен между ищцата и ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт „ АД;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 600.00 лева / шестстотин лева и нула стотинки /, представляваща недължимо платена сума за погасяване на задължението по недействителен договор за потребителски кредит .............................../2021г., сключен между ищцата и ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт „ АД;

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем .............................../2021г., сключен между нея и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД.

Твърди се, че ищцата е изпълнила задълженията си по процесния договор няколко месеца след отпускането му.

Сочи се, че ищцата не съхранявала договора, както и че колкото и пъти да е искала от ответното дружество да предостави нужните документи във връзка със сключването на договора, включително и издаденото от съда удостоверение, такива документи до настоящия момент не са били издадени.

1

Счита се, че начислената по договора лихва в размер на 600.00 лева е начислена в противоречие с добрите нрави и ЗПК.Прави се искане ответникът да бъде осъден да върне същата на ищеца.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че предявеният иск е недопустим.В тази връзка се сочи, че съда следва да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, тъй като ищецът не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба.В тази връзка се сочи, че в исковата молба не били посочени факти и обстоятелства, на които се основавал искът срещу дружеството, като липсвали каквито и да е твърдения относно твърдените неравноправни клаузи – тяхното съдържание, в какво се състои тяхната неравноправност и как наличието им се е отразило върху действителността на договора.Сочи се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация, изложена в исковата молба, затруднявало правото на защита на ответното дружество.

Отразено е, че от исковата молба и уточняващата такава не ставало ясно дали ищецът иска да измени искането си и от предявения установителен иск да премине към осъдителен, или предявява нов иск, което било недопустимо, тъй като ще е налице изменение на основанието и петитума.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За ответното дружество също не се явява представител, като от същото е постъпило писмено становище.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.09.2021г., ищцата В. М. в качеството си на кредитополучател сключила с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството му на кредитодател договор за паричен заем ............................... по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;

- размер на месечната погасителна вноска – 20.70 лева;

- срок на заема в седмици – 21;

- брой вноски – 21;

- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит;

- лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11%;

- обща сума, дължима от заемателя – 434.70 лева;

- ГПР на заема – 49.10%;

2

В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в него срок; всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора.

В чл.4 от договора било предвидено, че в срок до три дни след сключване на договора, заемателят следвало да предостави едно от следните обезпечения:

- две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на следните изисквания – да предостави служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение над 1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с първия ответник; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус, не по – лош от „ Редовен „.Предвидено било и поръчителят да подпише договор за поръчителство;

- заемателят да предостави банкова гаранция за сумата на заема, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора;

- одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки;

Между ищцата, в качеството й на потребител и „ Файненшъл България " ЕООД, в качеството му на поръчител, бил сключен договор за предоставяне на гаранция .............................../16.09.2021г..По силата на договора ищцата като потребител е възложила, а ответникът „ Файненшъл България " ЕООД като поръчител е поел задължение да сключи договор за поръчителство с първия ответник, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор.

В чл.2 от договора било предвидено, че същият влизал в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от договора за паричен заем, в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят дължал възнаграждение на поръчителя за поемане на задължението в размер на 216.30 лева, платимо разсрочено, на вноски, всяка от които в размер на 10.30 лева, които вноски са били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с първия ответник.В чл.3, ал.3 от договора за поръчителство е отразено, че първият ответник е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на 3 задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и, че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към ответните дружества, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Видно от представената от ответното дружество справка, ищцата е направила вноски по процесния кредит в размер на 422.17 лева, а по договора за поръчителство в размер на 216.30 лева или общо е заплатила по процесните договори за кредит и поръчителство сума в общ размер на 638.47 лева.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представеният по делото договор за паричен заем ............................... от дата 16.09.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

4

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143148 от ЗЗП.