Определение № 1072 от 07.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. Перник, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500785 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 413 ал. 2 от същия кодекс.

Частното гражданско дело № 785 по опис на Окръжен съд гр. Перник е образувано по частна жалба на заявителя „БАНКА ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул.

„Московска“ 19, против разпореждане № 26459/10.09.2026г., постановено по частното гражданско дело № 9794 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник, с което съдът е отказал да издаде в полза на банката заповед за незабавно плащане и изпълнителен лист за суми по договор за кредит , за които банката е представила извлечение от сметките като документ по смисъла на чл. 417 от ГПК.

В жалбата се оспорва извод на районния съд, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Поддържа се , че наличието на постоянен адрес или седалище, както и на обичайно местопребиваване или място на дейност може да бъде установено едва след издаването на заповедта и нейното връчване, а задължението по чл.411, ал.1 от ГПК за извършване на служебна проверка на местната подсъдност не е предпоставка за издаване на заповедта. Изложени са доводи , че заповедният 1 съд не е длъжен да проверява дали длъжника има обичайно местопребиваване към момента на подаване на заявлението, нито да събира доказателства в тази насока, при което възражение в този смисъл можело да бъде релевирано едва по реда на чл. 423 от ГПК. С оглед казаното, искането до съда е да се отмени разпореждане № 26459/10.09.2026г., постановено по частното гражданско дело № 9794 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник, и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за плащане.

Жалбата е допустима , подадена в срок , от страна по делото и при внесена такса, без нужда от размяна на книжа. Тя подлежи на разглеждане по същество .

Установено е следното:

Частното гражданско дело № 9794 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник е било образувано по заявление на „БАНКА ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул.

„Московска“ 19, депозирано против П. У., ЕГН **********, с искане да се издаде заповед за незабавно плащане на суми по дговор между страните.

Съдът констатирал, че У., лице с двойно гражданство, българско и ***, има регистриран постоянен адрес на територията на България и настоящ – на територията на ***, няма регистрирани на територията на РБ трудови договори, приел, че У. няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на България , и с обжалваното разпореждане отхвърлил заявлението на основанието по чл. 411 ал. 2 т.5 от ГПК.

При тези факти , обжалваното разпорждане е валидно и допустимо. По същество, то се явява и правилно.

Според чл. 93 от Закона за гражданската регистрация, постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а според чл. 94 от същия, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес, а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на РБ, след като е посочил като настоящ адрес на територията на друга държава, тоест, живее на територията на Република *** , респ., няма обичайно 2 местопребиваване на българска територия. Липсват регистрирани трудови договори на територията на РБ, действащи към датата на образуването на частното производство пред районния съд, като предходен такъв е бил прекратен преди повече от две години преди дата на образуването на частното дело. При служебната проверка в Търговския регистър, извършена от съда, се установи, че У. не е регистриран като едноличен търговец, управител или притежател на капитал в търговско дружество или участник в друго юридическо лице. Наличието на регистриран постоянен адрес на територията на РБ не е достатъчно да обоснове извод, че У. фактически трайно пребивава на територията на България.

В случая, даденото в т. 3 б на Тълкувателно решение № 4 от 18.03.2014г. на ОСГКТК на ВКС разрешение не е приложимо , тъй като решението дава отговор на различен въпрос : как следва да процедират съдилищата , ако се установи при вече издадена заповед , че длъжникат няма обичайно местопребиваване на територата на РБ. Такава хипотеза не е налице.

Или като краен резултат обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Налице е основането за отказ за издаване на заповед за плащане , посочено в чл. 422 ал. 2 т. 5 от ГПК .

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 26459/10.09.2026г., постановено по частното гражданско дело № 9794 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник.

Настоящото определение не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3