Акт от 10.10.2019, Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 гр. Елена, 10.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Еленският районен съд в публичното заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Искра Вараджакова при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 359 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.

422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „П.К.Б.”

ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н. и И.Х. Г., чрез пълномощника им юрисконсулт К.А., против Г.Й.И. *** и Д.Г.Й. ***. В същата се твърди, че ищецът предявява в законовоустановения срок иск за установяване на вземането си с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК в размер на 651.50 лв. по Договор № **********. Заявява, че вземането му произтича от следните обстоятелства: На 14.05.2015 г. първият ответник Г.Й.И. кандидатствал за отпускане на потребителски кредит, като попълнил искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, след което му бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. На 14.05.2015 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.” ЕООД, в качеството на кредитор, и Г.Й.И., в качеството на длъжник, и Д.Г.Й. като солидарен длъжник. Вторият ответник имал качеството на съдлъжник по договора за потребителски кредит и се задължавал със сключването му да отговаря за задълженията на първия ответник при условията, посочени в договора. Договорът бил сключен при следните параметри: Кредитът бил в размер на 1400.00 лв. за срок от 24 месеца, като размерът на вноската бил 86.55 лв., при годишен процент на разходите - **.90 %, годишен лихвен процент - 41.17 %, лихвен процент на ден - 0.11 %, дата на погасяване - 15-то число на месеца, обща дължима сума по кредита - 2077.20 лв. Освен това в полза на първия ответник била рефинансирана сумата 227.05 лв. от кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД. На следващо място същият избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението било 1050.00 лв., а размерът на вноската - 43.75 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 3127.20 лв., а общият размер на вноската - 130.30 лв. Ищецът „П.К.Б.” ЕООД рефинансирал задължението на ответника Г.Й.И. към „Изи Асет Менинджмънт” АД в размер на 277.05 лв. Същият изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на първия ответник Г.Й.И. по посочена от него сметка сума в размер на 1122.95 лв. Преведената сума била остатъчна стойност след погасяване на задължението към „Изи Асет Менинджмънт” АД в размер на 277.05 лв.

Ответникът поел задължение по договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 130.30 лв. и падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общите условия, които са неразделна част от договора и същите били подписани от двамата ответници, които декларирали, че са запознати със съдържанието им и ги приемат и нямат забележки към тях, както и се задължават да ги спазват. По кредита били платени 19 пълни вноски. На 04.04.2017 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца „П.К.Б.” ЕООД и до ответниците било изпратено писмо-уведомление на 05.04.2017 г. Уговореното автоматично прекратяване било визирано в чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит.

Въпреки уговореното в чл. 12.4 от Общите условия, начисляване на неустойка в размер на 35 % дружеството взело решение да не начислява. В настоящото производство ищецът заявява, че се отказва от претендираните с подаденото заявление в настоящото производство лихви за забава в размер на 17.61 лв.

Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С оглед на изложеното ищецът заявява, че ответниците му дължат сумата 651.55 лв., представляваща неизплатено задължение. На следващо място счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв. Ответникът бил съгласен с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, както и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнение на договорното задължение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при което било образувано ЧГД № 232/2018 г. по описа на Районен съд – Елена. На 10.09.2018 г. ищецът получил съобщение, съдържащо разпореждане с указания за предявяване на установителен иск на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците Г.Й.И. и Д.Г.Й. дължат на „П.К.Б.” ЕООД гр. София сумата 651.50 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/14.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на назначения особен представител на ответника Г.Й.И., а именно адв. М.Г.. В същия се взема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан в претендирания размер. Спори се възникналото облигационно правоотношение между страните по сключеният Договор за потребителски кредит № **********/14.05.2015 г. Излагат се възражения, че е налице нарушение на материалния закон и нищожност на договорни клаузи, а именно договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнати в чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Клаузата в договора за потребителски кредит, с която ответникът се задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1050.00 лв. е нищожна, като противоречаща на императивни правни норми, а именно разпоредбите на чл. 10, ал. 2, пр. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Прави се възражение за недействителност на договора, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. В сключения договор кредиторът е посочил като абсолютни стойности лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и годишното оскъпяване на кредита. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, т. е. кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият годишен процент на разходите от **.90 %. С оглед на това кредитното правоотношение между страните се явява недействително на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит и като такова не следва да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит при недействителност на договора за кредит длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги. На следващо място се оспорва и клаузата в т. VІ от Договора за потребителски кредит като нищожна, тъй като в нея е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1050.00 лв.

Това възнаграждение също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Нарушен е чл.

10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. На следващо място сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 14.05.2015 г. са изброени вида на услугите, които може да ползва ответникът, но нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която да приобщава споразумението към договора, което е неизпълнение на изискването на чл. 10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че е налице неравноправна клауза в договора за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1050.00 лв., която се явява противоречаща на чл. 10, ал. 2, пр. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка особеният представител на ответника счита, че последният следва да върне на ищеца единствено главницата по сключения договор за потребителски кредит в размер на 1400.00 лв., което вече е направил. Моли се съда да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство при съобразяване приетото в т.

12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.Г.Й. чрез назначения особен представител адв. М.Б.. В същия се твърди, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен. Оспорва се изцяло исковата молба, като неоснователна.

Твърди се, че изложените обстоятелства в нея не се доказват от приложените писмени доказателства. Не са спазени изискванията за действителността на твърдяната търговска сделка за отпускане на потребителки кредит между ищеца и ответниците.

От приложените доказателства не може да се направи извод за валидно изразено съгласие на тези две лица за даване и получаване на парични суми, поради което са нарушени законовите разпоредби на чл. 293 от ТЗ и чл. 3, ал. 2 и чл. 13 от ЗЕДЕП (отм.). Липсват доказателства за получаване на претендираните суми от кредитополучателя. Освен това се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД. Моли се съда да отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана исковата молба на ищеца, както и искането му за присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на исканото възнаграждение за процесуално представителство, тъй като делото не е с фактическа или правна сложност.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Същият депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа изцяло исковата молба, тъй като счита, че е доказана по основание и размер.

Излагат се подробни съображения, че същата е безспорно доказана, тъй като ответниците не са ангажирали доказателства в подкрепа на това, че са изпълнили задълженията си съгласно визираното в договора. Моли се съда да приеме за безспорно доказан факта, че е налице неизпълнение от страна ответниците, а и в тази насока липсват доказателства. Излагат се подробни съображения по съществото на казуса с оглед депозираните отговори на исковата молба от страна на особените представители на ответниците. Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото производство, като се представя списък на разноските.

В съдебно заседание ответникът Г.Й.И. не се явява. Същият се представлява от адв. М.Г., която поддържа депозирания отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Д.Г.Й. не се явява. Същият се представлява от адв. М.Б., която поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената служебно справка от Търговския регистър с дата 1.11.2018 г. и удостоверение с изх. № 20180611142737/11.06.2018 г. на Агенция по вписванията, ищецът „П.К.Б.” ЕООД гр. София е вписан в Търговския регистър и се представлява от С.Н.Н. и И.Х. Г., както и от Ондрей Локвенц и Ярослав Ян Чечински, т. е. винаги двама управители заедно.

От Договор за потребителски кредит

Профи Кредит Стандарт № ********** и приложената към него декларация от 14.05.2015 г. се установява, че същият е сключен между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, в качеството на кредитор, и ответника Г.Й.И., в качеството на кредитополучател, и ответника Д.Г.Й., в качеството на солидарен длъжник. Съгласно договора на първия ответник е отпусната сумата 1400.00 лв., като от нея в негова полза е извършено рефинансиране на сумата 277.05 лв. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Срокът на кредита е 24 месеца, размерът на вноската – 86.55 лв., ГПР – **.90 %, годишен лихвен процент – 41.17 %, лихвен процент на ден – 0.11 % и общо дължимата сума по кредита е в размер на 2077.20 лв. Ответникът Г.Й.И. избрал и пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението по същия било в размер на 1050.00 лв., а размерът на вноската – 43.75 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 3127.20 лв., а общият размер на вноската – 130.30 лв. Двамата ответници подписали и декларация, че са запознати и приемат Общите условия към договора за потребителски кредит, както и Тарифата за таксите. Същите подписали и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 14.05.2015 г. Допълнителните услуги се изразявали в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2.