Определение № 277 от 23.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Велико Търново, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600221 по описа за 2026 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по реда на чл. 65 ал.8 от НПК.

С Определение № 243 от 15.07.2026г. постановено по ЧНД № 408/2026 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е оставена без уважение молбата на обвиняемия Б. П. П., депозирана чрез защитника му адв. В. за изменение на мярката му за неотклонение по ДП 30/2026г. по описа на ОСлО на ОП В.

Търново от „Задържане под стража” в по- лека.

Това определение е обжалвано от обвиняемия П., чрез защитниците му адв. В. и адв. И.. С жалбата се прави искане за отмяната му като необосновано и незаконосъобразно. Основният аргумент е насочен към това, че е нарушена разпоредбата на чл. 386 ал.4 от НПК, която изисква непълнолетните да се настаняват в самостоятелни помещения. Освен това е нарушена и разпоредбата на чл. 29 от Конституцията и чл. 3 от ЕКПЧ, тъй като съгласно практиката на ЕСПЧ настаняването на непълнолетни и възрастни и липсата на адаптирана среда представлявала нечовешко отношение. Твърди се също липса на реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление.

Освен това разколебано било и предположението за извършено деяние по чл.

1

115 вр. чл. 18 от НК, тъй като насочеността на удара не сочела на умисъл за извършване на деяние по чл. 115 от НК. Не е налице и изключителност, която да предполага продължаване на най- тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия П.. И на следващо място твърди се влошаване на здравословното състояние на обвиняемия, което само по себе си налага изменение на мярката за неотклонение. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и вземане на друга по- лека мярка за неотклонение от предвидените по отношение на непълнолетните.

В съдебно заседание обвиняемият Б. П. и защитникът му – адв. В. поддържат подадената жалба. Излагат съображения в подкрепа на твърдението за отсъствието на доказателства П. да е съпричастен към престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК, за каквото му е повдигнато обвинение. Подробно се обосновава и липсата на опасност същият да се укрие или извърши друго престъпление. Особено внимание се обръща на нарушението на разпоредбата на чл. 386 ал.4 от НПК, както и на здравословното състояние на обвиняемия. Поради изложеното се претендира отмяна на определението и вземане на по- лека мярка за неотклонение.

Представителят на Апелативна прокуратура намира, че взетата мярка все още е съответна, изпълнява предназначението си и е законосъобразна.

Налице са все още и двете предпоставки на чл. 63 от НПК, няма промяна в обстоятелствата, която да налага изменението на мярката в по- лека, поради което моли атакуваното определение да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Апелативният съд, след като се запозна с материалите по делото, съобрази направените с жалбата оплаквания и изслуша становищата на страните, заявени в съдебно заседание приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустима.

По същество същата е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото е видно, че обвиняемият Б. П. е привлечен в това си качество за извършено престъпление по 115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.63 ал.2 т.1 от НК. Деянието, което е тежко умишлено по смисъла на закона и наказуемостта му след редукцията по чл. 63 ал.2 т. 2 от НК варира в диапазона 2 до 8 години лишаване от свобода.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 65 от НПК първият съд при разглеждане на делото е преценил всички обстоятелства, свързани със законността на първоначално взетата мярка за неотклонение, като ги е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до извода, че съответна на целите по чл. 57 от НПК и към настоящият момент по отношение на жалбоподателя П. е мярката за неотклонение „задържане под стража“, тъй като е продължава да налице изключителност по смисъла на закона. Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първата инстанция.

Споделим, според настоящия съдебен състав e изводът, че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, обоснованото подозрение за съпричастност на обв. П. към вмененото му обвинение по чл.

115 вр. чл. 18 ал.1 от НК освен че не е разколебано е и надградено. Освен от събраните при първоначалното разглеждане на мярката за неотклонение доказателства - основно показанията на свидетелите Ангел Г., Цветан Г., П.

Дойнов, Кристиян П., Виктория Калчева, които са непосредствени очевидци на инкриминираните събития, както и протокола за оглед на местопроизшествие, иззетите веществени доказателства, сред които и ножа – оръдие на престъплението, с който се твърди, че е реализирано деянието, протокола за претърсване и изземване в дома обитаван от обвиняемия, протокол за освидетелстване и приложения към него фотоалбум, характеристична справка, то към настоящият момент този извод се подкрепя и от останалите приобщени по ДП доказателства – показанията на пострадалия Димитър Гиздев и на св. Цветан Маринов, Кристиян Петков, Алекс Желязков, Ружди Ружди, Станислава П., Божидар Г., Иван Сергев, Галин Ганчев, както и изготвената комплексна психиатрична и психологична експертиза, съдебномедицинска експертиза, съдебно-техническата експертиза, съдебномедицинските експертизи на веществени доказателства, видно от които по част от тях и по изследвания нож са установени следи от човешка кръв, медицинската документация и епикризи по отношение на пострадалия Димитър Гиздев. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на първия съд, че обосновано подозрение за авторството на деянието съществува и дори е надградено с още доказателства, като за същото не се изисква такава сила на доказателствена обезпеченост, необходима при постановяване на осъдителна присъда. Показанията на свидетелите кореспондират изцяло с установеното от заключенията на 3 изготвените експертизи, както и с изисканата и приета медицинска документация. Не са налице новосъбрани доказателства, които да опровергават наличието на обоснованото предположение за съпричастността на П. към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Следва да се посочи, че както е приел и окръжният съд задълбочен анализ на всички доказателства в това производство съдът не дължи, доколкото се говори само за обезпеченост на обосновано предположение, а не за авторство и вина, които се обсъждат в производството по разглеждане на делото по същество, ако се достигне до такова. Поради това и възраженията на защитата, касаещи конкретната правна квалификация на деянието не са относими към настоящото производство, а към производството в което съдът се произнася с акт по същество.

Налице е според въззивният съд и втората кумулативно предвидена от закона предпоставка - обвиняемият да извърши друго престъпление. Ако в първоначалният момент опасността се е свързвала основно с обществената опасност на деянието и размера на предвидените от закона санкции, то към настоящият момент, след изтичане на срок на задържане от два месеца, опасността се свързва основно с възможностите за употреба пак на наркотични вещества, както и въздействие върху свидетелите. Тази опасност все още е налична и предвид установеното, че обвиняемият дружи с непълнолетни и пълнолетни проявени по линия „Наркотици“, че стремежът му е насочен към предизвикване на интерес с противообществено поведение, предвид обстоятелството, че се води на отчет в ДПС при РУ-В.Търново за извършена кражба в съучастие с друг непълнолетен, за което му е наложена и възпитателна мярка по ЗБППМН и има висящи досъдебни производства свързани с държане на вейпови съдържащи наркотични вещества. Всички тези обективно установени по делото обстоятелства опровергават твърденията на защитата за отсъствие на реална опасност от извършване на друго престъпление. Не могат да бъдат игнорирани данните, обективиращи по-висока степен на обществена опасност на личността на дееца в сравнение с други такива случаи. Тези данни се извличат от механизма на извършване на инкриминираното деяние – обвиняемият е носил и е използвал нож, посегателството е било насочено срещу непълнолетно лице, предхождано е от опити за саморазправа със същото лице. Тези данни са достатъчни, за да обосноват извод за висока степен на обществена опасност на личността на 4 обвиняемия. Очевидно е хладнокръвието, с което П. е взел решението за извършване на тежко посегателство срещу пострадалия и проявеното от него безразличие спрямо лични му права. Всички тези данни очертават освен повисока степен на обществена опасност на личността на обвиняемия, но и висока степен на обществена опасност на самото деяние, изводима от описания механизъм на извършването му – на публично място, в светлата част на деня, пред свидетели.

На следващо място по делото са събрани данни, че обвиняемият е ученик, но са налице данни за множество отсъствия. Инкорпорирани са данни за употреба на наркотични вещества и алкохол, които безспорно оказват своето влияние върху личността на обвиняемият, още повече, че в рамките на непълнолетието той все още не е достигнал зрялост в развитието си. Налице са и данни, че родителите не могат да упражнят достатъчен контрол и самите те са търсили съдействие от органите на реда от неговото агресивно поведение. При това положение не може да се приеме, че е налице надежден родителски контрол и възпиращо противоправните му прояви възпитателно въздействие.

Основното възражение, което защитата прави е наличието на влошено здравословно състояние - психично такова, което обосновава изменение на мярката за неотклонение. Наличните и изготвени по ДП психиатрични и психологични експертизи, включително и изисканата от СБАЛЛС при Затвора Ловеч документация сочат, че психичното състояние на обвиняемият не е влошено в резултат на престоя му в арестните помещения. Поставената му диагноза е „Психични и поведенчески разстройства“, които обаче се дължат за злоупотреба със стимуланти – амфетамини и техните производни и синтетични канабиноиди, включително и злоупотреба с алкохол. Крехката възраст, на която обвиняемият се намира, съчетана с наличните данни, че родителите са били наясно с употребата от него на алкохол не могат да доведат до извод, че при промяна в по- лека мярка – под надзор на родителите същите ще могат да упражнят надлежен такъв.

Възражението на защитата, че е налице нарушение по чл. 386 ал.4 от НПК е неоснователно, тъй като видно от писмо № 240-650-187 # 1 от 13.07.2026г. на ОС „ИН“ В. Търново, П. е бил настанен съгласно изискванията сам в спално помещение, т.е. спазено е изискването на чл. 246 ал.1 т.2 от 5

ЗИНЗС. Нито НПК, нито ЗИНЗС, нито Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода имат изискване при настаняване в СБАЛЛС ако обвиняемият е непълнолетен да бъде в самостоятелно помещение, тъй като се касае за болнично заведение. Отделно от това наведените доводи нямат отношение към предпоставките за вземане на мярката за неотклонение и към целите, които законодателят е поставил. Спрямо обвиняемият в момента се полагат адекватни медицински грижи за лечение на неговото нестабилно психично състояние, породено от употребата на наркотични вещества и алкохол. Той се намира в стая с непрекъснато видеонаблюдение, преместен е в стая по негово желание и спрямо него се осъществява непрекъснат лекарски контрол, което според настоящият въззивен състав към настоящият момент е най- доброто решение за здравословното му състояние и за ограничаване на възможностите му за употреба на наркотични вещества и алкохол.

Съвкупният анализ на изложеното обосновава висока степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца от една страна, но от друга от доказателствата, коментирани по- горе се установява, че найудачното понастоящем е предприето спрямо обвиняемия – и това е лечението в СБАЛЛС Ловеч. Всичко това дефинира, както че случаят продължава да е изключителен по смисъла на чл. 386, ал. 2 НПК, така и че е невъзможно към настоящият момент да бъде постигнат целения резултат по чл. 57 от НПК с по- лека мярка за неотклонение.