Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3229 от 27.05.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3968/2020
Вид
Решение № 3229
Подписан
27.05.2020
В сила
27.05.2020
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 27.05.2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. МАРИНА ГЮРОВА като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова, частно гр. дело № 3968 по описа за 2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 7277/27.02.2020г. по входящия регистър на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението на Т.С.“ЕАД, ЕИК

*******срещу Постановление изх. №

7654/17.02.2020г. по изпълнително дело № 2020858040169 по описа на ЧСИ У.Д., с което е отказано да се намалят разноските на взискателите за възнаграждение за адвокат с 200лв. и съответно се намали и таксата по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ. Посочило е, че в случая адвокат бил извършил само работа по образуване на делото и припадащото се възнаграждение било 200лв. , не следвало да се присъждат разноски за адвокат за водене на делото, защото действия по водене на същото не били извършени, платил бил в срока за доброволно изпълнение, възнаграждението за адвокат било прекомерно. Претендирало е разноски за такса и за възнаграждение за юрисконсулт от 50лв..

Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнителното дело- В.Г.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Ж., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили жалбата. Посочили са , че договореното и платено адвокатско възнаграждение не надхвърляло минималните размери по Наредба № 1/2004г., то било само за образуване на делото и всеки взискател претендирал минималното такова от по 200лв., такова било и прието от ЧСИ.

Претендирали са разноски.

С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че постановлението е законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в размер, който не надхвърлял минималните размери по Наредбата.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 2020858040169 по описа на ЧСИ

У.Д., съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 29.01.2020г. на В.Г.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Ж., ЕГН ********** срещу Т.С.“ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 18.12.2019г. от СРС по дело 36504/2018г. за сумата от 849,39лв., представляващи съдебни разноски, като с молбата е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, претендирани са и разноски. С молбата е представени договори за правна помощ, съгласно които всеки от взискателите е уговорил и платил на адв. М.П., която ги представлява по изпълнителното дело възнаграждение от по 200лв. за образуване на изпълнителното дело.

С постановление от 30.01.2020г. обективирано в покана за доброволно изпълнение ЧСИ е приел за събиране разноските от общо 400лв. за възнаграждение за адвокат за двамата взискатели и такса по т. 26 определена съобразно него, длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 07.02.2020г., на 13.02.2020г. е подал възражение срещу разноски за адвокат над 200лв. и такса по т. 26 от Тарифата, с постановление от 17.02.2020г. ЧСИ е отхвърли възражението, съобщение за което е връчено на длъжника на 20.02.2020г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва в случая.

В случая по делото не се спори и се установява от приети документи, че взискателите са двама, като всеки от тях е възложил на адвокат да образува изпълнителното дело, за което всеки взискател е уговорил и платил сумата от 200лв. Всеки взискател е със самостоятелно правоотношение с длъжника, независимо че за вземанията на двамата взискатели е издаден един изпълнителен лист. Всеки от взискателите е ангажирал адвокат самостоятелно и е уговорил и платил възнаграждение от 200лв.

, то не е надвишавало минималното такова по Наредбата №1/2004г. към уговаряне и плащането му, както и към изпълнението на договора за правна помощ в тази част с предмет образуване на делото. При така възприето съдът приема, че правилно ЧСИ е отказал да намали възнаграждението за адвокат, претендирано от всеки от взискателите.

При така възприето жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

По отговорността за разноски:

Разноски съдът приема, че в настоящото производство се дължат, доколкото решението е окончателно и съобразно чл. 81 от ГПК се дължи произнасяне в частта за разноските. В случая не се следват други действия, от които да зависи разпределяне на отговорността за разноски в това производство, поради което и това разпределяне следва да се извърши в настоящото производство. При така възприето и доколкото жалбата е отхвърлена, то частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците по жалбата разноски за адвокат в производство пред СГС в размер от по 200лв. по приетите по делото договори за правна помощ.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалба вх.

№ 7277/27.02.2020г. по входящия регистър на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на

КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението на Т.С.“ЕАД, ЕИК *******срещу Постановление изх. №

7654/17.02.2020г. по изпълнително дело № 2020858040169 по описа на ЧСИ У.Д..

ОСЪЖДА Т.С.“ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати на В.Г.Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. М.П., гр. София, ул. „*******на основание на чл. 81 и чл. 78 от ГПК сумата от 200лв.

(двеста лева), представляващи съдебни разноски в производството пред СГС.

ОСЪЖДА Т.С.“ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати на Т.Г.Ж., ЕГН ********* със съдебен адрес: адв.

М.П., гр. София, ул. „*******на основание на чл. 81 и чл. 78 от ГПК сумата от 200лв. (двеста лева), представляващи съдебни разноски в производството пред СГС.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.