Решение № 1052 от 05.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501227 по описа за 2024 година

Въззивното производство е инициирано с ВЖ на "Юробанк България" АД срещу Решение №25 от 15.02.2024г. по т.д.№30/2023г. на БлОС, с което са отхвърлени осъдителните исковете, предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Б. Ш. и П. Н. Д., срещу А. С.

Т., ЕГН **********, адрес в ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, за присъждане на сумата от 41 703,59 лв., дължима от Т. като съкредитополучател по договор за потребителски кредит № FL987956 от 10.05.2019 г., от която: а/ предсрочно изискуема главница в размер на 36 019,79 лв., дължима за периода 10.02.2021 г. - 06.10.2021 г., б/ възнаградителна лихва в размер на 4 897,42 лв., дължима за периода 10.03.2021 г. - 06.10.2021 г., в/ мораторна лихва в размер на 640,88 лв., дължима за периода 10.03.2021 г. 06.10.2021 г., и г/ такси и разноски в размер на 145,50 лв., дължими за периода 12.02.2021 г. - 06.10.2021 г.; 60 лева, представляващи адвокатски хонорар за изготвяне на покана за доброволно изпълнение; и 24 лева, представляващи разноски за връчване на покана по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, заедно със законната лихва за забава, считано от подаването на исковата молба в съда - 10.02.2023 г., до окончателното заплащане на задължението.

Направени са възражения, че първоинстанционният съд неправилно е определил качеството на ответника в правоотношението, което според ищеца не е на поръчител, а на съдлъжник и съкредитополучател. Счита, че този извод е резултат от превратно тълкуване на доказателствения материла, поради което е необоснован. Изложени са подробни доводи по възражението.

1

С оглед на изложеното моли да бъде постановено съдебно решение, с което изцяло да се отмени атакуваният акт, поради неправилност на същия и да се постанови нов, с който исковете да бъдат уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

По направените възражения за допуснати процесуални нарушения и заявените във връзка с тях доказателствени искания съдът се е произнесъл преди обявяване на делото за решаване.

Ответникът А. Т., чрез пълномощника си адв. Б., е депозирал отговор на ВЖ, в който изразява становище за неоснователност на същата. В подкрепа на същото заявява подробни съображения, че не е бил кредитополучател, а поръчител по процесния договор. С оглед на изложеното иска обажалваното решение да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски.

Във въззивното производство като ново доказателство е приобщено заключение на СЧЕ.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Благоевградския окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

След анализ на доказателствата, събрани в двете инстанции, въззивният състав намира, че е установена следната фактическа обстановка:

Видно е от договор за потребителски кредит № FL987956, сключен на 10.05.2019г. между „Юробанк България“ АД като кредитор и Д. А. А. и А. С.

Т., вписани като кредитополучатели, че има за предмет предоставянето на потребителски кредит в размер на 40 000 лева и срок на ползване и погасяване до 10.02.2027г. Договорен е преференциален лихвен процент в размер на 7,5 процента за възнаградителната лихва. Заедно с изложеното в клаузата на чл.1, ал.4 от договора изрично е записано, че лицата които са го подписали като кредитополучатели, отговарят солидарно.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплаща такси, съобразно определените размери в тарифата за таксите на банката. Размерът на таксата за обслужване на разплащателната сметка по кредита бил посочен на стр. 4 от тарифата. Размерът на таксата за ограничаване на негативните последици при просрочие по кредита бил посочен на стр. 32 от тарифата. Таксата, представляваща сторените разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение по кредита, с която била обявена предсрочната изискуемост по същия, се е дължала 2 съобразно чл. 14 от договора и с оглед на необходимостта от изрично уведомяване на длъжника, за да е надлежно обявена предсрочната изискуемост по договора за кредит.

Неразделна част от договора е погасителен план, в титулната част на който като кредитополучател е вписан само Д. А. А., но освен от него всяка страница е подписана и от ответника, а в края на плана ответникът го е подписал също като кредитополучател.

От съдържанието на договора става ясно, че отпуснатият от банката кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя Д. А., като голяма част от средствата са послужили за погасяване на негови задължения към други кредитори. Тези обстоятелства не са спорни, а се потвърждават и от заключението на СЧЕ, прието от първоинстанционния съд.

Отношенията по процесния договор за банков кредит са предоговорени между страните с Допълнително споразумение от 13.01.2021г. в частта за срока на договора, като е отсрочено плащането за три месеца на погасителните вноски, като е подписан и от ответника като кредитополучател.

Изготвеният нов погасителен план за дълга съдържа отразяване в титулната му част, че кредитополучател е Д. А., но отново е подписан от него и от ответника, като кредитополучатели.

На 10.02.2021г. е било преустановено плащането на дължимите по кредита вноски за главница, а на 10.03.2021 г. и за лихва. Така длъжниците по договора за кредит изпаднали в забава и е формирано просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава за главницата - 10.02.2021 г., и за лихвата, считано от 10.03.2021 г.

С оглед на горните обстоятелства, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 20.09.2021 г., с връчена покана до длъжника Д. А. А..

На съдлъжника по кредита А. Т. предсрочната изискуемост е била обявена с връчена до него покана на 11.10.2021 г. С поканите са дадени срок и възможност на длъжниците за доброволно изпълнение на задължението по кредита, но такова не е последвало.

С настоящата искова молба банката се позовава на предсрочната изискуемост по кредита и изрично изразява воля за обявяване на вземанията по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми.

Задълженията по договора за кредит, обявени за изцяло предсрочно изискуеми, съгласно заключението на СЧЕ, прието от БлОС към 20.09.2021г. са в размер на 36 019, 79лв. главница и в размер на 3 063, 69лв. договорна лихва.

Установява се от изводите на вещото лице по заключенито на СЧЕ прието от въззивната инстанция, че ако се приеме, че кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем към 11.10.2021г., задължениято по него според счетоводните записвания в счетоводството на банката са в размер на 36 019, 79лв. - главница; в размер на 4 897, 42лв. - договорна лихва; в размер на 640, 88лв. - наказателна лихва и 145, 50лв. такси.

Към същия момент същите задължения, но според клаузите на договора 3 за кредит от 10.05.2019г. са в размер на 36 019, 79лв. - главница; в размер на 2 537, 93лв. - договорна лихва; в размер на 158, 59лв. - наказателна лихва и 145, 50лв. такси.

От показанията на разпитаната свидетелка Р. Т. се установява, че до края на 2020г. е живяла на семейни начала с кредитополучателя Д. А., а след това е живяла с родителите си на адрес в ***, ж.к.“***“, бл. *, вх. *, ет.*, ап. *, на който адрес винаги е живял и баща й А. Т.. Установява, че през м. октомври 2021г. тя е получила покана адресирана до баща й, защото той не е бил в България по това време. В останала част настоящият състав счита, че не следва да кредитира показанията на свидетелката, с оглед близката й родствена връзка с ответника, както и защото са неотносими към предмета на делото.

Правни изводи :

Процесните осъдителни искове намират правното си основание в чл. 430 от ТЗ и за да се изведе крайният извод за основателност или неоснователност на същите, следва да се отговори на основния спорен въпрос в делото, а именно какъв вид е отговорността, поета от ответника в процесното кредитно правоотношение.

Установи се, с договора за потребителски кредит

№

FL987956/10.05.2019г., сключен между "Юробанк България" АД, в качеството му на кредитор и Д. А. и А. Т., в качеството им на кредитополучатели, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума при условията и сроковете, посочени в погасителен план и клаузите от договора за кредит. Договорът е подписан от двамата кредитополучатели. Впоследствие към договора е сключен анекс за предоговаряне на условията по него, като ответникът Т. е посочен като кредитополучател. Заедно с изложеното, в клаузата на чл. 1, ал.4 от договора за потребителски кредит, страните са постигнали съгласие, че за връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата които са го подписали като кредитополучатели, отговарят солидарно.

Въз основа на обсъдените клаузи в договора, които са ясни и непротиворечащи си една на друга, съставът на апелативния съд приема, че в случая волята, включително и субективното възприятие на двамата кредитополучатели е, че са солидарни длъжници по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.

Посочването на А. Т., като кредитополучател и уговорката, че физическите лица кредитополучатели отговарят солидарно за всички задължения, налага категоричен извод, че между страните е постигнато съгласие за възникване на солидарна отговорност на длъжниците спрямо кредитора.

Този извод не се разколебава от това, че в последващите клаузи от договора липсва посочване на кредитополучателите и конкретно на техни права или задължения(с изключение на чл.2), тъй като титулната част на договора сочи на дадено съгласие, удостоверено с подписите им, както в края на договора, така и на всяка негова страница, включително в анекса към договора и в погасителните планове, като е поето солидарно задължение от 4 двамата кредитополучатели. Главното задължение на последните е да изплащат погасителните вноски по кредита и то възниква независимо от това на кое от лицата - длъжници е предадена фактически заетата сума. В изложения смисъл е налице последователна съдебна практика на ВКС, че от обстоятелството, че кредитът е усвоен по сметката на един от солидарните длъжници, не може да се направи извод как е ползвана сумата, поради което дори един от тях да не е ползвал сумата, това не го освобождава от задължението му за плащане на задълженията по кредита(виж Решение №96 от 22.08.2022г. по гр. д. № 2007/2021 г. на ВКС, ІV г. о.). В казуса следва да се съобрази и обстоятелството, че двамата кредитополучатели към момента на сключването на договора за били в близки отношения, поради което на още по - голямо основание са без значение за поетото задължение към банаката, уговорките между двамата.

В продължение на горните разсъждения настоящият състав не споделя направеното от първоинстанционния съд тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит в смисъл, че А. Т. е обезпечил задължението по договора като поръчител. Освен изложеното, съдът отчете, че договорът за поръчителство следва да е сключен в писмена форма самостоятелно или да е инкорпориран в договора за кредит, като тази форма е за действителност. В казуса няма сключен такъв отделен договор, нито има клаузи, уреждащи поръчителска отговорност.