Решение № 4368 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4368 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330118024 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от С. К. Г., ЕГН **********, с адрес в ****************, против М. А. З., ЕГН **********, с адрес в гр.

***************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните главници в размер на 9 300 лв., дължима по Договор за паричен заем от 07.06.2018 г. с падеж на 07.06.2023 г., в размер на 8 900 лв., дължима по Договор за паричен заем от 09.07.2018 г. с падеж на 09.07.2023 г., и в размер на 9 000 лв., дължима по Договор за паричен заем от 06.08.2018 г. с падеж на 06.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда на 18.10.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7148/19.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15234/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът твърди, че по силата на три писмени договора за заем от 07.06.2018 г., 09.07.2018 г. и 06.08.2018 г. в качеството му на заемодател предоставил на ответника – заемател, срещу разписка следните суми: 9300 лева на 07.06.2018 г., с падеж – 07.06.2023 г.; 8900 лева на 09.07.2018 г., с падеж – 09.07.2023 г. и 9000 лева на 06.08.2018 г., с падеж – 06.08.2023 г. Сочи се, че заемите били уговорени като безлихвени, като от своя страна заемателят следвало свободно да определи размера на погасителните вноски, както и периодите, през които ще прави плащания.

Тъй като ответникът не погасил задълженията си, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 15234/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. състав, по което била 1 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7148 от 19.10.2023 г., срещу която ответникът възразил, че не дължи, поради което била подадена исковата молба по настоящото дело.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни.

Твърди, че не е подписвал сочените от ищеца три договора за заем, както и, че не е получавал сумите по тях. Излага, че след като сумите не били предадени на заемателя, последният не дължал връщане.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

240, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да установи наличието на валидни правоотношения по твърдените договори за заем, сключени с ответника на 07.06.2018 г., 09.07.2018 г. и 06.08.2018 г., въз основа на които е предоставил на ответника сочените парични суми, които са получени като заем, с настъпил падеж за връщане, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на процесните суми. В тежест на ответника е разпределено да проведе насрещно доказване, а при установяване на всички елементи от фактическия състав на вземанията на ищеца, да докаже, че е погасил търсените суми.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

От приложените по делото три договора за заем се установява, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения по повод предоставянето на заемни средства в общ размер на 27 200 лв. по трите договора. Във всяка сделка е индивидуализиран предметът на задължението, неговият падеж и условия за връщане. Възраженията на ответника, че договорите не са подписани от ответника се опровергаха от заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, съгласно което подписите на трите договора за паричен заем на мястото на „заемател“ са положени от М. А. З.. В тази връзка и на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК съдът намира, че оспорването авторството на трите договора за заем не е доказано.

Другият спорен въпрос е свързан с предаването на паричните средства от ищеца на ответника. Договорът за заем по чл. 240 от ЗЗД е реален договор, който, за да породи действие, заемната сума следва да бъде предадена реално от кредитодателя на длъжника. Съдът счита, че това е направено, като и трите договора за заем съдържат разписка, издадена от длъжника, за получени пари, а именно чл. 2 от договорите. В тази връзка възраженията на ответника за неяснота в договорите, понеже е записано, че сумите ще бъдат предадени в брой или по банков път, съдът намира за неоснователни. Същите останаха изолирани, като сумите са предадени реално от ищеца. В клаузите на чл. 2 от 2 договорите е записано, че предаването на заемната сума се извършва в брой или по сметка посочена от заемателя при подписването на договора, като договорът служи за разписка за предаване на парите. В договора не е посочена банкова сметка, поради което съдът намира, че парите са предадени в брой и договорите имат характер на разписки за получени пари.

Клаузите на договорите следва да бъдат тълкувани в съответствие с цялостния смисъл на договора, като това важи и за разпоредбите на чл. 2 от същите. Чрез логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 2 от договорите се достига до извода, че заемните суми са предадени в брой и договорите имат характер на разписки за получените пари.

С оглед на изложените аргументи, исковете са изцяло основателни.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Същият е направил разноски в размер на 1 088 лв. за държавна такса за двете производства. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв. за заповедното и 2 810 лв. за исковото производство, които доказва с представените договори за правна помощ, в които е уговорено заплащане в брой. Договорът има характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Ответникът не е релевирал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което съдът го присъжда в пълен размер. Ищецът претендира и 200 лв. за депозит за съдебнографологична експертиза, но тази сума е платена от ответника, предвид разпределената доказателствена тежест в производството по чл. 193 от ГПК, поради което не представлява разноски за ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че М. А. З., ЕГН **********, с адрес в ********************, дължи на С. К.

Г., ЕГН **********, с адрес в ****************, следните главници в размер на 9 300 лв., дължима по Договор за паричен заем от 07.06.2018 г. с падеж на 07.06.2023 г., в размер на 8 900 лв., дължима по Договор за паричен заем от 09.07.2018 г. с падеж на 09.07.2023 г., и в размер на 9 000 лв., дължима по Договор за паричен заем от 06.08.2018 г. с падеж на 06.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда н а 18.10.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7148/19.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15234/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. А. З., ЕГН **********, да заплати на С. К. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 5 598 лв. – сторени разноски в производствата.

Банкова сметка, по която може да бъда платени задълженията:

***************************.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4